КАК СЕ ПИШЕ ТЕМА ПО ЛИТЕРАТУРА

как се пише тема

Не сте съвсем сигурни, нали? В училище сме писали десетки теми, но помните ли някой някога да ви е обяснявал какво точно се иска от вас? Макар да имах късмета да преминавам като платноход с опънати от вятъра платна през коварните морета на часовете по литература, тогава не знаех какво всъщност правя. Пишех темите по интуиция, следвах сляпо мисълта си, ала не можех дори на себе си да обясня как и защо го правя.

Учениците – и от миналото, и от настоящето – са като претоварен с работа чиновник, който спешно трябва да свърши 1000 неща. Изморени и разсеяни, те имат нужда просто да погледат в една точка, да помечтаят, да се пошляят с приятели. Нека добавим и тихата паника, че трябва да напишат тема, за която ще получат оценка, а дори нямат представа как. После ще добавим и вашата паника, защото детето ви има домашно по литература:)

Мили родители, моля, не тичайте към томовете с критическа литература. Искате да научите детето си да копира чужди мисли, или да разсъждава само? Повестите, разказите, поезията – те са лично изживяване, те са храна за ума, все ще го наведат на някаква мисъл. Дори тази мисъл да не се хареса на преподавателя по литература, пак е по-добре да е собствена, отколкото чужда.

А относно какво да правите с онова завъртяно изречение, наречено заглавие на темата, ето какво:

  • Темата всъщност е въпросът, на който да отговорите.

Избирам примерна тема: „Човекът и природата в поезията на Иван Вазов“. Знам, че след заглавие на тема често в ума следва равна линия. Това е естествена реакция на мозъка да отхвърли нещо, което не може да осмисли от първи опит (тук вина имат и безпричинно сложно формулираните теми). Няма нищо осъдително в подобна реакция. Сигурна съм, че децата ще оценят поезията на великия Вазов в по-зряла възраст. Но пак ще се наложи да пишат съчинение:)

Първо, осъзнайте въпроса:

В нашия пример става въпрос за поезията на Вазов, където търсим как е описан човека – какви са чувствата му, желанията му. Как е описана природата?

За да откриете отговор в дебрите на ума си, лесен начин е да сложите една под друга думите и срещу тях да нахвърляте всичко, което ви хрумне и е свързано с въпроса:

Човекът – влюбен в природата, той е част от природата, възхвала… (и др.)

природата – красива, вдъхновяваща, родна, позната… (и др.)

поезия – вътрешен глас, спомени, мечти… (и др.)

Иван Вазов – поет и писател, възрожденец, родолюбец… (и др.)

  • Въпросът не е какво е искал да каже автора.

Важно е да отчетете този факт. Никой, освен самия автор, не знае какво е искал да каже той. Вашата работа е да предадете онова, което разбирате вие, а не да гадаете.

  • Припомнете си стиховете (или литературата, за което пишете съчинение) по възможност.

Ако не сте на изпит, това е напълно осъществимо. Помолете някой да ви ги прочете на глас. Съберете се със съученици и четете гласно, обсъждайте – дори на шега. Слушайте и опитайте да не бързате, нито да мислите за други неща. Когато нещо за думите горе ви хрумне, веднага го запишете.

  • Изберете си теза – тоест мнение, което ще отстоявате.

То може да е малко по-различно от заглавието на темата или коренно да се различава. Не забравяйте, че трябва да защитите това свое мнение. Вашето обяснение защо мислите така е всъщност съчинението, което трябва да напишете.

Например: Природата е образите, с които Вазов онагледява чувствата в своята поезия.

Или: Природата и човекът са свързани. Тя става по-красива от чувствата, които човекът изпитва, а той е частица от природата, произлиза от нея.

Виждате, че тезата ви може да е по-сложна, малко объркана. Но е много важно да я имате, защото без нея няма как да напишете съчинението.

  • Направете паралел.

Между онова, за което пишете и текст на песен, история от филм, от вашия собствен живот. Това ще бъде част от тезата, за която говорих по-горе, както част и от нейната защита.

Ще има хора, които ще се възмутят. Ще опитат да ви засрамят – как може да сравняваш своите глупости с творчеството на този велик българин?! Но докато спазвате добрия тон, вие имате похвалното право да правите паралел. Нещо повече. Великите българи са оставили своя завет, за да го разберем, а не да го наизустим.

Не се бойте да разсъждавате.

Как вие усещате природата? Обичате ли по-силно някое кътче на тази земя? Може би някога сте били горди, съзерцавайки го?

  • Измислете как да започнете.

Началото на съчинението е като среща. Трябва да подготвите човека за тезата си. Представете си, че седите на масата със семейството си и внезапно им казвате:

„Природата е образите, с които Вазов онагледява чувствата в своята поезия.“

Те ще бъдат най-малкото изненадани, нали? Първо бихте вметнали, че имате домашно, затова сте разсъждавали за поезията на Вазов…

Когато започнете с увода на вашата тема, вие повеждате четящия към някакъв разговор. Може да кажете кое е първото стихотворение на Вазов, което сте чули. Може да опишете как си представяте Вазов. Може да потърсите в нета цитати за вдъхновение – за природата, за човека. Ако нечия мисъл има връзка с темата, защо не започнете с нея? Играйте си с начините, по които да започвате темите си, измисляйте нови и нови. Тази „игра“ ще ви се отблагодари.

  • Не „разтягайте локуми“, не ползвайте сложни думи и безкрайни изречения.

След краткия увод следва тезата ви, която трябва да защитите със собственото си мнение. Често, когато не са уверени в това, което казват, хората започват да усложняват изреченията си. Вместо да кажат „вдъхновява ни“, разтягат до „успява да ни вдъхнови“. Съгласете се, че двата глагола имат значението на един. Вместо изречения от няколко реда:

  • Направете план на темата.

Това значи да опишете в подточки последователността. Ето примерно как (обърнете внимание, че не съм разработвала тази тема, просто нахвърлям примери):

  • увод. Ралф Емерсън: „Всеки природен факт е символ на някой духовен факт. Всяко явление в природата съответства на някое състояние на ума.“

  • теза: Природата в спомените. Природата като действащо лице. Красива. Величествена. Страшна. Вечна. Чувствата, които навява природата. Моят спомен, свързан с природата.

  • Заключение: Човекът е едно с природата. Външната й красота е вътрешния свят. Вечните стихове.

  • Цитатите.

Те са доказателствата, които прилагате, защитавайки мнението си. Изберете си 3-4 кратки пасажа, свързани с вашата теза. Сложете ги в кавички и отбележете откъде са, също и автора им. Може да ви се стори излишно, но не е.

  • Правописът.

От него също зависи оценката. Горещо препоръчвам да ползвате интернет речниците и сайтовете за правопис, също и автокоригиращи програми. Когато не сте сигурни, попитайте Гугъл. Напишете например „Отгоре или от горе“, питайте смело. От опит знам, че ще започнете да пишете в пъти по-правилно с времето, ако се опитвате да намирате грешките си сами. Друг вариант е със съученици да си размените съчиненията, за да търсите грешки. Човек често не забелязва своите, но вижда чуждите.

Препоръчвам го и за учители – защо не размените съчиненията между учениците и не поискате коментар от всеки? Предварително скрийте имената, защото децата не биха искали да обидят приятел.

  • Прочетете темата си на следващия ден.

Имайте предвид, че след известно време написаното може да ви се стори пълна безсмислица. Запазете първата тема и напишете втора, ако имате време. Не вмъквайте разни добавки към първата, не я кърпете, освен ако не сте задобрели в писането. Дори да нямате време да пишете втора тема, фактът че виждате грешките си е голяма стъпка напред.

  • Пишете така, че да ви разбират.

За заключение ви моля: пишете предимно с прости изречения и без много прилагателни. Вместо прилагателни, заложете на сравнения. Бъдете кратки, уважавайте времето на вашия читател (учителя ви). Той ще трябва да прочете вашата тема, да вникне в нея и да запази достатъчно самообладание, за да я оцени:)

  • Четете тези правила всеки път, когато имате да пишете тема. Ако сте родител, помогнете на детето си да ги разбере. Не го оставяйте да се бори само със съветите ми. Скоро домашните по литература ще ви бъдат по-лесни!

Един ден се надявам, че на някой учител ще хрумне да даде разбираема и дори вълнуваща тема на учениците си. Тема, която ще поставя паралел между съвремието и литературата, която се учи в училище. Бих била истински щастлива да видя как на децата не им е необходимо разясняване.

КАК ДА ЗАПОМНЯМЕ ПРОЧЕТЕНОТО?

More

ЦИТАТ ЗА ГЛАГОЛИТЕ И ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ

цитат глаголи

На мнение съм, че ученето може да бъде забавно. Ето защо, когато попаднах на този откъс от книгата „Алиса и огледалния свят“ на Луис Карол, реших да го отделя за всички, които в момента учат за глаголи, съществителни и прилагателни. Не помня нищо от историята на Алиса, която съм чела някога, затова ми е любопитно да я чета с дъщеря ми. В началото, да си призная, не ми харесваше особено. Струваше ми се объркана. Но дъщеря ми, на 4 и половина, слуша в захлас, така че явно просто съм надраснала книгата.

Ако сте учител и подготвяте урок за глаголите, ако сте родител и децата ви учат за тях, прочетете им този откъс, а защо не и цялата:

Шеста глава, „Хъмпти-Дъмпти“. Преводът е на Стефан Гечев

…“Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:

  • Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите – те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, какво щеш, но не и сглаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!

  • Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? – каза Алиса.

  • Сега говориш като разумно дете – отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз…“

Още забавни начини да представите глаголите и други части на речта са приказките ми „Глаголни недоразумения“ и „Съществителното нещо“!

КАК ДА ЗАПОМНЯМЕ ПРОЧЕТЕНОТО?

More

КАК ДА ЗАПОМНЯМЕ ПРОЧЕТЕНОТО?

как да запомним прочетеното

Докато учим, се налага да четем не само за удоволствие. Понякога изобщо не ни се чете точно това и точно в този момент. Разсейваме се, четем машинално и не запомняме нищичко. Това не помага да заобичаме въпросната книга, още по-малко да напишем анализ по нея. Ето това се случва на детето ви в училище, ако сте забравили.

КАК ДА ЧЕТЕМ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, НО ДА ЗАПОМНИМ ВСИЧКО?

Отговорът са записките, но не какви да е записки.

Да си записвате ще помогне много, дори и за съсредоточаването, но се налага да покажете на детето си как да го направи. Когато човек няма опит, му е трудно да се ориентира.

Бързам да отбележа, че тези въпроси може да задавате дори на деца в детската градина, когато им четете приказки. Започнете с един – два и постепенно въведете всички. Така ще приучите детето си да разсъждава върху историите.

Още нещо – тази техника е изпитана за малки и големи, но само за художествена литература. Уви.

  1. Заковете четенето в определен час на деня.

    Нека не продължава повече от час, ако наистина се чете по задължение. Ако обема на материала е голям, добавете още един час, щом се налага. Но не прекалявайте. Старайте се четенето да се случва винаги в този определен час, а след него да следва нещо приятно. Така умът ще възприеме бързо четенето като навик и няма толкова да се бунтува.

  2. Напишете интригуващи въпроси.

    По възможност забавни, но и следващи повествованието или идеята на книгата. Например:

    – Главният герой красив ли е или грозен?

    – През кой сезон се развива действието?

    – На кой герой приличаш ти?

    – На кой герой прилича учителката ти?

    – На кой герой прилича майка ти/баща ти/сестра ти/ брат ти?

    – Какво от книгата – предмет или животно – би искал да притежаваш?

  3. После добавете и по-обикновени въпроси,

    които да се попълват за всеки герой, още по време на четенето. Те трябва да са стандартни, за да бъдат запомнени, а не през цялото време да ги проверявате:

    – име на героя

    – възраст

    – как изглежда

    – къде живее

    – какво иска

  4. За по-напредналите, които вече се чувстват удобно с горните въпроси, предложете да описват с по две думи действието.

    Например, ако четем „Майчина сълза“, действието ще изглежда горе-долу така:

    лятото измина; птичето остава; ятото отлита; капката пада; майката тъгува.

    Виждате, че щом имаме нахвърляни действията, имаме готов план за преразказ. Когато е налице и чисто субективното мнение за лястовичето, майката, капката – как изглеждат, на кой напомнят, вече имаме и лично отношение. Учете децата си да търсят своето мнение, паралелно с уважението към автора. Не преписвайте чужди думи.

  5. Последно ще говорим за конфликт и развръзка, но в никакъв случай не ползвайте пред деца подобни думи.

    Когато говорите с детето си за книгата, питайте ето така:

    Какво искат в началото героите?

    Какво накрая се случва на героите?

    Доброто победи ли?

    Ако имате отговорите на тези въпроси и детето ви ги е дало само, искрено, без да ги е чуло от вас или от учител, без да ги е прочело някъде, значи и при вас, образно казано, „доброто е победило“. Може дори да сте успели да направите така, че на детето ви да му е било наистина интересно. Все-пак, учебниците съдържат истории, които, прочетени по желание, а не насила, имат пълното право да бъдат наречени увлекателни.

КАК СЕ ПИШЕ УВОД, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ?

More

ПИЛЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА Е ПАТЕ

пилето, което искаше да е пате

ПИЛЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА Е ПАТЕ

от Евел Инара

частна приказка

 

Когато последното яйце в полога се разчупи, отвътре излезе едно рошаво пиленце. Мама Кокошка забеляза, че това Пиле беше доста разсеяно. Вместо да изтича при нея, то често заставаше в редицата на патетата, които се клатушкаха след мама Патица. Но Пилето не беше разсеяно. То просто вярваше, че е пате.

Патетата бяха жълти, досущ като него, а другите пилета в стопанския двор хем бяха по-едри, хем изобщо не бяха жълти. Перата на пилетата бяха кафяви и бели, също като на мама Кокошка. А то беше жълтичко, значи трябваше да е пате.

Пилето все пристъпваше след върволицата патета, ала си мълчеше, защото не умееше да казва „па-па“ като тях. Вечер в кокошарника се упражняваше тайно, докато останалите кокошки не го принудеха да замълчи.

Един ден мама Патица поведе патетата към езерото. Едно по едно всяко пате скочи в зелената вода. Пилето беше последно в редицата. То тъкмо понечи да скочи, когато мама Патица препречи пътя му.

  • Хей, Пиле! Марш веднага от тук!

  • Не съм пиле, аз съм Пате – възрази пилето. – И искам да се науча да плувам!

Мама Патица поклати човката си.

  • Ти си пиле. Пилетата не умеят да плуват.

  • Аз съм Пате. Виж! Жълто съм като тях – то посочи патетата, които се носеха по водата.

  • Нямаш плавници, а пилешки крака. Погледни се! С такива крака не се плува – с тези думи мама Патица скочи в езерото и отплува.

Пилето съвсем не се обезкуражи. То може да се различаваше по нещо от другите патета, но вярваше, че пак си е Пате, дори и с пилешки крака. Просто трябваше да си намери плавници.

Отиде при паяците, а те едва не припаднаха от страх. Затрепериха на паяжините си, чудейки се накъде да бягат.

  • Спокойно паяци, няма да ви ям!

Паяците се спуснаха към тревите, опитвайки да избягат.

  • Няма да ви изям, ако ми оплетете плавници на краката! – заяви пилето.

Само един дебел паяк остана. Другите не искаха да имат нищо общо със странното Пиле. Паякът дълго работи. Стара се. Мина толкова време, че Пилето заспа, както бе вирнало крачета.

Мама Кокошка реши, че е умряло и събра с кудкудякането си целия двор:

  • Пилето ми! Пилето ми! – викаше тя и подскачаше.

  • Спокойно, мамо – каза Пилето и разгледа новите си плавници.

После скочи и затича към езерото, за да поплува с другите патета. Ала миг след като скочи в зелените води, разбра, че нещо друго не беше наред! Перушината му се измокри, стана тежка и го повлече към дъното.

  • Пи-пи-пи – извика паникьосано то, макар безброй пъти да се бе упражнявало да казва „па-па“ като истинско пате. Чу как жабите се заливат от смях.

Добре, че мама Патица беше наблизо и го измъкна от водата.

  • Ах ти, твърдоглаво Пиле – скара му се тя. – Твоите пухкави пера не са създадени за плуване! Ето, виж колко гладки са моите. Те не попиват водата.

Мокрото и рошаво Пиле докосна перата на патицата. Те бяха съвсем сухи, макар мама Патица току-що да беше излязла от езерото.

Пилето благодари, извини се за притеснението, което й бе причинило и закрачи умислено към стопанския двор. То не беше от пилетата, които се отчайват толкова лесно. Щеше да измисли как да направи перата си гладки като на мама Патица.

Видя купата с избитото масло и веднага се сети – маслото щеше да направи перата му гладки и лъскави! То скочи в купата и се овъргаля хубаво в маслото. После побягна, защото ако стопанката го хванеше, лошо му се пишеше! Тичаше през стопанския двор, а прахоляка, сламките и листенцата по земята сега полепваха по перата му. Всички му правеха път.

Когато стигна до езерото, жабите изпищяха и млъкнаха. Мама Патица се олюля:

  • Пиле, какво се е случило с теб?

  • Не съм пиле, а Пате. И поправих перата си! – с тези думи Пилето джопна в зелената вода…

…И се задържа над повърхността на езерото! Гребна с изплетените от паяка плавници и заплува, досущ като истинско пате!

Мама Патица зяпна от изненада:

  • Е, какво пък. Може да приличаш на кално чудовище, но душата ти е патешка.

И тя му позволи да плува с нейните патета.

Имаше и неудобства, разбира се. Като например, че Пилето нямаше патешки клюн и не умееше да лови насекомите във водата. Не умееше и да се гмурка като другите патета. Не можеше да рови пръстта като пиле, защото върху ноктите му паякът беше намотал плавниците от паяжина. Мама Кокошка му носеше семенца, за да не загине от глад. Галеше го по главицата, макар крилете й да ставаха целите в масло и прахолях.

  • Ела си вкъщи, мое Пиле!

Ала Пилето вярваше, че е пате. Вече не беше жълто като другите патета, но си се представяше жълто. Избягваше да се поглежда във водата – оттам надничаше една кльощава птица с прилепнали пера, цялата покрита с мръсотия.

Мина време. Пилето отдавна беше станало Пате, но мама Кокошка все му носеше семенца. Докато един ден, с първите лъчи на зората, нещо вътре в душата му го накара да затрепери. Пилето изпъна вратле и… изкукурига.

Крясъкът му се понесе над притихналите зелени води, ала то не успяваше да се контролира, изкукурига втори път. И това му хареса!

  • Патетата не кукуригат – изсъска му мама Патица.

  • Знам това – каза Пилето. – Извинете ме.

Ала душата му кукуригаше. Пилето, което искаше да е пате, беше пораснало. Вече беше петле. То не беше от пилетата, които се отказват лесно, но и не беше от онези, които се преструват на това, което не са. Пилето слушаше душата си. Чувстваше, че вече не е Пиле, нито Пате. Чувстваше, че е Петле.

Петлето направи едно прощално кръгче из зеленото езеро, кимна дори на онези, които му се присмиваха всеки ден. После излезе навън, овъргаля се хубаво в прахоляка, изплакна го. Пак се овъргаля, пак го изплакна. Направи това безброй пъти, докато накрая от перата му не изчезна всичкото масло. То разплете плавниците с клюн, приглади перата си – бяха станали лъскави и зелени, скрити под мръсотията цялото лято. На главата му беше килнат голям ален гребен.

Петлето изкукурига доволно и скочи на оградата на стопанския двор. Мама Кокошка дотича и запляска с криле:

  • Това е моето Петле! Моето смело Петле!

Всички пилета му ръкопляскаха. Всички кокошки го гледаха влюбено. То беше живяло в зеленото езеро, както никое друго петле!

КРАЙ

© Всички права запазени

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА

More

КАК СЕ РЕЦИТИРА СТИХОТВОРЕНИЕ

как се рецитира

С рецитирането е свързан втория път, в който голяма тълпа се е превивала от смях насреща ми. Беше в Русия, в шести клас. Тълпата беше целият ми клас, плюс учителката, която едва удържаше лицето си безизразно, ала по бузите й издайнически се стичаха сълзи. Аз рецитирах. Пушкин. Изкарах стихотворението докрай като истински професионалист, въпреки необуздания хилеж и търкалянето на някои от съучениците ми под чиновете.

Не са се присмивали на произношението ми децата, акцент почти нямах. Аз също бях дете, не знаех, че макар да имах награди за рецитиране на стихове и няколко години участия в трупа по художествено слово, те бяха за рецитации на български език. Затова сега ще добавя: ето как да рецитирате на български. Има разлика в различните държави.

В интерес на истината и без да се заяждам, понякога рецитирането на руски напомня начина, по който рецитират по-голямата част от българските деца в детската градина и в училище – с равна интонация, ред по ред. Забелязали ли сте освен това как децата постепенно забързват темпото, притеснени от самото рецитиране. Сякаш с цялото си поведение искат да докажат на свидетелите, че тази дейност не им харесва и им е отегчителна.

Е, понякога се налага да можете да рецитирате. Когато искате да кандидатствате актьорско майсторство, например. Когато искате да впечатлите момиче. Или интелектуален тип момче. Когато трябва да научите детето си на стихче.

Обаче никой никога не ви е обяснявал как трябва да се рецитира, нали? Карали са ви да наизустявате разни стихове, родителите ви може би са се фукали с вас пред приятели, учителите са ви изкарвали на подиума пред класа. Но кой от тях ви е показал как трябва да ги кажете тези рими?

Сега ще обясня. Много е просто. Става и за проза, не само за стихове.

Първо: Не четете по редове.

А как тогава – ще попитате.

Второ: Спазвайте препинателните знаци.

Какво значи това ли? Разгледайте някой стих. Ето този например:

Аз толкова обичам да мълча.

Да слушам шумовете близки из мъглата:

как от дърветата отронват се листа

и как със шепот падат на земята.

Забележете, че не всеки ред завършва с точка. Например между третия и четвъртия няма никакъв препинателен знак. Това означава, че там пауза не трябва да има.

Препинателните знаци описват дикцията. Точката е финал, тоест пауза. Запетаята е изреждане или обръщение. Пак пауза, но по-кратка, предвещаваща продължение. Двете точки са като показалец, те са уточнение. Тиретата също сочат нанякъде, или свързват две думи в една. Питанката показва, че интонацията ни трябва да е въпросителна. Многоточието издава несигурност, провлачване, недоизказаност… По-дълга пауза. Удивителната усилва емоцията.

Пробвайте да прочетете стиха без да обръщате внимание на редовете и римите. Прочетете го като проза, следвайки препинателните знаци. Римите пак ще останат на местата си.

Трето: Постарайте се да говорите спокойно, ясно.

Без да снижавате интонацията в края на редовете, без да бързате, без да смотолевяте думите, даже да са за любов. Постарайте се да се чуе всяка сричка. Най-лесно става, ако се опитвате да научите малко дете на някакво стихче. Тогава ще му повтаряте редовете, ще се стараете да разбере всяка дума. Намерете дете и проверете:)

Четвърто: Гледайте слушателите си в „десетката“ или в ушите.

Ако не четете, а рецитирате по памет и в същото време гледате хората в очите, възможно е да се разсеете и да забравите текста. В същото време е важно лицето и очите ви да са обърнати към публиката. Опитните оратори търсят точката между очите или горната част на ушите. На хората им се струва, че ги гледате в очите, но вие сте далеч от опасността да кръстосате поглед с някого и да се замислите за друго.

Пето: Местете погледа си хоризонтално.

Когато рецитирате или говорите пред повече от един човек, се налага да поглеждате ту един, ту друг от слушателите си. Правете го бавно и само в една посока, докато не стигнете до края на залата или групата хора. След това бавно завъртете поглед на обратната страна. Ако погледа ви скача напосоки по хората, ще изглежда така, сякаш сте притеснен и търсите откъде да избягате.

Шесто: Наизустете добре текста.

Ако забравяте думите, ще мислите само какво следва. Паузите няма да са на препинателните знаци, а там, където губите текста.

Седмо: Не се срамувайте.

Да, повечето стихове разказват за емоции. В чувствата обаче няма нищо срамно. Ако все-пак се чувствате неудобно, представете си, че сте грамофон, който озвучава нечии писани думи. Каквото искате си представете, само недейте хем да се притеснявате, хем да рецитирате. Двете неща не са съвместими.

Стискам ви палци на изпитите или с ухажването, или заради каквото там сте решили да рецитирате. Хайде сега да упражните наученото с последните два куплета:

И сгушена под някой стар чадър

да бродя дълго сред дъжда пороен.

Под стъпките ми с плясък на вода

да бъде толкоз лъскава земята.

Да вляза нощем в тъмната вода,

вълни да ме оплитат и прегръщат,

и само тук-там някоя звезда

да ми подсказва, че живея още.

Евел Инара

ЗА КАКВО СА НИ ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ?

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на нос Беглик-таш

беглик таш

Тази къщичка на феи оставих на каменистия бряг до нос Беглик-таш, недалеч от Приморско. Разходихме се семейно из древното светилище Беглик-таш и после поехме по пътеката, която явно водеше към морето. Вървяхме дълго, но все не стигахме крайната цел. Срещахме само хора, които се бяха отказали и се връщаха. Ние обаче бяхме упорити, май най-вече аз. Наближаваше залез и беше време да тръгнем обратно, затова прецапах по някаква козя пътека – сред тръни и сплетени клони. Останалите бяха близо, викаха ме, ала не се чувахме един друг. Добре, че не се загубихме. Така стигнахме до този стръмен каменен бряг. Много внушителен.

Там оставих къщичката – за други упорити хора като нас. Като стигнат, да си пожелаят нещо добро и да се сбъдне!

Ако продължите по екопътеката, ще стигнете до залива Света Параскева, който има девствен, пясъчен плаж. Просто трябва да го направите денем:)

С проекта Къщите на феите ми се иска да покажа на повече хора романа ми Otium“, както и детските приказки, които пиша. Ако обичате вълшебствата и приключенията, сигурна съм, че ще ви харесат!

Очаквайте още Къщички на феи из прекрасните кътчета на България!

Беглик таш

Аз и дъщеря ми с Къщичката на феи.

Евел Инара

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в Черноморец

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в Черноморец

къщите на феите в Черноморец

Не планирах да оставям къщичка в Черноморец, просто защото не знаех за това чудно местенце – скалите зад стария кораб до кейовете. Там има малък параклис, черупки от миди и морски охлювчета са посипали скалистото заливче. Там оставих бялата къщичка и много се надявам току-що отминалите бури край морето да не са я отнесли. Ако се разхождате към това красиво заливче, а аз горещо ви го препоръчвам, пожелайте си нещо добро.

С проекта Къщите на феите се надявам да стигна до повече хора, които обичат вълшебните истории! Прочетете моите приказки, потопете се в историята на „Otium или мъжете, които нямаха майки“, надявам се да ви харесат!

Очаквайте още Къщи на феи в красивите кътчета на България!

къщите на феите в Черноморец

къщите на феите в Черноморец

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на Копитото

къщите на феите

Втората поред къщичка на феите се намира на Витоша, в местността Копитото. Срещу Телевизионната кула има беседка, а покрай беседката минава пътека, която върви над асфалтовия път. Пътеката е маркирана с три хоризонтални жълти линии.

Тази къщичка особено красиво се вписа в местността – зелената вратичка, зеленият мъх по дърветата и зелените им корони създават особено приказна атмосфера.

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ е проект, който стартирах с цел да популяризирам „Otium“, разбира се. Макар феите да не са част от българския фолклор, феновете на фентъзито, децата и възрастните, които обичат приказки, със сигурност ще ги оценят. Планирам да има такива къщички на много места в България.

П.П.

Година по-късно Боряна Стефанова се свърза с мен, за да помоли за по-точни обяснения как да стигне до къщичката. Много съм щастлива, че тази къщичка все-още е на мястото си, макар и позагубила цветовете си. Ето обясненията за местоположението й и снимката, която ми изпрати Боряна Стефанова:

Срещу Кулата през шосето има нещо като височина с беседка, до която се стига по стълби. Като стигнете беседката, подминавате я и тръгвате по пътечката. Кулата остава зад гърба ви, а пътечката е само една. Къщичката се пада сред дърветата отляво, но уви, не помня колко трябва да вървите по пътечката, преди да се отклоните. Може би към 500 метра. Покрай дървото с къщичката минава горска пътека, а наблизо в стръмнината се вие шосето.

 

 

 

 

 

Още КЪЩИ НА ФЕИТЕ тук

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в село Церово

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО

Драгоманско блато

Всъщност, блатата са две – близо до Драгоманското е Алдомировското. Ако се разхождате натам, посетете и двете места.

Този път ходихме точно в сезона на пеперудите. До Алдомировското блато навсякъде летяха рояци бели пеперуди, бяха накацали във водата, по ярките полски цветя.  Набрахме си мащерка, после пихме кафе на дървените платформи в Драгоманското блато, скрити от високите папури и слушахме невидимите в треволяците птици.

Къщичката оставих близо до водата и до мястото, където паркират автомобилите. Ако я видите, пожелайте си нещо добро!

С ПРОЕКТА „КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ“ СЕ НАДЯВАМ ДА ОКРИЯ ПОВЕЧЕ ФЕНОВЕ НА ФЕНТЪЗИ ЖАНРА. АКО СТЕ ОТ ТЯХ, РОМАНЪТ МИ „OTIUM“ ИЛИ „МЪЖЕТЕ, КОИТО НЯМАХА МАЙКИ“СИГУРНО ЩЕ ВИ ХАРЕСА!

Очаквайте още къщи на феи в красивите кътчета на България!

Драгоманско блато

Ето ме на Алдомировското блато:

Евел Инара

МОЖЕ БИ ЩЕ ВИ ХАРЕСА И:

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ

More

ПЕТ РОМАНТИЧНИ ФЕНТЪЗИ ФИЛМА, ЛЮБИМИ И НА ДВАТА ПОЛА

романтично фентъзи

Когато става дума за фентъзи, мъжете държат на действието и добрите битки, а жените търсят поне един романтичен момент. Сигурна съм, че има изключения и за двата пола, но филмите от този списък са едни от най-любимите ни вкъщи. Ние, фентъзи фенове от женски и мъжки пол твърдо заставаме зад достойнствата им. Ако сте ги пропуснали или търсите какво да гледате заедно с половинката, пуснете си:

The Crow” или „Гарванът“

Абсолютният фаворит вкъщи. Готически мрачен, убийствено романтичен, пропит с усещане за съдбовност. Макар да е създаден в далечната 1994-та, „Гарванът“ не е ретро, а класика. Култовите реплики „Не може да вали вечно“, „Вярвай в ангели“ и „Истинската любов е вечна“ го поставят завинаги начело на нашата семейна класация за романтични фентъзи филми.

Underworld” или „Подземен свят“, първите четири филма

Любовта на Селин и Майкъл. В ролите Кейт Бекинсдейл и Скот Спийдман – помитащо сексапилни като вампир и върколак-вампир. Силни, млади, безмилостни и сражаващи се за любовта, която внезапно пламва помежду им. Реалността във филма е отново готическа. Ако имате време, може да изгледате всичките пет части. Едва в последната романтиката е заменена с майчино чувство.

Red Riding Hood” или „Червената шапчица“

Вълшебна, тайнствена любовна история в едно далечно селце, тероризирано от върколак. Визията на филма е приказна, музиката – магнетична, костюмите и сценографията са на най-високо ниво. Напрежението те държи до последната сцена – не отгатваш кой е злия герой и постоянно мениш мнението си.

The Mortal Instruments: City Of Bones” или „Реликвите на смъртните: Град от кости“ 

Май единствената екранизация от многото нашумели фентъзи романи, която е прилично направена. Жалко, че след филма решиха да екранизират поредицата за телевизия и направиха сериал, който не издържам повече от пет минути. За филма обаче мога да пиша само добро. Ако книгата ви е попадала, знаете че идеята е удачна – ловци на сенки, нашарени с руни-татуировки, които им дават допълнителни сили, пазят света ни от демони. На фона на обречената им „умираме млади“ реалност се срещат красивият и дързък Джейс и червенокосата Клеъри, които се влюбват пламенно един в друг. Върколаци, магове, ангели, демони, вампири, миналото им и твърдението, че двамата са брат и сестра допълнително заплитат сюжета.

„Meet Joe Black“ или „Да срещнеш Джо Блек“

Брад Пит е в главната роля – знам, че за повечето зрители ще е достатъчно. Брад Пит е Джо Блек. Джо Блек е смъртта, която се се вселява в човешко тяло и се влюбва в човешко момиче. Историята те кара едновременно да симпатизираш на смъртта и да се страхуваш от нея. Ако гледаш филма за първи път, трудно ще отгатнеш каква е развръзката. Тук няма битки, но липсата им не пречи филмът да се харесва и на двата пола:)

Е, това са най-любимите ни пет (плюс три) романтични фентъзи филма. Бих могла да изброя още няколко, но те не съвсем са на нивото на тези, а аз не искам да подвеждам никого. Приятно (и романтично) гледане, фентъзи фенове!

ТЕСТ: ИСТИНСКИ ЧОВЕК ЛИ СИ?

More