„Otium“, непубликувани глави, Артем и Амая

*** –    Забравените скоро ще я потърсят. Време е – каза Амая, загледана към улицата под тях. По полегатия покрив личаха следите от стъпките й – там финият слой сняг, задържал се по чудо от сутринта, бе разтопен. Вече падаше мрак и тъмните дрехи я криеха от случайни погледи, за разлика от светло русите й, развени на вятъра коси. Макар че, кой ли смъртен би успял да пребори страха си и да вдигне очи нагоре, към нея? Покривът пред Амая свърши и тя подскочи лениво към долепената по-ниска сграда....
More

„Otium“, непубликувани глави, Агот

АГОТ

В този миг на покой, прострян върху твърдата пръст с изсъхнала по нея трева, той се усмихваше. Слънцето надничаше през допиращите се върхове на кедрите право към поляната и към лицето му. Беше точно по пладне. Само припяването на малкия му брат нарушаваше тишината: –    И ще се промъкнат страшни сили... И дуварите няма да ги спрат... И петлите няма да пропеят... Сянката на момчето се плъзна като грамадна, ниско летяща птица. Чу се хрущенето на клони, когато хлапакът прескочи от ...
More