„Otium“, непубликувани глави, Агот

Агот

  –    Няма го! Няма го! - Агот клатеше невярващо глава, опипвайки гладките страни на камъка, пред който стоеше. Надписът липсваше, сякаш никога не е бил там! Сякаш онзи спомен, отпреди пет години, когато беше стоял тук с Джейдан и Карис, и който никога нямаше да забрави, е бил само игра на ума му! –    Казах ти –  каза жената, която чакаше зад гърба му. - Да вървим. Не че наистина се радваше. За момчето беше трудно да разбере, че всички следи от живота му са заличени. ...
More

„Otium“, непубликувани глави, Агот

АГОТ

В този миг на покой, прострян върху твърдата пръст с изсъхнала по нея трева, той се усмихваше. Слънцето надничаше през допиращите се върхове на кедрите право към поляната и към лицето му. Беше точно по пладне. Само припяването на малкия му брат нарушаваше тишината: –    И ще се промъкнат страшни сили... И дуварите няма да ги спрат... И петлите няма да пропеят... Сянката на момчето се плъзна като грамадна, ниско летяща птица. Чу се хрущенето на клони, когато хлапакът прескочи от ...
More