Като автор смятам, че всяко по-дълго литературно произведение е добре освен художествена, да носи и чисто практична полза. Да дава информация, която в даден момент би могла да е от помощ на читателя, поставен в една или друга ситуация. Защитавайки мнението си, в повествованието на Otium съм заложила съвети за оцеляване в природата и градската джунгла:)
Първа глава: малко съвети за ядивни растения или съхранение. „..солта, примесена с диви кестени, там имаше фино брашно от жълъди, които с дни киснеха в езерото, преди да ги изсушат и смелят. Имаше сладка захар от брезов сок…“. В съвременния свят познанията ни за храна се свеждат главно до четене на етикетите в магазините. Ако се окажем в гората за дълго време, ще знаем ли как да си набавим храна?
Втора глава: земните ориентири и небето. Да, уж всички сме запознати, но повторението никога не е излишно. „… Полярната звезда блестеше ярко и сочеше винаги на север…“
Втора глава: отвара за успокоение и сън. Открих чудесното действие на маточината, докато търсех материали за Otium и до днес я използвам с удоволствие.
Четвърта глава: храна за изпът. „…Ери разпали огън, над който изпече твърдо тесто, увито в края на няколко жилави пръчки…“. Такива пръчки с твърдо тесто се правят и до днес от много планинари.
Шеста глава: оцеляване през зимата в планината. Снегоходки, папур за изолация в дрехите и обувките, увиването на главата и ръцете – почти в цялата глава е залегнала темата за оцеляването и предвижването в студа без екипировка.
Седма глава: хранене след продължителен глад.
Осма глава: огън на закрито без наличие на комин. Не препоръчвам да го правите.
Четиринайсета глава: как да си направим „оръжие“ за лов на дребни животни.
Двайсет и четвърта глава: оцеляване при нападение, в населено място. „…не изпадай в паника, ако някой упорито върви след теб. Не забързвай ход, не се влачи. Стъпвай бодро и дръж ръцете си извън джобовете, готови за защита. Стискай чантата, за да не я изтръгнат от рамото ти. Вдигай шум. Викай, ако се наложи и върви към светлината, не спирай…“. Няма само из горите да тичаме, нали:)
Двайсет и пета глава: Идеи как опитните мъже могат да манипулират по-неопитните дами. Полезно за оцеляването в градска среда и за двата пола:)
Двайсет и осма глава: Земетресение и малко за правилното поведение в градска среда.
Двайсет и девета глава и следващите няколко наблягат на оцеляването в ситуации, когато се някой ни преследва. Дрехи, пътуване и намиране на подслон – такива неща.
Естествено, аз не съм професионален бродяга, а Otium не е наръчник за оцеляване. Книгата просто дава насоки, неусетно и ненатрапчиво, докато ви разказва една фантастична история. Няма как да изброя всички съвети за оцеляване, намерили място в книгата, но мотивите, вплетени в разказа, определено може да са от полза.
Благодаря за интереса и приятно четене!