Повече от тридесет години се вълнувам от съчиняване и пиша. В началото търсех всякакви правила и насоки, които да ми помогнат. Намерих доста. Когато се роди дъщеря ми, започнах да попадам на все повече примери в различни романи за това как да съчиняваме, как да учим, как да запомняме. Реших да започна да ги събирам на едно място, защото човек забравя, изплъзва му се от ума, а подобни знания може да бъде от голяма помощ за друг човек.
СЪЧИНЕНИЕ от „Белият Бим черното ухо“
Един забавен пример за съчинение и подточки към него от романа „Белят Бим черното ухо“, който четохме с дъщеря ми. Ще го намерите в девета глава, но препоръчвам цялата книга. В нея има тук-там изрази са „съветската“ власт, но няма пропаганда, напротив. Романът е пропит с човещина, чувствителност, любов към всичко живо, лека ирония и тъга. Подходящ за деца след първи клас, не за самостоятелно четене, а за четене на глас с родител. Забавното е, че за това съчинение героят Толик получава двойка:) Изображенията са от сайта „Читанка“.
ПРЕРАЗКАЗ от „Приказка без край“
Ето как да покажете преразказване на по-дълъг текст или цяла книга. В „Приказка без край“ има един момент в средата на книгата, когато цялата история започва отначало. Тя е преразказана сбито и детето нагледно ще разбере идеята как при преразказ се подбират основните събития. Обърнете му внимание, когато стигнете до тази част от книгата. Главата е „Старецът от странстващия хълм“.
Разбира се, препоръчвам не просто да дадете книгата на детето си, а да четете вие, например вечер, преди лягане. „Приказка без край“ е чудесна за десетгодишните, защото главните герои са или изглеждат на същата възраст. Има книги, които дъщеря ми не иска да чете сама, макар да е страстен читател. Може би защото настоявам да ги прочете, а тя е инат като мен. Тези книги й чета на глас.
ПРЕРАЗКАЗ от „Това се случи на 35 май“
„Това се случи на 35 май“ е кратка детска повест от Ерих Кестнер. В нея се разказва за едно момче и неговия чичо, които правят пътешествие до Южните страни само за един следобед – с помощта на говорещ черен кон. Цялата история след това е преразказана два пъти: веднъж чрез разказа на чичото в последната глава и веднъж чрез съчинението на момчето, което всъщност е причината да пътуват до Южните страни.
Цялата книга може да даде представа какво всъщност е преразказването.
Ще добавям и още:)
ВИЖТЕ СЪЩО:
