Тази приказка е посветена на народния обичай Варвара или Женска Коледа. Това е първият ден от Коледните празници, когато деня и нощта се заварват, а Варвара влиза през комините и носи най-големия дар, здравето. Приятно четене!
ЖЕНСКА КОЛЕДА
от Евел Инара
Имало едно време едно момиченце, което чакало с нетърпение Коледа. Щяло да си направи дълга сурвачка и да носи здраве на баба си, на дядо си, на майка си и татко си, на вуйчо си също… Вече знаело стихчето за мамула и ябълката, обаче съседчето Гошко казало:
-Не може. Само момченцата са сурвакари!
Домъчняло му на момиченцето. Ето, бил започнал декември, украса навсякъде имало, а то вече не чакало толкова радостно Коледа. Ходело тъжно и умърлушено и все повтаряло:
-Не е честно! Никак не е честно!
-Кое не е честно? – попитала баба му.
Момиченцето ѝ разказало как Гошко твърдял, че нейното сурвакане и нейната сурвачка нямало да са истински.
-Ти нали знаеш стихчето? Нали ще ни пожелаеш здраве? Какво по-истинско от това?
Ала момиченцето, като всички малки момиченца взело, че се заинатило:
-Нали Гошко така каза!
Тогава бабата се сетила нещо, чак плеснала с длани:
-Знаеш ли, че има такъв, специален ден на Коледа, в който само момичетата желаят здраве?
-Наистина ли, бабо? – заподскачало момиченцето. – Ура! Кой ден? Кой ден е момичешкия?
После изтичало при Гошко и му казало онова, което била казала бабата:
-На първия ден от Коледа, на Варвара, само момичетата желаят здраве! Женска Коледа се нарича!
-Не е вярно! – викнал Гошко веднага.
Обаче момиченцето го завело при баба си и тя им разказала приказката за Варвара. Как на Варвара деня и нощта се заварвали. Денят не бързал да си тръгне, нощта не закъснявала и сякаш за малко времето спирало, та да се видят, да си поговорят двамата. В този ден жените хвърляли жито на пиленцата, да не бъркат зрънцата със звездите и да не литнат нагоре, докато деня и нощта си приказвали.
Тогава, между деня и нощта, Варвара слизала от небето по къщите. Отчупвала си от сладката питка, гдето децата ѝ били оставили и в замяна оставяла здраве.
-И аз ще оставя питка! – казал Гошко.
-И двамата ще ѝ оставите – съгласила се бабата и продължила със старата приказка:
Тихо, без никой да я види, се измъквала навън Варвара – през огнището, през комина – а на сутринта децата много внимавали с какви имена я наричат. Казвали „Я, дали е дошла Лелята?“, „Дали е дошла баба Писанка?“, или „Дали е дошла баба Шарка?“. Само истинското ѝ име не казвали, защото скромността е добродетел, а Варвара оставяла своя дар за хората – най-големия дар, здравето – нечута и невидяна.
На сутринта момичетата си обличали най-новите дрехи, пременяли се и ходели с дружки да пеят по къщите, да носят здраве също като Варвара. Така започвала някога Коледа.
-И аз ще пея за здраве! – викнало зарадвано момиченцето.
-Ще пееш, ще пееш! – засмяла се бабата.
КРАЙ
Всички права запазени
ВИЖТЕ СЪЩО:
