увод изложение заключение

Понякога ни се налага да напишем нещо, или пък – ужас – да помогнем на детето да си напише съчинението! Тогава започваме да се потим и да се чудим как да започнем, и как след това да подредим разказа си?! Присещаме се за увода, тезата и заключението, за които са ни споменавали някога, преди векове в училище… и се оказва, че нямаме идея за какво служат те, нито какво точно представляват.

Ще бъда дискретна:) и ще обясня накратко, като примерът най-често ще е писмо, а не есе, за да не се сковаваме от страх излишно:)

Увод:

Всичко започва с увод. Горният текст също е увод. Както си личи от името му, уводът въвежда или води към същинската история. Ако пишете писмо, уводът:

  • може да напомня кой е човека, които пише писмото
  • откога не сте писали или виждали получателя
  • може да е оправдание, че не сте писали толкова време.

Ако уводът е за есе на тема „Моите мечти“ например, той трябва да води читателя към темата за мечтите – може да разкаже кога и къде мечтаете, защо мечтаете.
Всъщност, уводът може да бъде всичко. Няма грешен увод. Единственото условие е той да бъде интересен, да вълнува и да накара четящия да продължи да чете писмото, есето или каквото там пишете.
Започнете с нещо кратко и смешно, или разтърсващо. Трябва да сграбчите вниманието и да го подготвите за настроението на целия разказ/писмо/есе. Не пропускайте факта, че ако писмото/есето са на тъжна тема, е лош вкус да започнете със смешка. Освен ако не сте майстори-разказвачи и направите от дефекта – ефект:)

Теза:

Стигнали сте до тезата или изложението. Тя е същината на онова, за което искате да разкажете. Например моята теза започна с представянето на увода и сега продължава.
Когато приключите с увода, които не трябва да е дълъг, започвате да пишето конкретно по заглавието на писмото/есето. Да, знам че писмата нямат заглавие, но да започнете да пишете писмо на някого има конкретна причина – нея броим за заглавие:

  • Може да съобщавате на някого, че сте оздравели след дълго боледуване;
  • Може да се обясните в любов;
  • Може да го каните на гости – това са „заглавията“ или причините писмото да бъде написано.

Моля ви, ако трябва да пишете по някаква тема, не четете критическа литература и в никакъв случай не преписвайте от нея. По-добре отделете същото време, за да прочетете още веднъж разказа/книгата за които трябва да пишете, или дори да само част от него/нея. Критическата литература няма да ви подтикне да мислите, а ще ви втълпява чуждо мнение за разказа/книгата. Няма грешно мнение, ако то наистина е ваше. Няма да сбъркате, ако помислите сами. Целта да се пишат есета не са оценките, а собствените ни разсъждения. С тях ние израстваме и се научаваме да се изразяваме красиво. Моля, не давайте критическа литература на децата!

Заключение:

Заключението е сбогуване с читателя. То също е кратко. Там е мястото за някоя мъдрост, свързана със заглавието. Там може да кажете какъв е извода от онова, за което сте писали.
Уводът поставя точка. Ако е в писмо, заключението може да каже:
Благодаря за отделеното време! Скоро ще обясня най-лесните начини да разказваме!

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА