КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ

къщите на феите Очиндол

Оставям трета къщичка на феи в Искърското дефиле, много обичам да се разхождам там. Предишните две къщички представляваха вратички – в Церово и на Вазовата екопътека. Този път погледнах дефилето отвисоко. Близо до село Очиндол има статуя на вазовия герой Дядо Йоцо. Мястото е чудесно за кратка почивка, виждате част от невероятната гледка. Виждате и грижата на хората там мястото да стане още по-красиво. На отсрещното хълмче има две пейки и множество дървени статуи на животни. 

Там, до дървото, пазещо сянка над пейката оставих тази малка къщичка. Надявам се ветровете да се смилят над нея и да я заобикалят, ако пък я съборят по склона, долу текат буйните води на Искъра. Сама ще си е намерила мястото.

Ако поседнете на пейката да се порадвате на гледката, пожелайте си нещо добро!

С проекта „Къщите на феите“ представям фентъзи романа си „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“ – героична и романтична история за рода Ерми, който пазел хората от злите богове Онейро. Можете да прочетете първите глави тук, романът се разпространява безплатно!

къщите на феите Очиндол

Дядо Йоцо гледа

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В АРБАНАСИ

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В АРБАНАСИ

Къщите на феите Арбанаси

Да си призная, почти се бях отказала да оставям къщичка в Арбанаси. Ако сте били там, знаете – селцето не става за разходки, там животът се случва зад дебелите зидове. Малко преди да си тръгнем, обаче, спряхме в центъра. Там има малък парк с две детски площадки – стара и нова. Маргаритките бяха нацъфтели и сияеха навсякъде из тревата, птичките пееха…

Така че, тази къщичка остана в малкия парк на Арбанаси, до една от детските площадки, сред маргаритките. Малка къщичка за приказни същества сред тревите.

Ако я видите и ви се приискат още приказки, прочетете моите. Вижте началото на романът ми „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“, а ако историята ви хареса, можете да го прочетете напълно безплатно!

Очаквайте още къщи на феи в красивите кътчета на България!

къщите на феите Арбанаси

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА КАРАНДИЛА

More

АЗБУКАТА в жанрове книги

азбуката

Признавам си, взаимствах идеята да изобразя българската азбука с различни жанрове книги. Признавам си, че не съм художник, но се постарах:) Признавам и че хитрувах тук-там, за да напасна жанровете с буквите. За някои букви има много варианти, аз съм избрала по-любимите ми. За други ми беше трудно и даже невъзможно – Щ и ь са празни. Ако ви хрумне нещо, казвайте.

Без Юри манга и Яой манга изобщо нямах идея какво да сложа на тези две букви. Извинете за рисунките, които хич не са в стила. Ако не сте ги чували, Юри манга е за любовта между момичета, а Яой манга – между момчета.

Иска ми се българската литература в книжарниците да не стои на отделен рафт, а да е разпределена по жанрове на всички рафтове – както останалата литература. Иначе събирането й на едно място ми прилича на позорен стълб. Не виждам причина българските книги да бъдат отделени.

Кой влиза в книжарница, казвайки си: сега ще си купя една българска книга?

Книгата не се избира по народността на автора, а по това какво ни се чете. Нека не не забравяме че жанр „българска литература“ няма.

СИЛАТА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ или КАК ДА НАМУШКАТЕ С ТИРЕ И ДА ПРОБОДЕТЕ С ТОЧКА

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА КАРАНДИЛА

къщите на феите карандила

Чували ли сте за Сините камъни? Те се издигат над моя роден град – Сливен. Там, където се срещат три пътя, три вятъра и три реки. Оставих тази къщичка до Телевизионната кула в Карандила, местността е част от Сините камъни. Там има писта за делта и парапланери, откъдето се открива спираща дъха гледка към града. Отстрани има скали, където може да поседнате, без да ви е страх, че ще се хлъзнете в бездната.

Ако къщичката е устояла на вятъра и туристите, пожелайте си нещо добро!

С проекта Къщите на феите искам романът ми „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“ да стигне до повече хора, които харесват приказни и героични истории. Можете да го свалите безплатно, желая ви приятно четене!
Очаквайте още къщи на феи в прекрасни кътчета на България!

къщите на феите карандила

къщите на феите карандила

Ето ме и мен, на фона на гледката към града:)

къщите на феите карандила

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ЯЗОВИР ТОПОЛНИЦА

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ЯЗОВИР ТОПОЛНИЦА

язовир Тополница

Пътувайки към Оборище навръх четирейсетия ми рожден ден, попаднахме на някаква доста пълноводна река, която се извиваше край пътя. Беше преди село Поибрене, което особено ме впечатли със старите си къщи. Оказа се, че не сме видели река, а краят на язовир Тополница, който наблизо преминава в река Тополница. На бреговете му оставих още една от Къщичките на феи. Мястото ме плени с красотата си, препоръчвам го за излети и разходки – то е на около час път от София, по шосе в живописна местност и много отбивки с чешми.

Не пропускайте отбивката до язовира. Там, върху един голям дънер оставих тази червена къщичка. Пожелайте си нещо добро, а аз ви желая да се сбъдне!

С проекта Къщите на феите се надявам да стигна до повече хора, които харесват приказки и вълшебни истории. Прочетете моите – напълно безплатно е. Така разпространявам и първия си фентъзи роман „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“.

Очаквайте още Къщички на феи в прекрасни кътчета на България!

язовир Тополница

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ ОБОРИЩЕ

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ ОБОРИЩЕ

къщите на феите Оборище

В предпоследния ден на април цялото семейство се разходихме до Историческа местност Оборище. Много ми хареса и определено ще се връщаме на това място. Пътят дотам предлага безчет красиви гледки и чешми почти на всеки завой на шосето. След паркинга до хижа Оборище пътят до паметника представлява горска алея. Не е далеч и се върви лесно – и за децата, и за възрастните. Покрай алеята ромоли рекичка с водоскоци и мостчета, дърветата пазят от силното слънце или ненавременен ръмеж.

На тази алея оставих една от Къщичките на феите. Рисуваният камък сякаш се сля с мястото. Така че, ако минавате оттам и видите къщичката, пожелайте си нещо хубаво. Ако пък къщичката много ви хареса – вземете я с вас.

С проектът Къщите на феите се надявам повече хора да научат за моя първи фентъзи роман: „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“. Ако харесвате истории за славни времена, тайни и любов, която побеждава дори времето, тогава непременно прочетете първите три глави на романа или го свалете безплатно!

Очаквайте още Къщи на феи!

къщите на феите Оборищекъщите на феите Оборище

Киноразказ – що е то?

More

ЗА КАКВО СА НИ ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ?

препинателни знаци

Някога, преди десетки години, когато емотиконите още не били измислени, а хората пишели дълги писма доброволно… тогава властвали препинателните знаци.
Точката, многоточието, питанката, възклицателния знак, запетаята, тирето – били нотите в писмената на хората.
Те издавали настроението на онова, което било написано, те имали силата да дадат на думите глас, шепот и даже крясък.
Те имали задача да предадат правилно мислите и така да бъдат избегнати милиони дуели, любовни раздели и смъртни обиди.

Стотици години те били съвсем достатъчни на човечеството, но после в нечий ум препинателните знаци се слели:

Точка, точка, запетая. Тире-минус, обиколка.

Първата емо-икона била създадена!

След раждането на емотиконите, силата на препинателните знаци започнала стремително да отслабва. Малцина останали посветени в умението да я използват. Отново бил даден шанс за сърцераздирателни раздели, непростими обиди и дуели в името на честта. Настанал препинателния мрак.

Много хора започнали да вярват, че препинателните знаци съществували ей така – между другото – и не били важни колкото буквите. Хората ги избягвали, както се избягва белачка за картофи. Също като белачките, знаците изнервяли онези, които не знаели как да си служат с тях. Ала макар почти да били изчезнали от съобщенията, статусите и бележките, знаците още звучали в човешката реч. Те се криели в паузите и интонацията, били едно от последните доказателства, че говорещия не е робот.

Роботите не владеели знаците. Само мислещите и чувстващи същества ги носели в речта си.

Ето как думите:

„Аз съм истински човек“

придобивали съвсем различен смисъл.

Аз съм истински човек. Точка.

Категорично. Безпристрастно. Машините владеят само този знак.

Аз съм истински човек! Удивителен знак.

Емоционално. Радостно или сърдито, никога безпристрастно. Извиква същата емоция в четящия.

Аз съм истински човек? Въпросителен знак, питанка.

Въпрос. Удивление.

Аз съм истински човек… Многоточие.

Неуверено. Малко тъжно. Без край, също като трошици, след които мисълта ви да тръгне.

Аз съм истински човек, аз съм истински човек. Аз съм истински човек, госпожо. Запетая.

Запетаята разделя отделните твърдения. Тя отбелязва паузите, които ние, хората правим, докато говорим. Запетаята е миг тишина.

Аз съм истински човек – каза той. Аз съм истински човек-птица. Тире.

Тирето също отбелязва паузи, но отбелязва и сливания, както е във втория случай. В първия показва чии са думите: на разказвача ли са или той преразказва думите на някой друг.

Аз съм истински човек: дишам, чувствам, мисля. Две точки.

Две точки се пишат, когато ще изброявате нещо, или когато ще цитирате чужди думи. Ако цитирате, тогава оградете и в кавички:

„Аз съм истински човек“

Аз съм „истински“ човек. Кавички.

Кавичките разделят чуждите думи от собствените, или обръщат значението на някоя дума. Често носят сарказъм, така че внимавайте с тях. Именно кавичките имат силата да пораждат смъртоносни обиди.

В безстрастния свят на нули и единици, анимирани емотикони и селфита, все още важи силата на препинателния знак. Помислете, преди да поставите многоточие след думите си. С него ще „звучите“ неуверено. Сложете питанка, ако търсите отговор. Удивителния знак ще привлече внимание.

Нека силата бъде с вас!

РАЗКАЗ И ОПИСАНИЕ: КАК ГИ ПОЛЗВАМЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

More

КЪЩИЧКА НА ФЕИ В КРЕПОСТТА КРАКРА

Къщите на феите на Каракра

Хубавото на къщичките-рисувани камъни е, че без угризения мога да ги оставям в крепости и резервати. С вратичките по дърветата не бих го направила, заради защитената природа или историята. Така че, този път занесохме една рисувана къщичка и до крепостта Кракра.

На мен крепостта много ми харесва – на хвърлей от София е, има сянка, пейки, гледки, има и къде да се катерят и тичат децата (не по стените, разбира се). Дори бутафорната част не ме дразни, а според мен допълва усещането за минали времена. Просто не се вторачвайте, чувствайте.

Разхождате ли се натам и видите къщичката, пожелайте си нещо. Може някоя фея да ви чуе. Ако пък къщичката наистина ви хареса, вземете я с чиста съвест. Тя не е част от крепостта:)

С проекта „Къщите на феите“ се надявам романът ми „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“ да стигне до повече хора, които обичат фентъзи. Ще се радвам да го свалите безплатно!

Очаквайте още къщички на феи из цяла прекрасна България!

къщите на феите на Кракра

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА В РАКИТОВО

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА В РАКИТОВО

къщите на феите в Ракитово

Точно преди да се развали времето и да завали сняг през април, успях да оставя тази къщичка в Ракитово. Капките дъжд вече падаха от небето, когато стигнахме до старата часовникова кула в края на градчето. Бързахме, но имахме късмет да чуем звъна на часовника, който отбелязваше четвърт час.

И тази къщичка за феи е изрисуван камък, защото още ми е прясно разочарованието от потрошените вратички, които съм оставяла миналата година. Който си я намери, негова е. Поне няма да има следи от „взлом“ по дърветата.

Ако идеята за къщичките ви харесва, може би ще ви допадне и моя първи роман – фентъзи историята „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“. Можете да го изтеглите безплатно или да тествате първите три глави.

Бях приготвила още къщички на феи за тези тъй красиви кътчета на България, но времето не беше на моя страна. Още на излизане от Ракитово заваля мокър сняг, мъгла забули планината. Надявам се скоро да ги посетя пак – дори в лошото време Родопите са вълшебно място!

Очаквайте скоро още къщички на феите!

feite rakitovo

feite rakitovo

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на пътеката към Боянското езеро

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА ЗЛАТНИТЕ МОСТОВЕ

къщите на феите златни мостове

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ е проект, който стартирах с цел да популяризирам „Otium“. За съжаление, година по-късно от къщичката в Елешница е останала само вратичката, тези в Плана и село Безден са счупени. Затова къщичките по дърветата се превръщат в рисувани камъни – те поне трудно се чупят, а ако някой реши да си ги вземе вкъщи, се надявам да го радват и да красят двора му.

Първата каменна къщичка на феи оставих върху една голяма морена, недалеч от поляната на Златните мостове. Близо е до заслона, навътре сред дърветата. Дали ще я забележите, докато се разхождате?

къщите на феите златни мостове

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на пътеката към Боянското езеро

More