Сигурно единственият човек, който не се чуди на намерението ми да публикувам „Otium“ на хиляди парченца е майка ми. Все-пак, тя беше свидетел как в трети клас преписах на ръка „Питър Пан“ на Дж. Матю Бари, защото много исках да я имам. За децата на съвремието ни ще поясня: тогава и книгите бяха дефицит. Нямаше откъде … Продължете с четенето на „МЕЖДУ ДРУГОТО ЧЕТА“ ЗАД СЛАЙДОВЕТЕ НА ИСТОРИЯТА