КЪЩИТЕ НА ФЕИТЕ НА КАРАНДИЛА

къщите на феите карандила Чували ли сте за Сините камъни? Те се издигат над моя роден град - Сливен. Там, където се срещат три пътя, три вятъра и три реки. Оставих тази къщичка до Телевизионната кула в Карандила, местността е част от Сините камъни. Там има писта за делта и парапланери, откъдето се открива спираща дъха гледка към г...
More

„Otium“, непубликувани глави, Агот

Агот

  –    Няма го! Няма го! - Агот клатеше невярващо глава, опипвайки гладките страни на камъка, пред който стоеше. Надписът липсваше, сякаш никога не е бил там! Сякаш онзи спомен, отпреди пет години, когато беше стоял тук с Джейдан и Карис, и който никога нямаше да забрави, е бил само игра на ума му! –    Казах ти –  каза жената, която чакаше зад гърба му. - Да вървим. Не че наистина се радваше. За момчето беше трудно да разбере, че всички следи от живота му са заличени. ...
More

„Otium“, непубликувани глави, Агот

АГОТ

В този миг на покой, прострян върху твърдата пръст с изсъхнала по нея трева, той се усмихваше. Слънцето надничаше през допиращите се върхове на кедрите право към поляната и към лицето му. Беше точно по пладне. Само припяването на малкия му брат нарушаваше тишината: –    И ще се промъкнат страшни сили... И дуварите няма да ги спрат... И петлите няма да пропеят... Сянката на момчето се плъзна като грамадна, ниско летяща птица. Чу се хрущенето на клони, когато хлапакът прескочи от ...
More

“OTIUM”, III глава

 

iii

  Рийн подсвирна на кучетата и отвори тясната порта в оградата. Гледаше ги как тичат на зигзаг по следите му, вирнали опашки и заболи муцуни в снега. Умът му беше зает с планове за празненството довечера, с...
More

“OTIUM”, II глава

II

  Ръцете му трепереха, затова Рийн сви пръсти в шепите си. Беше от напрежение докато чакаше реда си, а не от страх – повтаряше си той. Знаеше точно какво предстои. Познаваше болката от изгарянето, която като грапаво острие десетки пъти щеше да прореже кожата му. Щеше пламне по целия му гръб и всяко неволно движ...
More