ИЗРЕЧЕНИЕ. ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

Моята дъщеря много се смее на приказката за Златното и Черното момиче, любима ѝ е. Ето защо, когато учехме какво е изречение, реших да напиша разни приказки-уроци с участие на двете момичета, за да ѝ бъде по-забавно.

забавен урок-приказка със Златното и Черното момиче

Знаете приказката: две момичета се прибирали към селото си покрай реката. Срещнали бабичка. Съвсем обикновена изглеждала бабичката – с шарена престилчица, с доста торби и все тежки, догоре натъпкани, с две сиви плитки и с очи, изсветлели от многото ѝ години. Едното момиче било любезно и мило. То взело торбите на бабичката и си приказвало с нея, докато вървели по пътя. Второто момиче не било любезно. То ритало камъчета, късало билките с корена и не спряло да мрънка, че бабичката бръщолевела старчески глупости, че ги бавела и щели да замръкнат твърде далеч от дома.

Така и станало, знаете. Замръкнали. Любезното момиче запалило огън, набързо направило нещо за хапване, а после почистило. Нелюбезното момиче мърморило през цялата вечер как ще трябва да спи под звездите, при комарите, без дюшек и завивка, все заради бабичката. А бабичката била магьосница. Накарала любезното момиче да следи цвета на реката и щом дойдел златния, да я събуди.

Любезното момиче най-любезно не си легнало да спи, а изпълнило заръката на бабичката. Щом водата станала златна, то внимателно я разбудило, а тя взела, че го метнала вътре. И любезното момиче станало златно.

Нелюбезното момиче ужасно завидяло за бляскавия външен вид на любезното. Затова, на следващия ден направило всичко възможно, за да се забавят още повече и отново да спят край реката. Ни комари го плашели, нито сън без завивки. Награбило да носи всичките торби на бабата и все изтървало нарочно по някоя, та да се връщат и да я търсят. Спъвало сестра си и бабата, и после им помагало да седнат, за да си починат. Пяло фалшиво, обаче с цяло гърло по целия път. Говорело единствено за себе си. Най-накрая нощта ги застигнала съвсем недалеч от селото, обаче нелюбезното момиче се затръшкало, че ще спят там и точка! Наредило на златното момиче да приготви вечерята, а то се изтегнало на тревата до бабата. Рекло ѝ, че тази нощ то ще гледа реката, защото сестра му била изморена. Затова, нека му кажела кога трябва да я събуди.

Бабата се ухилила хитро и казала да я събуди, щом дойдел черният цвят. Тя почти не мигнала цялата нощ, защото момичето я дърпало и бутало при всяка смяна на цвета на водата. Накрая, още щом чула, че реката най-сетне била станала черна, на мига скочила. Метнала нелюбезното момиче във водата, а оттам то излязло цялото черно, като катран.

Тук приказката рязко приключва. Знаем само, че щом проговорело, от устата на златното момиче се сипели бисери, перли и златни парици. От устата на черното момиче падали жаби, змии и стоножки. Не знаем, че момичетата били сестри. Те даже били близначки. Дотогава си приличали като две капки вода – имали кестеняви косици и очи като тъмни череши. Имали бели личица и трапчинки на бузките. Имали си и имена, ала след онова прибиране покрай реката, завинаги ги наричали Златното и Черното момиче.

Щом се прибрали вкъщи, майка им се видяла в чудо. Златното и Черното момиче ревяли – едното от съчувствие към сестра си, другото от уплах и яд. Подире им тичала цяла тълпа, която събирала бисери, перли и пискала заради змиите и жабите.

Майката къпала Черното момиче с каквото се сетила. Със сапун, с хума, търкала го с най-твърдото кесе, което намерила. Държала Черното момиче цял на слънце, пък дано поизбелеело малко. Уви, то си оставало все така черно. След време свикнали да си го гледат такова – само зъбките и бялото на очите му да се белеят. И ако не били змиите и гущерите, всичко щяло да бъде почти наред.

После Златното и Черното момиче тръгнали на училище. Тогава настанали най-големите панаири.

Златното и Черното момиче учели в един клас, при една пословично търпелива и опитна учителка. Освен това, тази учителка се славела и като особено хитра в обуздаването на непослушни деца, и в наливането на знания там, където те не били желани. Опитната госпожа учителка сложила Златното момиче по-далеч от прозорците, защото прекалено блестяло. Черното момиче сложила на чина най-отпред, дала му една кофа и чак тогава урокът започнал.

Деца, днес ще ви обясня какво е изречение. Отворете си книгите, бързо. Сега забелязвате ли как в книгата са написани много думи?

Черното момиче отворило уста да заговори, обаче учителката ловко му направила знак да мълчи.

Да, забелязвате – отговорила наместо него. – А забелязвате ли, че някои думи започват с главна буква?
Дддд – понечило да викне Черното момиче, но оправната учителка потропала с показалец по книгата му, за да го накара да гледа внимателно и продължила нататък.
А виждате ли, че на някои места има точки? Виждате, да – побързала да заяви, защото Черното момиче все отваряло уста да говори, а тя много мразела жаби. – Кой от вас иска да прочете думите между една главна буква и точка накрая? Нека вдигне ръка!

Обаче, докато успее да напомни онова за вдигането на ръката, Черното момиче вряснало:

Аз искам!

Пльок! Една черна змия се пльоснала в кофата. Учителката потръпнала от погнуса, обаче, нали била истински заслужил учител, се хвърлила с капака напред и на мига захлупила кофата.

Тук не говорим без разрешение! – напомнила пискливо учителката. – Трябва първо да вдигнеш ръка!

Черното момиче вдигнало ръка. Никой друг не бил вдигнал ръка. На челото на учителката избила хладна пот. Тя огледала с последна надежда смълчания клас.

Хайде, де? Някой няма ли да се осмели да ни прочете на глас от главна буква до точка?

Децата сякаш се смалили. Черното момиче размахвало високо черната си ръка.

Моля, не ѝ давайте да чете – подмрънкнало момичето на чина точно зад нея.
Тогава ти прочети – започнала да се пазари учителката.

Обаче момиченцето почервеняло до ушите и почти се разплакало.

Ах, защо точно Черното момиче било най-ученолюбивото дете в нейния клас?

Давай – учителката стиснала зъби и дала знак на Черното момиче да чете, като в същото време ловко отворила капака на кофата.

Хлебарките ще оцелеят дори след ядрен взрив – прочело Черното момиче.
Каква е тая книга? Какви са тия хлебарки? – развълнувала се учителката.

В урока се разказвало за деца. Не за хлебарки.

Това е от новата ми книга. В учебника всичко е скучно.

Учителката едва успявала да вдига и да слага капака на кофата, за да улови гущерите, жабите и двете змии, които изпопадали по време на краткия разговор.

Две от децата запищели. Други две се хилели като обезумели, защото седели най-далеч и не ги било страх.

Тишина! – викнала пак учителката. – Отиди на дъската и без да говориш напиши този знак.

Тя посочила една удивителна от урока в учебника.

Черното момиче с готовност скочило и изпълнило заръката. Сега ревящите се поуспокоили, а смеещите се мълчали, защото Черното момиче било твърде далеч от кофата.

Това, деца, е удивителен или възклицателен знак. Пишем го, когато даваме заповеди, когато съобщаваме нещо вълнуващо, когато се радваме или заплашваме в някое изречение.

Черното момиче отворило уста да заговори.

Казах да си мълчиш! – повторила властно учителката. – Ето това е пример за възклицателно изречение. Разбрахте ли?
Да – отвърнало Черното момиче и една голяма жаба цопнала на подиума пред него.
Това е жабааа! – развикали се веселяците от последния чин.
Ето това също е възклицателно изречение – казала учителката, докато тичала да вземе пак кофата.
Госпожо, страх ме е! Искам вкъщи! – плачело друго дете.
Това са две възклицателни изречения: „Госпожо, страх ме е“ е едното, а второто е „Искам вкъщи“.

Жабата заподскачала и се скрила под чиновете.

Махнете я от мееен! – крещял някой там.
Това също е възклицателно изречение – за трети път надвикала глъчката учителката, докато бъркала с една ръка под чина.

Вратата на класната стая се отворила и директорката проточила шия през прага:

Какво става тук?
А това, ученици, е пример за въпросително изречение. С въпросителното изречение ние питаме или задаваме въпрос.

В този момент тя напипала жабата. С едно ловко движение я метнала при другите твари в кофата и потръпнала от погнуса.

Какво става тук? – повторила още по-строго въпроса си директорката, без да съзнава, че прави наистина груба грешка.
Учим за видовете изречения. К’во да става? – троснало се Черното момиче и, разбира се, от устата му паднали нови четири гущера.

Директорката видимо загубила ума и дума. Обаче, вместо да си излезе и да затвори вратата, тя сякаш замръзнала и взела да бръщолеви несвързано:

Гущери… Ох, мамичко… Учениците… Какво нещо…
Ето това, което сега приказва госпожа директорката, мили деца, не е изречение. Това са думи, които не са свързани по смисъл и точно затова те не са изречение.

Учителката отворила широко прозореца и гущерите бързо-бързо си излезли самички – кой от там, кой по коридора – придружени от вече затихващите писъци на класа.

Тихо, тихо. Както виждате, гущерите избягват хората. Отидоха си вече – и тя написала една мъничка точица на дъската. – Това, което току-що казах, деца, са съобщителни изречения. Те завършват с точка, защото са казани със спокоен глас и просто съобщават за нещо.

Директорката се завъртяла на пети и с каменно изражение излязла от класната стая. Учителката изтрила потта от челото си. Оставила кофата с влечугите на пода.

Това беше урокът ни за видовете изречения. Ако някой не е успял да разбере, нека дойде да му обясня лично.
Аз може ли да си седна вече? – попитало иззад гърба ѝ Черното момиче.

Нещо се пльоснало на линолеума, тъкмо в краката ѝ. Учениците запищели на нов глас.

Госпоооожо! Може ли да си седна вееечееее? – викало най-силно от всички Черното момиче.

Златната му сестра единствена мълчала и просто си блестяла ослепително. В този напрегнат миг се чул и звънецът.

КРАЙ

от Евел Инара

всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО: