Най-простичко казано, съществува мерена (стихове) и немерена (проза) реч. В реалността най-често ни се налага да пишем някакъв вид проза, освен ако не усетим подтик да напишем стих за любим човек:) Въпросната проза например са романите, разказите, есетата. Според това как се пише, аз бих разделила прозата на два подвида: разказ и описание. Ето защо:
Разказ е, когато изброяваме различни действия:
- фукането как сме се забавлявали на рождения си ден;
- преразказ на филм или книга;
- жалбата в полицията как сме установили, че портфейла ни липсва;
- автобиографията ни, ако е в свободен стил и др.
Тоест, когато ни се налага да използваме действия (глаголи), когато пишем. Има действие, което ние разказваме.
Ето пример:
Отворих вратата и чух как някой крещи „Честит рожден ден!“. Лампите светнаха и иззад фотьойла изскочиха Тони и Еди. Тогава аз също започнах да пищя и после ме вдигнаха на ръце и всички ме прегръщаха. Не можех да кажа нищо, бях толкова изненадана!
Във втория вариант – описанието – липсва действие. Ако сравним разказа с филм, описанието ще прилича на картина – пейзаж, портрет или натюрморт.
Налага ни се да прибегнем до описания например:
- когато продаваме някаква вещ;
- когато търсим имот;
- искаме да опишем нечия външност и др.
В описанията почти липсва действие (глаголи), но има доста прилагателни.
Например:
Той е малко по-висок от мен. С катинарче, а косата му е много късо подстригана. Сигурно я подстригва така, защото е къдрава, брадата му поне е. И е рижава, рижава! Носи зелени ризи постоянно, затова все се лъжа, че очите му са зелени...
Първото, което е добре да направим, когато се налага да пишем нещо, е да установим разказ ли ще е или описание. Тоест, дали ще описваме какво се извършва или какво е онова, което трябва да опишем. Хайде сега да преценим – тази малка статия описание ли е, или разказ?
Отговор: Тя е и двете:) Защото в чист вид двата вида съществуват рядко. Добре е обаче да ги различаваме, така в следващата статия ще е по-ясно за разбиране:
Как да разказваме лесно?