Здравейте! Макар че е юли, днес много духа навън и това ме подсети за тази приказка, която преди време написах за моята дъщеря. Тя разказва за въздуха и обяснява как се поражда вятъра. Надявам се, че приказката ще бъде полезна и на вас!
„ВЪЗДУШНИТЕ ВЕЛИКАНИ“
приказка за въздуха и вятъра
от Евел Инара
Ако някой твърди, че ги е виждал, значи със сигурност лъже. Въздухът се усеща, помирисва се и даже се вкусва, обаче не се вижда. Не се хващайте на подобна лъжа. Нека на всички бъде ясно, че въздушните великани са напълно и съвършено прозрачни. Дори сянка си нямат.
Друг ще рече, че въздушни великани изобщо нямало. Понеже не се били виждали. И после, като се ядоса някой от тях, който му е най-близо, че като му засили една мощна, въздушна плесница зад врата… Или, ако великанът се окаже шегаджия – тогава му тупва една миризлива бомба в краката и колкото си ще да се оправдава после, че се бил мил сутринта!
Важно е всеки да знае: на нашия свят съществуват много неща, които мъчно се обясняват. Едни се виждат с просто око, други само се чуват или едва-едва се усещат с телата ни, а трети се чувстват с душа.
Тази приказка е за пакостливите въздушни великани. Те са толкова много, така нагъсто нагъчкани навред – в кутийки, шкафове, гардероби, в стаи и кухнички, в миризливи клозети, в мазета с мезета, на балкони, в преддверия, по улици и широки площади, по шосета, полета, планини… И даже в небето. Ако можехме да ги оцветим в един цвят, за да покажем къде са, трябва да наплескаме всичкия въздух в картинката. Въздушните великани се пъхат един в друг като матрьошки или се разпръсват, все едно са балончета от сапун. Побират се в торбички и даже в миниатюрни, официални чантички, където няма място за друго, освен за червило и телефон.
Въздушните великани са безкрайно любопитни създания. Направо са си нахални. Ще влязат навсякъде, където им се отдаде възможност, повлечени от своето любопитство. Дори в банята, докато се къпете. Ще се промъкнат изпод вратата, през най-мъничката дупчица и ще се хилят отвътре със смях като вятър в комин.
Някои хора бъркат въздушните великани с призраци, понеже понякога са събаряли пред очите им разни техни вещи, развявали са чаршафи, свирили са в счупените прозорци или защото им миришат на лошо. Важно е да помните, че въздушните великани могат да бъдат опасни, но не са призраци и не са зли. Те са просто въздушни.
Въздушните великани могат да бъдат заловени с помощта най-обикновен гумен балон и връвчица. Вярно, не доброволно, а насила – трябва да напъхате въздуха в балона и да завържете края му с връвчица. Не може да знаете колко въздушни великана сте заловили в един балон – възможно е да са двама по-дребнички или половинка великан. Понякога е хванат едва четвърт. Важното е не колко са, а каква радост ви носят, докато си играете с балончето, нали така?
Уви, по света има неразбрани деца, които искат да задържат балончетата си навеки и не разбират, не желаят да разберат, че великаните, напъхани в тях, им правят услуга. От добрина. Я си представете сега, как сте уловили четвъртинка от някое детенце въздушен великан. И то се прибира у дома, при своята въздушна майка, обаче една четвърт му липсва.
-Къде е? – пита майката с глас като вятър в ключалка.
-В един балон остана. Червен – уточнява детето.
-Кога ще се прибере? Ако си дойде след девет, ще има наказание!
Майката се тревожи, не я свърта на едно място, вълнува се. Ден и нощ, втори ден, втора нощ.
Знаете ли какво е да се вълнува въздух? Значи да се мята насам-натам. Значи вятър. Фъртуна. Заради едно балонче!
Обаче онова хлапе с червеното балонче и четвъртинка заловен великан – да го наречем Лили (за по-удобно) – се оказва хитро хлапе. То си пази балончето по-далеч от клони, от котки, от шипчета и игли. Не отваря прозореца вкъщи, за да не излети от течението.
Въздушните великани в стаята, които не са заловени в балон, трябва да помагат. Те и да не трябва, и да не искат, все се мятат насам-натам. Такава им е природата. Онези, които са най до прозореца, се напичат от слънцето и се раздууууват, почти сплескват другите, в тъмния ъгъл, които са с цял градус по-хладни. Онези, по-топлите и понаедрелите, литват към тавана, обаче по-нагоре не може да се издигнат и затова започват да се бутат, да се търкалят по тавана, да търсят място и път нагоре. Към по-горния етаж, към още по-високия, направо към покрива на блока. А онези, които са стигнали вече най-горе и ги е лъхнала хладната зима, мигом са спихнали и натежали. Те не тичат, направо се свличат надолу. И става едно лудо течение, почти вятър по етажите, защото някой е забравил отворена една капандура най-горе и всичките въздушни великани се блъскат и бутат като обезумели към нея, а после на талази се пързалят по парапета на стълбището… чак до мазето.
Лили изтръпва от уплаха за балончето, чак когато от нейната стая се чува едно силно „прас“.
Червени парченца от балон по килима,
четвърт от един въздушен великан, който мирише на гума.
Майка му ще се мръщи,
когато най-сетне се прибере вкъщи.
-Чакай, поиграй с нас – викат му другите. – И без това имаш наказание, че не си се прибирал.
Лили сърцераздирателно плаче. Татко ѝ вади ново балонче.
-Капан! Капан! – пищят ужасени всички въздушни великани в стаята, и онези по коридора също.
Всички се смръзват от страх. И най-грамадният тропва силно от тавана – на пода. Или плясва, то си е едно и също. Великаните нямат форма и могат да приемат всякаква форма. Който има форма на крак, той ще тропне. Който е с форма на длан, той ще се плесне на пода. Няма чак такова значение думата.
И така, всички онези затоплени, раздути, невидими въздушни великани, едновременно се смразили от страх и едновременно се пльоснали долу. А какво става, когато въздушен великан падне, тропне, пльосне се или плесне? Пробвайте с длани. Нека някой да плесне близо до птиче перце или до пухче.
Става полъх. Перцето литва от вашите длани.
Но ако плесне въздушен великан, има не полъх, а вятър. Истински вятър. Толкова силен, че прозорецът се отворил от напора му, завесите заплющели през него, литнали тетрадки, рисунки и кърпички, уплашените великани се измъкнали също, а други се напъхали в стаята, защото изобщо не били разбрали какви ще ги върши бащата на Лили с балончето, което все-още държал.
Поне Лили вече не плачела, а се смеела на бъркотията и на летящите си листчета, и на гъделичкането от вятъра. Въздушните великани също се смеели, затопляли се и се издигали, все едно си подскачали. Избутвали другите великани и така правели още вятър – къде по-слаб, къде истински силен. Вятърът клател дърветата, все едно те също се смеели и се опитвали да гъделичкат на свой ред великаните.
Е, Лили не можела да види това, обаче също се смеела. Защото на нашия свят има неща, които се виждат. Има неща, които само се усещат с телата ни. Но има и такива, заразителни, истински важни неща, които само се чувстват – с душата ни. Като чуждата радост.
КРАЙ
Всички права запазени
ВИЖТЕ СЪЩО:
- СТИХОВЕ И ПРОЗА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
- РОМАНИ ЗА ДЕЦА С ГЛАВЕН ГЕРОЙ МОМЧЕ
- ДЕТСКИ РОМАНИ ЗА ЖИВОТНИ, КОИТО НЕПРЕМЕННО ДА ПРОЧЕТЕТЕ
- КАК ДА ПРЕРАЗКАЗВАМЕ И СЪЧИНЯВАМЕ – ПРИМЕРИ ОТ РОМАНИ
- ВЪЗДУШНИТЕ ВЕЛИКАНИ
