КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА ЗЛАТНИТЕ МОСТОВЕ

къщите на феите златни мостове

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ е проект, който стартирах с цел да популяризирам „Otium“. За съжаление, година по-късно от къщичката в Елешница е останала само вратичката, тези в Плана и село Безден са счупени. Затова къщичките по дърветата се превръщат в рисувани камъни – те поне трудно се чупят, а ако някой реши да си ги вземе вкъщи, се надявам да го радват и да красят двора му.

Първата каменна къщичка на феи оставих върху една голяма морена, недалеч от поляната на Златните мостове. Близо е до заслона, навътре сред дърветата. Дали ще я забележите, докато се разхождате?

къщите на феите златни мостове

КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ на пътеката към Боянското езеро

More

КАК СЕ ПИШЕ УВОД, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ?

 

увод изложение заключение

Понякога ни се налага да напишем нещо, или пък – ужас – да помогнем на детето да си напише съчинението! Тогава започваме да се потим и да се чудим как да започнем, и как след това да подредим разказа си?! Присещаме се за увода, тезата и заключението, за които са ни споменавали някога, преди векове в училище… и се оказва, че нямаме идея за какво служат те, нито какво точно представляват.

Ще бъда дискретна:) и ще обясня накратко, като примерът най-често ще е писмо, а не есе, за да не се сковаваме от страх излишно:)

Увод:

Всичко започва с увод. Горният текст също е увод. Както си личи от името му, уводът въвежда или води към същинската история. Ако пишете писмо, уводът:

  • може да напомня кой е човека, които пише писмото
  • откога не сте писали или виждали получателя
  • може да е оправдание, че не сте писали толкова време.

Ако уводът е за есе на тема „Моите мечти“ например, той трябва да води читателя към темата за мечтите – може да разкаже кога и къде мечтаете, защо мечтаете.
Всъщност, уводът може да бъде всичко. Няма грешен увод. Единственото условие е той да бъде интересен, да вълнува и да накара четящия да продължи да чете писмото, есето или каквото там пишете.
Започнете с нещо кратко и смешно, или разтърсващо. Трябва да сграбчите вниманието и да го подготвите за настроението на целия разказ/писмо/есе. Не пропускайте факта, че ако писмото/есето са на тъжна тема, е лош вкус да започнете със смешка. Освен ако не сте майстори-разказвачи и направите от дефекта – ефект:)

Теза:

Стигнали сте до тезата или изложението. Тя е същината на онова, за което искате да разкажете. Например моята теза започна с представянето на увода и сега продължава.
Когато приключите с увода, които не трябва да е дълъг, започвате да пишето конкретно по заглавието на писмото/есето. Да, знам че писмата нямат заглавие, но да започнете да пишете писмо на някого има конкретна причина – нея броим за заглавие:

  • Може да съобщавате на някого, че сте оздравели след дълго боледуване;
  • Може да се обясните в любов;
  • Може да го каните на гости – това са „заглавията“ или причините писмото да бъде написано.

Моля ви, ако трябва да пишете по някаква тема, не четете критическа литература и в никакъв случай не преписвайте от нея. По-добре отделете същото време, за да прочетете още веднъж разказа/книгата за които трябва да пишете, или дори да само част от него/нея. Критическата литература няма да ви подтикне да мислите, а ще ви втълпява чуждо мнение за разказа/книгата. Няма грешно мнение, ако то наистина е ваше. Няма да сбъркате, ако помислите сами. Целта да се пишат есета не са оценките, а собствените ни разсъждения. С тях ние израстваме и се научаваме да се изразяваме красиво. Моля, не давайте критическа литература на децата!

Заключение:

Заключението е сбогуване с читателя. То също е кратко. Там е мястото за някоя мъдрост, свързана със заглавието. Там може да кажете какъв е извода от онова, за което сте писали.
Уводът поставя точка. Ако е в писмо, заключението може да каже:
Благодаря за отделеното време! Скоро ще обясня най-лесните начини да разказваме!

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА

More

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА

бялата гъска с пухкавите пера

БЯЛАТА ГЪСКА С ПУХКАВИТЕ ПЕРА

от Евел Инара

Живяла край самотно блато една стара, прастара гъска. Перата й били бели като сняг и пухкави като снежинки. Плавниците и клюнът й пък били жълти като минзухари, разцъфнали над снеговете. На младини гъската летяла с най-бързото и многобройно ято, но времето минавало и крилата й ставали все по-уморени. Перата й съвсем побелели, а тя не била силна като преди, не можела да прелети морето, без да се опира на крилете на другите гъски.

Една есен гъската разбрала, че е време да се сбогува с ятото. Тук, в блатото имало много риба и попови лъжички, дърветата по бреговете сипели дъжд от семенца. Имало тревица, от която да си щипва, имало папури в блатото, където да се скрие от грабливите птици. Сивият вълк, дето обикалял мочурливите пясъци, губел дирята й, щом се свирала сред шумолящите листа. Да, гъската била стара и мъдра – знаела как да се пази от хищниците. Само дето била бавна и недочувала, а и все витаела в спомените си за времето, когато прекосявала с ятото целия свят.

Минала есента, преполовила се зимата. Облаците донесли над блатото пухкав бял сняг, мекичък като гъши пера. Жълтите плавници на бялата гъска се плъзгали по леда, блатото отдавна било замръзнало. В папурите гъмжало от пилета и мишлета, а зрънцата по бреговете били затрупани от снега.

Една гладна лисица от няколко нощи обикаляла блатото. Гъската си отваряла очите на четири за оранжевото й кожухче. Знаела, че няма да надхитри лисицата, както била надхитрила вълка.

Луната греела ярко, замръзналото блато отразявало светлината й досущ като сребърно огледало. Духнал ветрец и от надвесените клони на кленовете се посипали семенца. Прегладнели душици се втурнали от папурите, всяко грабнало семенце, после по още едно и по още едно… Оранжева опашка се мярнала над снега. Бялата гъска изкрякала, скрита в папурите. Предупредени, мишлетата хукнали назад към скривалищата си, водните кокошчици се пръснали на всички страни. Само едно сиво пиленце не чуло вика и не усетило наближаващата опасност. То било най-дребното, с къси крачка и все не успявало да клъвне от семенцата. Сега тичало по опустелия лед и събирало последните залъчета.

Бялата гъска пак изкрякала, ала лисицата вече била стъпила върху ледовете на блатото. Тогава гъската разперила уморените си криле. Размахала ги и излетяла тежко, току над земята. Набирала скорост, ала не и височина. Блъснала с все сила дебнещата лисица по-далеч от сивото пиле. После двете паднали в гъстите шубраци. Кафяви пухчета папур се разлетели навсякъде. Сивото пиле се било стрелнало сред листата.

Боричкането в гъсталака бързо секнало. Пилетата и мишчиците видели как стъблата отново застинали. Настъпила тишина. Перата на бялата гъска се разлетели наоколо подир пухчетата папур. Колкото и силни да били крилете на гъската някога, те не можели да устоят на зъбите на една гладна лисица.

  • Благодаря, бяла гъске – прошепнало сивото пиле.

То знаело, че гъската била дала живота си, за да го спаси.

Топъл ветрец се извил покрай блатото и погалил премръзналите птици и зверове. После сякаш с пръсти вдигнал във въздуха всяка една перушинка на бялата гъска. Извил се над сияещите като огледало води, събрал перушинките в пухкаво облаче и го понесъл към изгрева.

Отвъд блатото, отвъд гората зад него имало къщичка. Пред къщичката момиченце с две плитчици и с панделки, жълти като минзухари, носело сено на животните. Вятърът се усмихнал, наместил облачето точно над къщичката и над главата на момиченцето се посипал дъжд от пера. То ги събрало в престилката си, изтичало вкъщи. Напъхало пухкавите бели перца в един тънък чувал и си направило нова възглавничка.

  • Благодаря ти, ветре! – извикало момиченцето.

Всяка следваща нощ момиченцето слагало главица на възглавничката от пухкави гъши пера, а сънищата го отнасяли на крилете на бялата гъска. Високо и далече, в непознати страни, те разказвали историите на добрата бяла птица. Времето минавало, момиченцето пораснало, но още пазело меката си възглавничка от гъши пера, защото на нея се спяло най-сладко.

КРАЙ

© Всички права запазени

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: ЛАКОМАТА ЖАБКА

More

БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА ИЛИ „Зеленый попугай“

песен на червената шапчица

Тази руска песничка ми е особено любима заради припяването „А-а и зеленый попугай…“. Толкова е запомнящо се, че дъщеря ми започна да припява „А-а“ доста преди да навърши годинка. Другото ми любимо нещо в песента е историята, закачката в нея. Ето защо я преведох на български, искам децата да я разбират. Спазих, доколкото можах играта с думи от оригиналната версия, но се старах най-вече българския текст да пасва на веселата мелодийка. Ако харесвате тази песничка, сигурно ще ви е приятно да я пеете и на български:

Текст: Юлий Ким

Музика: Алексей Рыбников

Превод на български: Евел Инара

ПЕСЕН НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

КУПЛЕТ:

Ако дълго, дълго, дълго.

Ако дълго по пътечка,

ако дълго-дълго бродиш,

тичаш, бягаш и вървиш,

то тогава, вероятно,

то навярно, вярно, вярно,

то безспорно, несъмнено

в Африка ще стигнеш ти-и-и.

 

ПРИПЕВ:

А-а широки са в Африка хей толкоз реките.

А-а високи са в Африка дотам планините.

А-а крокодили, носорози.

А-а павиани, кашалоти,

А-а и зелен-лен папагал!

А-а и зелен-лен папагал!

 

КУПЛЕТ:

Ако някой, някой, някой…

Ако аз по таз пътечка,

Ако аз докато бродя,

срещна някого по път.

То на този някой срещнат,

дали звяр или човек е,

да забравя няма, няма,

здрасти да му кажа а-аз!

 

ПРИПЕВ:…

КУПЛЕТ:

Но безспорно, несъмнено,

ако ти си мързеливко,

ако си такъв страхливко,

по-добре си вкъщи стой.

Що са ти на теб пътеки,

урви, стръмнини, дерета,

пропасти, реки и раци?

Пръстчетата си пази!

 

ПРИПЕВ:…

Български текст на песента ЧУНГА–ЧАНГА

More

ЧАСТНА ПРИКАЗКА: ЛАКОМАТА ЖАБКА

лакомата жабка

ЛАКОМАТА ЖАБКА

от Евел Инара

 

Живяла някога една лакома жабка – зеленичка, с дълго розово езиче. Жабката много обичала да си похапва. Нито една тлъста мушица, нито един заблуден комар не успявал да прелети край нея, без тя да изстреля лепкавото си езиче и да го изяде. Минавало време, жабката си похапвала и растяла ли, растяла. До пролетта била станала едра колкото мама жаба, нищо, че още била жабче-дете. Ловяла пъстрите пеперуди, дори жужащите водни кончета не били в безопасност край нея.

Снеговете съвсем се стопили, слънцето припичало от сутрин до вечер и ето че до далечното жабешко езерото започнали да идват семейства с деца. Те разпъвали на брега пъстри покривки и вадели от кошниците човешка храна. Жабката надничала, скрита наполовина във водата. Гледала завистливо как децата похапват и така й се искало да си хапне и тя.

  • Внимавай, лакома Жабке – въздишала майка й, когато жабката хленчела, че й се иска да опита човешките банички. – Човеците обичат и жабешки бутчета. Току-виж харесали твоите. По тях има доста месце.

  • Искам от техните розови кремове! Искам да си близна от пастичките с малини! Искам маслини с шунка! Искам крема сирене! – мрънкала жабката.

Една сутрин, докато отново следяла хората изпод водата, едно от децата се приближило току до брега. Носовете на обувките му цопнали във водата, детето се разсеяло, а едно от бонбончетата паднало от фунията, която държало. Жабката едва дочакала детето да се отдалечи и веднага лапнала бонбона. Той първо имал вкус на тиня, защото целият се бил овалял в калта. Жабката тъкмо се канела да го изплюе, когато в устата й се пръснал непознат, но толкова наситен вкус и аромат. Бонбонът бил най-вкусната храна, която някога била опитвала!

Жабката била толкова тъжна, когато бонбонът напълно се разтопил в устата й. През целия ден и през цялата нощ си спомняла колко съвършен бил вкуса му, а на другата сутрин първата й работа била да доплува до първото семейство, което дошло на брега. Изчакала хората да извадят храната, скрила се в треволяка до шарената покривка и когато никой не гледал, изстреляла лепкавото си езиче към купата с карамелени пуканки.

Захарта хрупкала в устата й, а краката й не желаели да се отдалечат. Жабата успяла да си открадне още няколко пуканки, после хората я усетили и тя едва имала време да им се изплъзне.

Подскачала с пълна уста. Цопнала в хладната вода, замаяна от сладостта. Изпънала се на едно лилиево листо, над главата й жужали мушици, ярки пеперуди прехвърчали, но жабката била изгубила апетит за насекоми. Тя желаела само човешка храна.

Цялото лято жабката крадяла храна от хората. Опитала всички сладоледи и захаросани ядки, изгълтала безброй парченца салати и сиренца, безчет хапки препечен хляб, намазан с пастети, близвала си от тортените глазури и даже пила от чашите с лимонада на хората. Била се самозабравила от лакомия. Отивала толкова близо, че обувките на хората можели да я стъпчат всеки момент, а кучетата им лаели и опитвали да я хванат. Само че жабата била хапвала толкова много човешка храна, че не приличала вече на жаба!

  • Ух! Зелено прасе – извикало едно от децата, когато я забелязало върху покривката.

Жабата изкрякала, а викът й бил досущ като квиченето на свинче. Изобщо не звучал по жабешки.

Жабата тромаво се пльоснала във водата и навсякъде полетели пръски. Чак се засрамила колко неповратлива била станала. Задъхвала се, когато скачала по земята, мързяло я да плува много-много, затова спяла в папурите до брега – да е по-близо до шарените покривки на хората.

Минали много дни и много нощи. Дните станали по-къси, а слънцето греело по-слабо. Хладните ветрове се завърнали и в тях се усещал аромата на сняг. Листата на дърветата започнали да отлитат от клоните им. Една сутрин щъркът от блатото заминал на юг, за да следва топлото време.

Лакомата жаба била толкова гладна! Край бреговете на блатото все по-рядко идвали семейства, накрая блатото опустяло съвсем. Чувал се само хорът на жабите, които пеели весели песни за отлетелия щърк.

Ставало все по-студено. Когато покрай бреговете се появила коричка от лед, всички жаби вкупом се скрили под тинята. Идела зимата, заедно щели да спят на топличко, заровени там. Ала колкото и да се въртяла и стараела лакомата жабка, никак не успявала да се скрие при тях. Била станала толкова едра, че тинята не я покривала.

  • Шшшш! Стига вече! – карали й се приятелките й.

Накрая останалите жабки я прогонили, защото лакомата жабка все им пречела да заспят.

Така жабката останала самичка, единствената будна жаба в блатото. Била толкова гладна, ала вече и насекоми не се мяркали. От небето се сипел пухкав, хладен сняг. Жабката ловяла снежинки с лепкавото си езиче и си спомняла за сладоледите на децата, от които си била близвала през цялото лято. Така – зъзнейки от студ и с къркорещо от глад коремче – тя прекарала цялата зима.

Бавно се върнала пролетта. Останалите жабки най-сетне се събудили. Лакомата жабка нямала търпение да си поиграе с тях. Самичка й било толкова скучно!

  • Ти ли си това? – възкликнали жабите, щом я видели.

Лакомата жабка отдавна не приличала на зелено прасенце. По неволя била гладувала през цялата зима.

  • Трябва да хапнеш нещо – рекла загрижено майка й.

Жабката изстреляла розовото си езиче и уловила един дребен комар. Той й се сторил по-вкусен от всички сладоледи, които била опитвала някога. Но най-много й харесало, че пак била ловка и бърза, можела да играе на гоненица с другите жабки.

Семействата отново правели пикници по брега. Жабката гледала гладно храната им, но вече не крадяла от тях. Е, може би само мъничко, само понякога. Тя не искала пак да стане огромна и да прекара зимата будна и напълно сама. Вече знаела, че с храната, особено сладката човешка храна не бива никак да се прекалява.

КРАЙ

© Всички права запазени

БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА ИЛИ „Зеленый попугай“

More

Любовно стихче, също и весело

Любовни делници

Празникът на любовта е повод да кажем на любимите ни хора, че ги обичаме. Нямам нищо против, често забравям да го правя, а в декларирането на топли чувства няма излишъци. Това стихче си е за моя Явор, но може да послужи и на мъжете, и на дамите в нашия еманципиран свят:)

Хубав празник на всички! Празници да има!

Любовни делници

Да знаеш: хъркането е любовна песен

за пътешествия със яхти и мотори.

Лика ти виждам – как да го изтрия –

в камарата чинии от вечеря?

Не ми ли вярваш? Хайде, усмихни се.

Любов е там, където вярват в нея!

Евел Инара

More

ПИСМЕНОСТТА НА ЕРМИ

писменост Ерми

Харесаха ли ви руните, прогорени по гърбовете на Ерми? Руните, изсечени по побитите камъни на рода?

„В следите на злите богове ще стъпвам, за да пазя рода си от техния. Аз, Ерми, се заклевам.“

Мъжете Ерми имат своя тайна писменост, която съм описала в романа „Otium“, а тук я показвам. Писмеността е напълно действаща, така че може да я ползвате за тайните си съобщения, например:) Знаците за съгласните звуци се основават на изображението на стрела, гласните се отбелязват с точки и хоризонтални чертички върху съгласните знаци. Подчертавам – това е фентъзи писменост, която няма нищо общо с историческия род Ерми.

Опитайте да прочетете надписа по-долу:

Ерми знак

Отговор: ЕРМИ

 

More

КАКВО Е РАЗКАЗ И ОПИСАНИЕ?

разказ и описание

Най-простичко казано, съществува мерена (стихове) и немерена (проза) реч. В реалността най-често ни се налага да пишем някакъв вид проза, освен ако не усетим подтик да напишем стих за любим човек:) Въпросната проза например са романите, разказите, есетата. Според това как се пише, аз бих разделила прозата на два подвида: разказ и описание. Ето защо:

Разказ е, когато изброяваме различни действия:

  • фукането как сме се забавлявали на рождения си ден;
  • преразказ на филм или книга;
  • жалбата в полицията как сме установили, че портфейла ни липсва;
  • автобиографията ни, ако е в свободен стил и др.

Тоест, когато ни се налага да използваме действия (глаголи), когато пишем. Има действие, което ние разказваме.

Ето пример:

Отворих вратата и чух как някой крещи „Честит рожден ден!“. Лампите светнаха и иззад фотьойла изскочиха Тони и Еди. Тогава аз също започнах да пищя и после ме вдигнаха на ръце и всички ме прегръщаха. Не можех да кажа нищо, бях толкова изненадана!

Във втория вариант – описанието – липсва действие. Ако сравним разказа с филм, описанието ще прилича на картина – пейзаж, портрет или натюрморт.

Налага ни се да прибегнем до описания например:

  • когато продаваме някаква вещ;
  • когато търсим имот;
  • искаме да опишем нечия външност и др.

В описанията почти липсва действие (глаголи), но има доста прилагателни.

Например:

Той е малко по-висок от мен. С катинарче, а косата му е много късо подстригана. Сигурно я подстригва така, защото е къдрава, брадата му поне е. И е рижава, рижава! Носи зелени ризи постоянно, затова все се лъжа, че очите му са зелени...

Първото, което е добре да направим, когато се налага да пишем нещо, е да установим разказ ли ще е или описание. Тоест, дали ще описваме какво се извършва или какво е онова, което трябва да опишем. Хайде сега да преценим – тази малка статия описание ли е, или разказ?

Отговор: Тя е и двете:) Защото в чист вид двата вида съществуват рядко. Добре е обаче да ги различаваме, така в следващата статия ще е по-ясно за разбиране:

Как да разказваме лесно?

снимка: pixabay.com

ДАР СЛОВО РАБОТИЛНИЦА: Изречения без грешка!

More

КАК СЕ СЪСТАВЯ ИЗРЕЧЕНИЕ?

 

как се съставя изречение

Познавам доста вече пораснали хора, а не само деца, които срещат затруднения с началото и края на изреченията:

Къде започва изречението и къде трябва да се сложи точка? Защо точно там?

Някои от тези хора четат много и дори четенето им е страст, ала не умеят да се изразяват писмено.

Сега простичко ще обясня как да съставяте правилно изречения. Няма да ползвам стандартните обяснения и термини от учебниците. Те звучат сухо и сковават въображението, вместо да помагат. Разказването е общуване, споделяне, съпричастност. То е обмяна на идеи. Когато разказвате, опитайте да не се страхувате.

И така:

Изречение – това са една, две или повече думи, които разказват за някакво действие. Изречението може да бъде кратко (официално го наричат просто), ако съобщавате само за едно действие. Може да бъде и сложно, ако опитвате да включите повечко действия.

Пример за кратко изречение с една дума:

Летеше!

С две думи:

Кокошката летеше!

С три думи:

Кокошката летеше тромаво.

Забележете, че когато изречението е само от една дума, тази дума е добре да изразява някакво действие. После към това действие се добавя извършителят на действието (кокошката). Може да разширите действието, като прибавите и описание – (тромаво).

След като веднъж определите за какво действие искате да разкажете и кой го извършва, сложете и малко описание:

Кокошката летеше тромаво над запалените стърнища.

Тук вече описвате мястото, където се извършва действието, но изречението все-още е кратко (по учебник: просто). Ако добавите още едно действие, то може да стане сложно:

Кокошката летеше тромаво над запалените стърнища и кудкудякаше колкото й глас държи.

Или още един извършител:

Кокошката летеше тромаво над запалените стърнища, а кукуригането на петела й сочеше пътя.

Сложните изречения, това са събрани заедно кратки (прости) изречения:

Кокошката летеше тромаво над запалените стърнища. Тя кудкудякаше колкото й глас държи.

Кокошката летеше тромаво над запалените стърнища. Кукуригането на петела й сочеше пътя.

Съветвам първо да ги напишете кратки, после да съберете някои от тях, ако искате. Трябва да знаете, че най-лесно се четат кратки изречения.

Толкова за изреченията. Разбира се, срещат се и изречения без действие в тях, защото всичко в разказването е възможно. Ние обаче тепърва се учим да разказваме ясно и разбираемо, затова е добре да спазваме правилото:

Действие плюс извършител на действието са чудесна основа за изречение.

Сега разкажете познат виц или скорошна случка, като спазвате този принцип. Упражнявайте се и задължително се забавлявайте, докато го правите!

Успех!

13 ПРАВИЛА ЗА СТРАХОТНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

More

КАКВО ТЪРСЯТ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ФЕНТЪЗИ?

какво търсят фентъзи читателите

Това не съм го измислила аз, преразказвам англоезична статия, която изключително ми допадна. Ако успея да вложа поне половината в историите, които пиша, ще съм щастлива. Независимо, че съм на настроения, аз търся същите неща, когато избирам какво ми се чете в момента.

И така, какво търсят читателите на фентъзи?

1. БЯГСТВО

Има хора, които искат да избягат от познатата реалност. Да посетят места, които дори не са си представяли – непознати страни или непознати планети. Аз също харесвам новите реалности, но само когато те са в синхрон с историята, а не са самоцелни. Не си падам много по описания.

2. ПОЗИТИВНА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА

Вълшебните истории за борба между доброто и злото могат да преминат дори в реалния свят. Вдъхновените от някакъв вид социална промяна сюжети ни помагат си дадем сметка за неща, които после да ни накарат да променим мирогледа си.

3. ОСТРОУМИЕ

Смехът, скрит между редовете е важен за много читатели. Ето защо Пратчет е толкова любим.

4. ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Има читатели, които обожават загадките. Предпочитат сюжетът да е неразгадаем като сложен пъзел, върху който те да изпробват интелигентността си с нови и нови предположения.

5. ПРЕДВИДИМОСТ

Други пък предпочитат предвидими светове, предвидими герои и предвидими сюжети. Понякога всички имаме нужда момичето в книгата да срещне господин Единствен и двамата да се оженят през май. Други имат нужда от предвидимост всеки път. Въпрос на вкус.

6. ЩАСТЛИВ КРАЙ

Да, хващам се, че аз също имам нужда от щастлив край. Макар все да ми се иска да оригиналнича, мисля че щастливия край е необходим – ако не на всички, то поне за нежната половина от читателите на фентъзи.

7. ИЗНЕНАДИ

Има читатели, които искат да погледнат на живота от нов ъгъл – така, както не са го правили никога преди. Търсят повратни моменти, които да ги вдъхновят – места, хора или реплики.

8. НАПРЕЖЕНИЕ

Май няма читател, който не търси вълнението. Ще победи ли главният герой злодея? Дали ще му се размине? Ще оцелее ли? Няма добър разказ без съспенс. На мъжката част от читателите изключително им допада битките и агресията. Аз, макар да не съм мъж, също много държа да не спира действието.

9. ФИЛОСОФИЯ

Много читатели се интересуват от философски идеи. Те биха искали различен поглед върху света, който да ги направи по-мъдри.

10. ВИЗУАЛНОСТ

Понякога текстът е написан така, че читателят „вижда“ написаното, сякаш то се случва пред очите му. Аз също съм голям фен.

11. ЗНАНИЕ

И аз съм от читателите, които обичат да научават нови неща, докато четат фентъзи. Благодарна за полученото знание, се опитвам да следвам примера, пишейки. Доброто проучване преди написването на някоя глава дава безброй идеи и теми за размисъл.

12. СЪПРЕЖИВЯВАНЕ

Много читатели се отъждествяват с героите (най-вече с главния) или силно им симпатизират. Те търсят характери, които звучат достоверно и правдиво. Герои, в чието съществуване могат да вярват и дори да ги приемат за свои фантазийни приятели.

13. РАЗВИТИЕ НА ХАРАКТЕРИТЕ И/ИЛИ СЮЖЕТА

Има хора, които се впечатляват от промяната в характерите и поведението на персонажите – да възприемат един персонаж като отрицателен, а после внезапно той да се окаже съвсем друг. Това дава тласък на историята в неочаквана за тях посока. Също поддържа нетърпението и интереса им.

14. ПРИСТРАСТЯВАНЕ

Някои истории се превръщат в наркотик за читателя, той може напълно да се изгуби в тях. Дори му е трудно да различи истината от фантазията и живее в свой собствен, мечтателен свят. За мен първата такава книга беше „Питър Пан“. Останах там дълго.

Бих обобщила за финал: писането за мен е действие, насочено към читателя. Да, то е страхотно приключение за самия автор, но крайният резултат трябва да афишира уважението на автора към времето на читателя, благодарността му за интереса. Всяка история може да бъде разказана по безброй начини, ала само правилният ще бъде прочетен. Какво по-приятно от това да поведеш на приключение някого и той да се върне с блеснал поглед от там?

Ето линк към оригиналната статия, сайтът е пълен с полезни идеи: https://www.writingclasses.com

„OTIUM“, I глава

More