киноразказ

Може би ви предстои кандидатстване по някоя кино специалност? Ако е така, стискам палци!

Първото, което ме учиха да пиша извън училище, беше киноразказ. Той пак си е разказ, но адаптиран за киното – в него се залага единствено на действието. Киноразказът трябва да бъде написан кратко, точно и ясно. Без вътрешни конфликти на героите, освен ако наистина не се налага. В този случай трябва да бъде описана външната им проява, да бъдат „изиграни“, за да може зрителят да ги види. Правило е начинаещите първо се хвърлят смело във вътрешните конфликти: кой какво си бил помислил, кой как се бил чувствал…

И така – в киноразказа си представяш действието и караш по същество. Описваш само детайлите, които са наложителни, не всичко наоколо. Измисляш ситуациите, които ще изглеждат най-красноречиво, а диалозите в тях също трябва да бъдат кратки. Спомням си как в желанието си да бъдем отличници пишехме диалози, подобни на морзов код:) Все-пак, не трябва да се стига до крайности.

Подчертавам, киноразказа не е разказ за четене, а за гледане. Той изобилства от глаголи. Но, според мен, правилата за писането му и до днес помагат да не се отплесвам излишно, когато пиша – без значение какво.

ДАР СЛОВО РАБОТИЛНИЦА: Изречения без грешка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *