Докато учим, се налага да четем не само за удоволствие. Понякога изобщо не ни се чете точно това и точно в този момент. Разсейваме се, четем машинално и не запомняме нищичко. Това не помага да заобичаме въпросната книга, още по-малко да напишем анализ по нея. Ето това се случва на детето ви в училище, ако сте забравили.

КАК ДА ЧЕТЕМ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, НО ДА ЗАПОМНИМ ВСИЧКО?

Отговорът са записките, но не какви да е записки.

Да си записвате ще помогне много, дори и за съсредоточаването, но се налага да покажете на детето си как да го направи. Когато човек няма опит, му е трудно да се ориентира.

Бързам да отбележа, че тези въпроси може да задавате дори на деца в детската градина, когато им четете приказки. Започнете с един – два и постепенно въведете всички. Така ще приучите детето си да разсъждава върху историите.

Още нещо – тази техника е изпитана за малки и големи, но само за художествена литература. Уви.

1. Заковете четенето в определен час на деня.

   Нека не продължава повече от час, ако наистина се чете по задължение. Ако обема на материала е голям, добавете още един час, щом се налага. Но не прекалявайте. Старайте се четенето да се случва винаги в този определен час, а след него да следва нещо приятно. Така умът ще възприеме бързо четенето като навик и няма толкова да се бунтува.

2. Напишете интригуващи въпроси.

   По възможност забавни, но и следващи повествованието или идеята на книгата. Например:

   – Главният герой красив ли е или грозен?

   – През кой сезон се развива действието?

   – На кой герой приличаш ти?

   – На кой герой прилича учителката ти?

   – На кой герой прилича майка ти/баща ти/сестра ти/ брат ти?

   – Какво от книгата – предмет или животно – би искал да притежаваш?

3. После добавете и по-обикновени въпроси,

   които да се попълват за всеки герой, още по време на четенето. Те трябва да са стандартни, за да бъдат запомнени, а не през цялото време да ги проверявате:

   – име на героя

   – възраст

   – как изглежда

   – къде живее

   – какво иска

4. За по-напредналите, които вече се чувстват удобно с горните въпроси, предложете да описват с по две думи действието.

   Например, ако четем „Майчина сълза“, действието ще изглежда горе-долу така:

   лятото измина; птичето остава; ятото отлита; капката пада; майката тъгува.

   Виждате, че щом имаме нахвърляни действията, имаме готов план за преразказ. Когато е налице и чисто субективното мнение за лястовичето, майката, капката – как изглеждат, на кой напомнят, вече имаме и лично отношение. Учете децата си да търсят своето мнение, паралелно с уважението към автора. Не преписвайте чужди думи.

5. Последно ще говорим за конфликт и развръзка, но в никакъв случай не ползвайте пред деца подобни думи.

   Когато говорите с детето си за книгата, питайте ето така:

   Какво искат в началото героите?

   Какво накрая се случва на героите?

   Доброто победи ли?

   Ако имате отговорите на тези въпроси и детето ви ги е дало само, искрено, без да ги е чуло от вас или от учител, без да ги е прочело някъде, значи и при вас, образно казано, „доброто е победило“. Може дори да сте успели да направите така, че на детето ви да му е било наистина интересно. Все-пак, учебниците съдържат истории, които, прочетени по желание, а не насила, имат пълното право да бъдат наречени увлекателни.

   Лесно запомняне от мен:

   Евел Инара

КАК СЕ ПИШЕ УВОД, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ?