КАК ДА ЗАПОМНЯМЕ ПРОЧЕТЕНОТО?

как да запомняме

Докато учим, се налага да четем не само за удоволствие. Понякога изобщо не ни се чете точно това и точно в този момент. Разсейваме се, четем машинално и не запомняме нищичко. Това не помага да заобичаме въпросната книга, още по-малко да напишем анализ по нея. Ето това се случва на детето ви в училище, ако сте забравили.

КАК ДА ЧЕТЕМ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, НО ДА ЗАПОМНИМ ВСИЧКО?

Отговорът са записките, но не какви да е записки.

Да си записвате ще помогне много, дори и за съсредоточаването, но се налага да покажете на детето си как да го направи. Когато човек няма опит, му е трудно да се ориентира.

Бързам да отбележа, че тези въпроси може да задавате дори на деца в детската градина, когато им четете приказки. Започнете с един – два и постепенно въведете всички. Така ще приучите детето си да разсъждава върху историите.

Още нещо – тази техника е изпитана за малки и големи, но само за художествена литература. Уви.

  1. Заковете четенето в определен час на деня.

    Нека не продължава повече от час, ако наистина се чете по задължение. Ако обема на материала е голям, добавете още един час, щом се налага. Но не прекалявайте. Старайте се четенето да се случва винаги в този определен час, а след него да следва нещо приятно. Така умът ще възприеме бързо четенето като навик и няма толкова да се бунтува.

  2. Напишете интригуващи въпроси.

    По възможност забавни, но и следващи повествованието или идеята на книгата. Например:

    – Главният герой красив ли е или грозен?

    – През кой сезон се развива действието?

    – На кой герой приличаш ти?

    – На кой герой прилича учителката ти?

    – На кой герой прилича майка ти/баща ти/сестра ти/ брат ти?

    – Какво от книгата – предмет или животно – би искал да притежаваш?

  3. После добавете и по-обикновени въпроси,

    които да се попълват за всеки герой, още по време на четенето. Те трябва да са стандартни, за да бъдат запомнени, а не през цялото време да ги проверявате:

    – име на героя

    – възраст

    – как изглежда

    – къде живее

    – какво иска

  4. За по-напредналите, които вече се чувстват удобно с горните въпроси, предложете да описват с по две думи действието.

    Например, ако четем „Майчина сълза“, действието ще изглежда горе-долу така:

    лятото измина; птичето остава; ятото отлита; капката пада; майката тъгува.

    Виждате, че щом имаме нахвърляни действията, имаме готов план за преразказ. Когато е налице и чисто субективното мнение за лястовичето, майката, капката – как изглеждат, на кой напомнят, вече имаме и лично отношение. Учете децата си да търсят своето мнение, паралелно с уважението към автора. Не преписвайте чужди думи.

  5. Последно ще говорим за конфликт и развръзка, но в никакъв случай не ползвайте пред деца подобни думи.

    Когато говорите с детето си за книгата, питайте ето така:

    Какво искат в началото героите?

    Какво накрая се случва на героите?

    Доброто победи ли?

    Ако имате отговорите на тези въпроси и детето ви ги е дало само, искрено, без да ги е чуло от вас или от учител, без да ги е прочело някъде, значи и при вас, образно казано, „доброто е победило“. Може дори да сте успели да направите така, че на детето ви да му е било наистина интересно. Все-пак, учебниците съдържат истории, които, прочетени по желание, а не насила, имат пълното право да бъдат наречени увлекателни.

    Лесно запомняне от мен:
    Евел Инара

КАК СЕ ПИШЕ УВОД, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ?

More

ПИЛЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА Е ПАТЕ

пилето, което искаше да е пате

ПИЛЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА Е ПАТЕ

от Евел Инара

частна приказка

 

Когато последното яйце в полога се разчупи, отвътре излезе едно рошаво пиленце. Мама Кокошка забеляза, че това Пиле беше доста разсеяно. Вместо да изтича при нея, то често заставаше в редицата на патетата, които се клатушкаха след мама Патица. Но Пилето не беше разсеяно. То просто вярваше, че е пате.

Патетата бяха жълти, досущ като него, а другите пилета в стопанския двор хем бяха по-едри, хем изобщо не бяха жълти. Перата на пилетата бяха кафяви и бели, също като на мама Кокошка. А то беше жълтичко, значи трябваше да е пате.

Пилето все пристъпваше след върволицата патета, ала си мълчеше, защото не умееше да казва „па-па“ като тях. Вечер в кокошарника се упражняваше тайно, докато останалите кокошки не го принудеха да замълчи.

Един ден мама Патица поведе патетата към езерото. Едно по едно всяко пате скочи в зелената вода. Пилето беше последно в редицата. То тъкмо понечи да скочи, когато мама Патица препречи пътя му.

  • Хей, Пиле! Марш веднага от тук!

  • Не съм пиле, аз съм Пате – възрази пилето. – И искам да се науча да плувам!

Мама Патица поклати човката си.

  • Ти си пиле. Пилетата не умеят да плуват.

  • Аз съм Пате. Виж! Жълто съм като тях – то посочи патетата, които се носеха по водата.

  • Нямаш плавници, а пилешки крака. Погледни се! С такива крака не се плува – с тези думи мама Патица скочи в езерото и отплува.

Пилето съвсем не се обезкуражи. То може да се различаваше по нещо от другите патета, но вярваше, че пак си е Пате, дори и с пилешки крака. Просто трябваше да си намери плавници.

Отиде при паяците, а те едва не припаднаха от страх. Затрепериха на паяжините си, чудейки се накъде да бягат.

  • Спокойно паяци, няма да ви ям!

Паяците се спуснаха към тревите, опитвайки да избягат.

  • Няма да ви изям, ако ми оплетете плавници на краката! – заяви пилето.

Само един дебел паяк остана. Другите не искаха да имат нищо общо със странното Пиле. Паякът дълго работи. Стара се. Мина толкова време, че Пилето заспа, както бе вирнало крачета.

Мама Кокошка реши, че е умряло и събра с кудкудякането си целия двор:

  • Пилето ми! Пилето ми! – викаше тя и подскачаше.

  • Спокойно, мамо – каза Пилето и разгледа новите си плавници.

После скочи и затича към езерото, за да поплува с другите патета. Ала миг след като скочи в зелените води, разбра, че нещо друго не беше наред! Перушината му се измокри, стана тежка и го повлече към дъното.

  • Пи-пи-пи – извика паникьосано то, макар безброй пъти да се бе упражнявало да казва „па-па“ като истинско пате. Чу как жабите се заливат от смях.

Добре, че мама Патица беше наблизо и го измъкна от водата.

  • Ах ти, твърдоглаво Пиле – скара му се тя. – Твоите пухкави пера не са създадени за плуване! Ето, виж колко гладки са моите. Те не попиват водата.

Мокрото и рошаво Пиле докосна перата на патицата. Те бяха съвсем сухи, макар мама Патица току-що да беше излязла от езерото.

Пилето благодари, извини се за притеснението, което й бе причинило и закрачи умислено към стопанския двор. То не беше от пилетата, които се отчайват толкова лесно. Щеше да измисли как да направи перата си гладки като на мама Патица.

Видя купата с избитото масло и веднага се сети – маслото щеше да направи перата му гладки и лъскави! То скочи в купата и се овъргаля хубаво в маслото. После побягна, защото ако стопанката го хванеше, лошо му се пишеше! Тичаше през стопанския двор, а прахоляка, сламките и листенцата по земята сега полепваха по перата му. Всички му правеха път.

Когато стигна до езерото, жабите изпищяха и млъкнаха. Мама Патица се олюля:

  • Пиле, какво се е случило с теб?

  • Не съм пиле, а Пате. И поправих перата си! – с тези думи Пилето джопна в зелената вода…

…И се задържа над повърхността на езерото! Гребна с изплетените от паяка плавници и заплува, досущ като истинско пате!

Мама Патица зяпна от изненада:

  • Е, какво пък. Може да приличаш на кално чудовище, но душата ти е патешка.

И тя му позволи да плува с нейните патета.

Имаше и неудобства, разбира се. Като например, че Пилето нямаше патешки клюн и не умееше да лови насекомите във водата. Не умееше и да се гмурка като другите патета. Не можеше да рови пръстта като пиле, защото върху ноктите му паякът беше намотал плавниците от паяжина. Мама Кокошка му носеше семенца, за да не загине от глад. Галеше го по главицата, макар крилете й да ставаха целите в масло и прахолях.

  • Ела си вкъщи, мое Пиле!

Ала Пилето вярваше, че е пате. Вече не беше жълто като другите патета, но си се представяше жълто. Избягваше да се поглежда във водата – оттам надничаше една кльощава птица с прилепнали пера, цялата покрита с мръсотия.

Мина време. Пилето отдавна беше станало Пате, но мама Кокошка все му носеше семенца. Докато един ден, с първите лъчи на зората, нещо вътре в душата му го накара да затрепери. Пилето изпъна вратле и… изкукурига.

Крясъкът му се понесе над притихналите зелени води, ала то не успяваше да се контролира, изкукурига втори път. И това му хареса!

  • Патетата не кукуригат – изсъска му мама Патица.

  • Знам това – каза Пилето. – Извинете ме.

Ала душата му кукуригаше. Пилето, което искаше да е пате, беше пораснало. Вече беше петле. То не беше от пилетата, които се отказват лесно, но и не беше от онези, които се преструват на това, което не са. Пилето слушаше душата си. Чувстваше, че вече не е Пиле, нито Пате. Чувстваше, че е Петле.

Петлето направи едно прощално кръгче из зеленото езеро, кимна дори на онези, които му се присмиваха всеки ден. После излезе навън, овъргаля се хубаво в прахоляка, изплакна го. Пак се овъргаля, пак го изплакна. Направи това безброй пъти, докато накрая от перата му не изчезна всичкото масло. То разплете плавниците с клюн, приглади перата си – бяха станали лъскави и зелени, скрити под мръсотията цялото лято. На главата му беше килнат голям ален гребен.

Петлето изкукурига доволно и скочи на оградата на стопанския двор. Мама Кокошка дотича и запляска с криле:

  • Това е моето Петле! Моето смело Петле!

Всички пилета му ръкопляскаха. Всички кокошки го гледаха влюбено. То беше живяло в зеленото езеро, както никое друго петле!

КРАЙ

© Всички права запазени

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА

More

КАК СЕ РЕЦИТИРА СТИХОТВОРЕНИЕ

как се рецитира

С рецитирането е свързан втория път, в който голяма тълпа се е превивала от смях насреща ми. Беше в Русия, в шести клас. Тълпата беше целият ми клас, плюс учителката, която едва удържаше лицето си безизразно, ала по бузите й издайнически се стичаха сълзи. Аз рецитирах. Пушкин. Изкарах стихотворението докрай като истински професионалист, въпреки необуздания хилеж и търкалянето на някои от съучениците ми под чиновете.

Не са се присмивали на произношението ми децата, акцент почти нямах. Аз също бях дете, не знаех, че макар да имах награди за рецитиране на стихове и няколко години участия в трупа по художествено слово, те бяха за рецитации на български език. Затова сега ще добавя: ето как да рецитирате на български. Има разлика в различните държави.

В интерес на истината и без да се заяждам, понякога рецитирането на руски напомня начина, по който рецитират по-голямата част от българските деца в детската градина и в училище – с равна интонация, ред по ред. Забелязали ли сте освен това как децата постепенно забързват темпото, притеснени от самото рецитиране. Сякаш с цялото си поведение искат да докажат на свидетелите, че тази дейност не им харесва и им е отегчителна.

Е, понякога се налага да можете да рецитирате. Когато искате да кандидатствате актьорско майсторство, например. Когато искате да впечатлите момиче. Или интелектуален тип момче. Когато трябва да научите детето си на стихче.

Обаче никой никога не ви е обяснявал как трябва да се рецитира, нали? Карали са ви да наизустявате разни стихове, родителите ви може би са се фукали с вас пред приятели, учителите са ви изкарвали на подиума пред класа. Но кой от тях ви е показал как трябва да ги кажете тези рими?

Сега ще обясня. Много е просто. Става и за проза, не само за стихове.

Първо: Не четете по редове.

А как тогава – ще попитате.

Второ: Спазвайте препинателните знаци.

Какво значи това ли? Разгледайте някой стих. Ето този например:

Аз толкова обичам да мълча.

Да слушам шумовете близки из мъглата:

как от дърветата отронват се листа

и как със шепот падат на земята.

Забележете, че не всеки ред завършва с точка. Например между третия и четвъртия няма никакъв препинателен знак. Това означава, че там пауза не трябва да има.

Препинателните знаци описват дикцията. Точката е финал, тоест пауза. Запетаята е изреждане или обръщение. Пак пауза, но по-кратка, предвещаваща продължение. Двете точки са като показалец, те са уточнение. Тиретата също сочат нанякъде, или свързват две думи в една. Питанката показва, че интонацията ни трябва да е въпросителна. Многоточието издава несигурност, провлачване, недоизказаност… По-дълга пауза. Удивителната усилва емоцията.

Пробвайте да прочетете стиха без да обръщате внимание на редовете и римите. Прочетете го като проза, следвайки препинателните знаци. Римите пак ще останат на местата си.

Трето: Постарайте се да говорите спокойно, ясно.

Без да снижавате интонацията в края на редовете, без да бързате, без да смотолевяте думите, даже да са за любов. Постарайте се да се чуе всяка сричка. Най-лесно става, ако се опитвате да научите малко дете на някакво стихче. Тогава ще му повтаряте редовете, ще се стараете да разбере всяка дума. Намерете дете и проверете:)

Четвърто: Гледайте слушателите си в „десетката“ или в ушите.

Ако не четете, а рецитирате по памет и в същото време гледате хората в очите, възможно е да се разсеете и да забравите текста. В същото време е важно лицето и очите ви да са обърнати към публиката. Опитните оратори търсят точката между очите или горната част на ушите. На хората им се струва, че ги гледате в очите, но вие сте далеч от опасността да кръстосате поглед с някого и да се замислите за друго.

Пето: Местете погледа си хоризонтално.

Когато рецитирате или говорите пред повече от един човек, се налага да поглеждате ту един, ту друг от слушателите си. Правете го бавно и само в една посока, докато не стигнете до края на залата или групата хора. След това бавно завъртете поглед на обратната страна. Ако погледа ви скача напосоки по хората, ще изглежда така, сякаш сте притеснен и търсите откъде да избягате.

Шесто: Наизустете добре текста.

Ако забравяте думите, ще мислите само какво следва. Паузите няма да са на препинателните знаци, а там, където губите текста.

Седмо: Не се срамувайте.

Да, повечето стихове разказват за емоции. В чувствата обаче няма нищо срамно. Ако все-пак се чувствате неудобно, представете си, че сте грамофон, който озвучава нечии писани думи. Каквото искате си представете, само недейте хем да се притеснявате, хем да рецитирате. Двете неща не са съвместими.

Стискам ви палци на изпитите или с ухажването, или заради каквото там сте решили да рецитирате. Хайде сега да упражните наученото с последните два куплета:

И сгушена под някой стар чадър

да бродя дълго сред дъжда пороен.

Под стъпките ми с плясък на вода

да бъде толкоз лъскава земята.

Да вляза нощем в тъмната вода,

вълни да ме оплитат и прегръщат,

и само тук-там някоя звезда

да ми подсказва, че живея още.

Евел Инара

ЗА КАКВО СА НИ ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ?

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на нос Беглик-таш

беглик таш

Тази къщичка на феи оставих на каменистия бряг до нос Беглик-таш, недалеч от Приморско. Разходихме се семейно из древното светилище Беглик-таш и после поехме по пътеката, която явно водеше към морето. Вървяхме дълго, но все не стигахме крайната цел. Срещахме само хора, които се бяха отказали и се връщаха. Ние обаче бяхме упорити, май най-вече аз. Наближаваше залез и беше време да тръгнем обратно, затова прецапах по някаква козя пътека – сред тръни и сплетени клони. Останалите бяха близо, викаха ме, ала не се чувахме един друг. Добре, че не се загубихме. Така стигнахме до този стръмен каменен бряг. Много внушителен.

Там оставих къщичката – за други упорити хора като нас. Като стигнат, да си пожелаят нещо добро и да се сбъдне!

Ако продължите по екопътеката, ще стигнете до залива Света Параскева, който има девствен, пясъчен плаж. Просто трябва да го направите денем:)

С проекта Къщите на феите ми се иска да покажа на повече хора романа ми Otium“, както и детските приказки, които пиша. Ако обичате вълшебствата и приключенията, сигурна съм, че ще ви харесат!

Очаквайте още Къщички на феи из прекрасните кътчета на България!

Беглик таш

Аз и дъщеря ми с Къщичката на феи.

Евел Инара

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в Черноморец

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в Черноморец

къщите на феите в Черноморец

Не планирах да оставям къщичка в Черноморец, просто защото не знаех за това чудно местенце – скалите зад стария кораб до кейовете. Там има малък параклис, черупки от миди и морски охлювчета са посипали скалистото заливче. Там оставих бялата къщичка и много се надявам току-що отминалите бури край морето да не са я отнесли. Ако се разхождате към това красиво заливче, а аз горещо ви го препоръчвам, пожелайте си нещо добро.

С проекта Къщите на феите се надявам да стигна до повече хора, които обичат вълшебните истории! Прочетете моите приказки, потопете се в историята на „Otium или мъжете, които нямаха майки“, надявам се да ви харесат!

Очаквайте още Къщи на феи в красивите кътчета на България!

къщите на феите в Черноморец

къщите на феите в Черноморец

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на Копитото

къщите на феите

Втората поред къщичка на феите се намира на Витоша, в местността Копитото. Срещу Телевизионната кула има беседка, а покрай беседката минава пътека, която върви над асфалтовия път. Пътеката е маркирана с три хоризонтални жълти линии.

Тази къщичка особено красиво се вписа в местността – зелената вратичка, зеленият мъх по дърветата и зелените им корони създават особено приказна атмосфера.

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ е проект, който стартирах с цел да популяризирам „Otium“, разбира се. Макар феите да не са част от българския фолклор, феновете на фентъзито, децата и възрастните, които обичат приказки, със сигурност ще ги оценят. Планирам да има такива къщички на много места в България.

П.П.

Година по-късно Боряна Стефанова се свърза с мен, за да помоли за по-точни обяснения как да стигне до къщичката. Много съм щастлива, че тази къщичка все-още е на мястото си, макар и позагубила цветовете си. Ето обясненията за местоположението й и снимката, която ми изпрати Боряна Стефанова:

Срещу Кулата през шосето има нещо като височина с беседка, до която се стига по стълби. Като стигнете беседката, подминавате я и тръгвате по пътечката. Кулата остава зад гърба ви, а пътечката е само една. Къщичката се пада сред дърветата отляво, но уви, не помня колко трябва да вървите по пътечката, преди да се отклоните. Може би към 500 метра. Покрай дървото с къщичката минава горска пътека, а наблизо в стръмнината се вие шосето.

 

 

 

 

 

Още КЪЩИ НА ФЕИТЕ тук

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ в село Церово

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ ДО ДРАГОМАНСКОТО БЛАТО

Драгоманско блато

Всъщност, блатата са две – близо до Драгоманското е Алдомировското. Ако се разхождате натам, посетете и двете места.

Този път ходихме точно в сезона на пеперудите. До Алдомировското блато навсякъде летяха рояци бели пеперуди, бяха накацали във водата, по ярките полски цветя.  Набрахме си мащерка, после пихме кафе на дървените платформи в Драгоманското блато, скрити от високите папури и слушахме невидимите в треволяците птици.

Къщичката оставих близо до водата и до мястото, където паркират автомобилите. Ако я видите, пожелайте си нещо добро!

С ПРОЕКТА „КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ“ СЕ НАДЯВАМ ДА ОКРИЯ ПОВЕЧЕ ФЕНОВЕ НА ФЕНТЪЗИ ЖАНРА. АКО СТЕ ОТ ТЯХ, РОМАНЪТ МИ „OTIUM“ ИЛИ „МЪЖЕТЕ, КОИТО НЯМАХА МАЙКИ“СИГУРНО ЩЕ ВИ ХАРЕСА!

Очаквайте още къщи на феи в красивите кътчета на България!

Драгоманско блато

Ето ме на Алдомировското блато:

Евел Инара

МОЖЕ БИ ЩЕ ВИ ХАРЕСА И:

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ

More

ПЕТ РОМАНТИЧНИ ФЕНТЪЗИ ФИЛМА, ЛЮБИМИ И НА ДВАТА ПОЛА

романтично фентъзи

Когато става дума за фентъзи, мъжете държат на действието и добрите битки, а жените търсят поне един романтичен момент. Сигурна съм, че има изключения и за двата пола, но филмите от този списък са едни от най-любимите ни вкъщи. Ние, фентъзи фенове от женски и мъжки пол твърдо заставаме зад достойнствата им. Ако сте ги пропуснали или търсите какво да гледате заедно с половинката, пуснете си:

The Crow” или „Гарванът“

Абсолютният фаворит вкъщи. Готически мрачен, убийствено романтичен, пропит с усещане за съдбовност. Макар да е създаден в далечната 1994-та, „Гарванът“ не е ретро, а класика. Култовите реплики „Не може да вали вечно“, „Вярвай в ангели“ и „Истинската любов е вечна“ го поставят завинаги начело на нашата семейна класация за романтични фентъзи филми.

Underworld” или „Подземен свят“, първите четири филма

Любовта на Селин и Майкъл. В ролите Кейт Бекинсдейл и Скот Спийдман – помитащо сексапилни като вампир и върколак-вампир. Силни, млади, безмилостни и сражаващи се за любовта, която внезапно пламва помежду им. Реалността във филма е отново готическа. Ако имате време, може да изгледате всичките пет части. Едва в последната романтиката е заменена с майчино чувство.

Red Riding Hood” или „Червената шапчица“

Вълшебна, тайнствена любовна история в едно далечно селце, тероризирано от върколак. Визията на филма е приказна, музиката – магнетична, костюмите и сценографията са на най-високо ниво. Напрежението те държи до последната сцена – не отгатваш кой е злия герой и постоянно мениш мнението си.

The Mortal Instruments: City Of Bones” или „Реликвите на смъртните: Град от кости“ 

Май единствената екранизация от многото нашумели фентъзи романи, която е прилично направена. Жалко, че след филма решиха да екранизират поредицата за телевизия и направиха сериал, който не издържам повече от пет минути. За филма обаче мога да пиша само добро. Ако книгата ви е попадала, знаете че идеята е удачна – ловци на сенки, нашарени с руни-татуировки, които им дават допълнителни сили, пазят света ни от демони. На фона на обречената им „умираме млади“ реалност се срещат красивият и дързък Джейс и червенокосата Клеъри, които се влюбват пламенно един в друг. Върколаци, магове, ангели, демони, вампири, миналото им и твърдението, че двамата са брат и сестра допълнително заплитат сюжета.

„Meet Joe Black“ или „Да срещнеш Джо Блек“

Брад Пит е в главната роля – знам, че за повечето зрители ще е достатъчно. Брад Пит е Джо Блек. Джо Блек е смъртта, която се се вселява в човешко тяло и се влюбва в човешко момиче. Историята те кара едновременно да симпатизираш на смъртта и да се страхуваш от нея. Ако гледаш филма за първи път, трудно ще отгатнеш каква е развръзката. Тук няма битки, но липсата им не пречи филмът да се харесва и на двата пола:)

Е, това са най-любимите ни пет (плюс три) романтични фентъзи филма. Бих могла да изброя още няколко, но те не съвсем са на нивото на тези, а аз не искам да подвеждам никого. Приятно (и романтично) гледане, фентъзи фенове!

ТЕСТ: ИСТИНСКИ ЧОВЕК ЛИ СИ?

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ

къщите на феите Очиндол

Оставям трета къщичка на феи в Искърското дефиле, много обичам да се разхождам там. Предишните две къщички представляваха вратички – в Церово и на Вазовата екопътека. Този път погледнах дефилето отвисоко. Близо до село Очиндол има статуя на вазовия герой Дядо Йоцо. Мястото е чудесно за кратка почивка, виждате част от невероятната гледка. Виждате и грижата на хората там мястото да стане още по-красиво. На отсрещното хълмче има две пейки и множество дървени статуи на животни. 

Там, до дървото, пазещо сянка над пейката оставих тази малка къщичка. Надявам се ветровете да се смилят над нея и да я заобикалят, ако пък я съборят по склона, долу текат буйните води на Искъра. Сама ще си е намерила мястото.

Ако поседнете на пейката да се порадвате на гледката, пожелайте си нещо добро!

С проекта „Къщите на феите“ представям фентъзи романа си „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“ – героична и романтична история за рода Ерми, който пазел хората от злите богове Онейро. Можете да прочетете първите глави тук, романът се разпространява безплатно!

къщите на феите Очиндол

Дядо Йоцо гледа

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В АРБАНАСИ

More

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ В АРБАНАСИ

Къщите на феите Арбанаси

Да си призная, почти се бях отказала да оставям къщичка в Арбанаси. Ако сте били там, знаете – селцето не става за разходки, там животът се случва зад дебелите зидове. Малко преди да си тръгнем, обаче, спряхме в центъра. Там има малък парк с две детски площадки – стара и нова. Маргаритките бяха нацъфтели и сияеха навсякъде из тревата, птичките пееха…

Така че, тази къщичка остана в малкия парк на Арбанаси, до една от детските площадки, сред маргаритките. Малка къщичка за приказни същества сред тревите.

Ако я видите и ви се приискат още приказки, прочетете моите. Вижте началото на романът ми „Otium“ или „Мъжете, които нямаха майки“, а ако историята ви хареса, можете да го прочетете напълно безплатно!

Очаквайте още къщи на феи в красивите кътчета на България!

къщите на феите Арбанаси

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА КАРАНДИЛА

More