Написах тази приказка специално за народните вярвания, свързани с Димитровден. В нея съм вмъкнала белите цветя, които се подаряват на имениците, за да е блага зимата; поверието за желанията, които небето изпълнява на добрите хора в нощта преди Димитровден; поверието за заровеното злато, което засиява в същата нощ… Има и още, прочетете я. На сайта ми Мое умно бебе ще публикувам нашите идеи за празнуване на Димитровден с дете в нашето съвремие. Ето я и приказката:

БЕЛИ ЦВЕТЯ ЗА ЗИМАТА

от Евел Инара

Имало някога брат и сестра – Димитър и Димитринка – които още невръстни останали без баща и без майка. Трудно им било, мъчно им било, ала момчето и момичето били работливи и сговорни, гладни не останали. Заедно въртели цялата къщичка, градинката гледали, козичка пасяли, черен хляб в огнището пекли и даже платно си тъчели, ако сколасат. Ала ето че едно лято лошият късмет отново се върнал при тях. Градинката мана ударила, житото буря изронила, козичката вълци отвлекли, а старата къща съвсем грохнала. Видели се отведнъж Димитър и Димитринка още по-сиромаси. Извадили двете парици, гдето ги били скътали за черни дни. Тогава братът рекъл:

-Сестро, Димитринке. С тез две парици не можем и двамата да изкараме зимата. Ще ида на работа при някой чорбаджия, пък ти остани тука по живо по здраво. Щом пак дойде Димитровден, ще се прибера с парици и къщичката ще стегна, жито ще купя, нова козица ще взема.

-Хубаво, братко, си рекъл. Дано имаш късмет, при добър стопанин, в добра къща да идеш – отвърнала със сълзи на очи Димитринка.

Заминал братът с първите снежинки по Димитровден. Останала сама вкъщи Димитринка. От светло до тъмно не сядала, все нещо работела. Искала тъй да стори, че да помогне на брат си. Работела и жално нареждала:

-Ех, мамо, тате, ако ме чувате… Отиде далече батко Димитър. От Димитровден до Димитровден, от есен до есен в чужда къща ще бъде. Ако е добър чорбаджията, Димитър парици ще вземе. Ще купи Димитър козичка и къщата ни ще стегне. Ако е лош чорбаджията, няма да има парици и що ще сторим тогава?

Така жално нареждала Димитринка, че чак на небето я чули. Присънила ѝ се една нощ майка ѝ:

-Димитринке, мило ми чедо. Чухме те, чедо, че плачеш. Плачеш и още нареждаш на батко си как да помогнеш. Слушай ме, чедо, Димитринке. Още щом мине Гергьовден, бели цветя ще садиш, от ония, дето цъфтят по Димитровден. И брат си, и зимата с тях да посрещнеш, та да е блага и бяла, и да не мръзнете много двамина. А щом падне нощта към Димитровден, кажи към небето молбата си. Тогаз се небето отваря и благодат праща на хората.

Зарадвала се Димитринка. Едва дочакала лятото. След Гергьовден хем градинката гледала, хем къщата шетала, хем бели цветя садила.

Пожълтели листата, пъстра гората станала. Наближил пак Димитровден, та взели да цъфтят белите китки в двора на Димитринка. Чудно красиви били. Който ги видел, той ахкал. В нощта срещу Димитровден излязла момата отвън, както майка ѝ била казала. Помолила се на тя на свети Димитър да стегнат с батко ѝ къщата, пак козичка да вземат, да имат житце за зимата.

Притихнало било селото. Насреща ѝ шумяла гората. Тогава по тъмната земя, току до Димитринка блеснали пет сини огънчета. Отишла момата до първото – гледа, златна парица. Отишла до второто – още една парица. Събрала тя петте златни пари, благодарила на свети Димитър, пък изтичала вкъщи да чака батко си. И ето на другия ден, под първите снежинки, гдето падали от брадата на свети Димитър, се прибрал у дома и батко ѝ Димитър. И той с пет златни парици!

Стегнали хубаво къщата двамата, две козици довели, златно зърно си купили, че и топли кожуси си взели. И заживели честити Димитър и Димитринка, а зимата била мека и бяла, че много харесала белите китки, дето още дълго цъфтели по двора им.

КРАЙ

всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО:

брадата на свети димитър