Докато учим, се налага да четем не само за удоволствие. Понякога изобщо не ни се чете точно това и точно в този момент. Разсейваме се, четем машинално и не запомняме нищичко. Това не помага да заобичаме въпросната книга, още по-малко да напишем анализ по нея. Ето това се случва на детето ви в училище, ако сте забравили.
КАК ДА ЧЕТЕМ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, НО ДА ЗАПОМНИМ ВСИЧКО?
Отговорът са записките, но не какви да е записки.
Да си записвате ще помогне много, дори и за съсредоточаването, но се налага да покажете на детето си как да го направи. Когато човек няма опит, му е трудно да се ориентира.
Бързам да отбележа, че тези въпроси може да задавате дори на деца в детската градина, когато им четете приказки. Започнете с един – два и постепенно въведете всички. Така ще приучите детето си да разсъждава върху историите.
Още нещо – тази техника е изпитана за малки и големи, но само за художествена литература. Уви.
- Заковете четенето в определен час на деня.
Нека не продължава повече от час, ако наистина се чете по задължение. Ако обема на материала е голям, добавете още един час, щом се налага. Но не прекалявайте. Старайте се четенето да се случва винаги в този определен час, а след него да следва нещо приятно. Така умът ще възприеме бързо четенето като навик и няма толкова да се бунтува.
- Напишете интригуващи въпроси.
По възможност забавни, но и следващи повествованието или идеята на книгата. Например:- Главният герой красив ли е или грозен?- През кой сезон се развива действието?- На кой герой приличаш ти?- На кой герой прилича учителката ти?- На кой герой прилича майка ти/баща ти/сестра ти/ брат ти?- Какво от книгата – предмет или животно – би искал да притежаваш?
- После добавете и по-обикновени въпроси,
които да се попълват за всеки герой, още по време на четенето. Те трябва да са стандартни, за да бъдат запомнени, а не през цялото време да ги проверявате:- име на героя- възраст- как изглежда- къде живее- какво иска
- За по-напредналите, които вече се чувстват удобно с горните въпроси, предложете да описват с по две думи действието.
Например, ако четем „Майчина сълза“, действието ще изглежда горе-долу така:лятото измина; птичето остава; ятото отлита; капката пада; майката тъгува.Виждате, че щом имаме нахвърляни действията, имаме готов план за преразказ. Когато е налице и чисто субективното мнение за лястовичето, майката, капката – как изглеждат, на кой напомнят, вече имаме и лично отношение. Учете децата си да търсят своето мнение, паралелно с уважението към автора. Не преписвайте чужди думи.
- Последно ще говорим за конфликт и развръзка, но в никакъв случай не ползвайте пред деца подобни думи. Когато говорите с детето си за книгата, питайте ето така:
Какво искат в началото героите?Какво накрая се случва на героите?Доброто победи ли?
Още един полезен урок за деца (и не само) как да учат наизуст:) Попаднах на него, докато четях глава от „Без дом“ на дъщеря ми преди лягане. Ето този пасаж съдържа хитрината (тъкмо може да намерите повод да прочетете книгата с детето си):
Изображенията на книгата са от сайта Читанка.
Все повече се убеждавам, че четенето на романи и разсъждаването над тях е сред най-добрите системи за обучение.
ВИЖТЕ СЪЩО: