Написах тази приказка за моята дъщеря, когато поисках да ѝ разкажа повече за живота на пчелите. Приказката е вид урок, подходяща е за деца в предучилищна група и в първите класове. Тя разказва целия жизнен цикъл на пчелите.

ЯЙЧИЦЕ, КОЛКОТО ЗРЪНЦЕ ОРИЗ ИЛИ ЖИВОТЪТ НА ЕДНА ПЧЕЛИЧКА

приказка-урок

В една шестоъгълна кутийка, една от хилядите други кутийки в пчелната пита, пчелата-майка снесе яйчице. Това яйце беше съвсем, съвсем мъничко – едва колкото половин оризово зрънце. Но още когато го снасяше, пчелата-майка знаеше дали от него ще се излюпи пчела-момченце или пчела-момиченце.

За разлика от нашите майки, пчелните майки сами избират какъв пол да са бебетата им. Това мъничко яйчице беше снесено в по-малка кутийка, затова щеше да бъде пчеличка. В по-големите кутийки се снасяха яйчицата за търтейчета – тоест, пчелите-момченца.

Три дни яйчицето лежа в шестоъгълната кутийка, а бъдещето му все-още не беше съвсем ясно. То сигурно щеше да се превърне в пчеличка-работничка, но можеше и, ако пчелата-майка внезапно загинеше, да бъде излюпено като нова пчела-майка за кошера. Чак на шестия ден съдбата му щеше да е окончателно решена. Ето как стана това.

Яйцето стана прозрачно, а под твърдата му обвивка се виждаше личинка. Личинката се излюпи от яйчицето. Имаше си малка главица, гърдички, в които биеше сърчице и коремче най-долу. Беше голяма колкото зрънце ориз. Пчелите-кърмачки започнаха да сипват в малката ѝ килийка пчелно млечице.

Тя ту свиваше, ту разпускаше телцето си в шестоъгълната си килийка и просто си похапваше, за да порасте. Нищо друго не правеше. Пчелите-кърмачки идваха на всяка минутка, за да ѝ носят храна. Ден и нощ. А на шестия ден, откакто яйчицето бе снесено и на третия, откакто се беше излюпила личинката, пчелите-кърмачки най-сетне решиха съдбата ѝ. Вместо с пчелно млечице, те започнаха да хранят личинката с кашица от мед и цветен прашец. Пчелата-майка беше жива и здрава, затова, чрез храната, личинката-момиченце щеше да стане пчеличка-работничка, като хилядите си други сестрички.

Сред всички пчели, във всеки кошер, само пчелата-майка може да снася яйчица. Но тя не се грижи за своите безбройни дечица. Няма как да го прави, щом са толкова много. Работата вършат пчелите-работнички. Те се грижат за всички свои сестрички. А пчелите-момченца не работят изобщо. Но, те са малко, едва десетина и живеят единствено, за да станат татковци на бъдещите пчелички.

Още шест дни и шест нощи прекара бебето-личинка в своята малка килийка. То растеше под твърдата си кожичка. Първо беше колкото зрънце ориз, после колкото две зрънца леща, колкото слънчогледова семка… Личинката се измъкваше се от кожицата, щом ѝ станеше тясна и продължаваше да расте. Беше се измъкнала от четири омалели ѝ вече кожички, когато най-сетне, на шестия ден, беше готова да се превърне в какавида. Тогава пчелите-кърмачки запечатаха килийката ѝ с капаче от восък и цветен прашец, а вътре порасналата личинка се уви в меко пашкулче.

Докато си лежеше в пашкулчето, по нея започнаха да се оформят пет очички, хоботче, две челюсти, четири крилца и цели шест крачета. След още десет дни какавидата приличаше вече досущ на пчела, но беше чисто бяла.

Бялата пчеличка в килийката не помръдваше, само дишаше тежко и се променяше. Това беше трудна задача, макар да не личеше, че е така. Полека-лека, от бяла, пчеличката стана жълта, после виолетова и накрая кафява. С челюстите си младата пчеличка прегриза капачето и излезе от своята шестоъгълна килийка.

Бяха минали 21 дни и пчеличката можеше да лети. В някои държави хората навършват пълнолетие на 21 години, тогава се смятат за вече пораснали. Пчеличките пък порастват за 21 дни.

Първата работа на нашата нова пчеличка, на гордо навършени 21 дни, беше като чистачка. Тя започна да чисти първо своята шестоъгълна клетчица, за да е готова за ново яйце. Три дни пчеличката беше чистачка. Тогава продължи в ново поприще. Стана пчела-кърмачка.

Не си мислете, че цял живот щеше да работи само едно нещо. Не, медоносните пчелички опитват всички възможни за пчелички професии през краткия си живот. Големи са късметлийки!

Нови приключения, нови възможности! Нищо в работата нямаше да им омръзне.

Докъм трийстия си ден пчеличката правеше пчелно млечице и хранеше бъдещите пчелички и търтейчета, както и своята пчела-майка. Още не беше излизала от кошера, но се издигаше в работата. Стана нещо като пчела-домакинка. Седем дни приемаше нектар от пчелите събирачки, складираше го старателно и строеше нови шестоъгълни клетчици. В тези дни тя беше пчела-строител и дори пчела-стражник. Точно така – при пчеличките пак момичетата са стражи.

И ето, че дойде онзи дълго чакан момент порасналата пчела да излети вън от кошера! Това беше най-най-опасната работа и тя се вършеше само от възрастните пчели. Точно защото беше опасна.

Сред цветята дебнеха милион хищници. Птици, паяци, оси, водни кончета… Дори вятърът, дъждът, реките и езерата бяха смъртоносни за смелите пчелички, които събираха полени от разцъфналите цветове. За своя кратичък живот нашата пчеличка щеше да събере не повече от чаена лъжичка медец и понякога щеше да нощува в чашките на цветчетата, ако се е отдалечила твърде много от кошера си. Безспирната ѝ работа, прекъсвана само за да поспи, щеше да продължи едва няколко седмици.

И ето, че остарялата вече пчела, щеше да предусети своя край. Тогава, подтиквана от някакви нейни усещания, ще отлети извън кошера, за да не бъде в тежест на своите сестрички, когато умре. Малкото ѝ телце ще падне нейде по поляните, над които преди това е жужала и над които все така ще жужат крилцата на нейните посестрими.

Животът на пчеличките зависи не само от времето и от хищниците. Зависи дори от месеца, в който са се излюпили. Най-кратко живеят пчелите, излюпили се през март – само 45 дни. Най-дълго живеят августовските – с цели 200 дни повече.

Пчеличките-работнички не стават никога майки, ала няма пчелички, които живеят сами. Те зависят една от друга и всеотдайно се грижат за своя кошер, за своята майка и за своите сестри и братчета.

КРАЙ

от Евел Инара

всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО:

жива природа
ЗАГАДКИ ЗА ОЦВЕТЯВАНЕ