„Как прекарах лятната ваканция“ е почти задължителна задача за съчинение след ваканцията. На пръв поглед – нищо по-лесно. Не и за детето ви.
Дори и да иска да ви попита, в повечето случаи то няма да знае как да формулира въпросите си. А за да се справи добре, всеки трябва да знае КАК.
Дайте му малко помощ:
- Попитайте детето за най-смешното нещо, което му се е случило през лятото. Всички обичат забавни истории.
- За най-страшното нещо.
- Най-необикновеното нещо.
- Най-тъжното нещо.
- Обсъдете тези истории – коя му харесва най-много?
- За да я разкаже най-лесно, първо решете:
Как свършва историята?
Коя е най-интересната част?
Как започва историята?
Ето пример – бил си в Зоологическата градина и си се загубил. Най-интересната част е именно загубването. Началото е как си попаднал там, а краят – когато си открил родителите си.
Когато детето раздели историята на 3 части, ще е по-лесно да я пресъздаде. Ако накрая добави и поука, която е извлякло – вероятно наистина ще впечатли учителя си. Опитайте докато създавате заедно историята да се забавлявате, нека детето си измисля и украсява. Целта на разказването е забавлението, а не документалността.
П.П.
Не карайте детето да прочете само тези инструкции. Прочетете ги Вие и после ги изпробвайте заедно:)
Преди да започнете с писането, му прочетете една примерна история. Примерите ще му помогнат да състави подобен разказ:
ПРИМЕР:
Миналото лято с татко и батко отидохме до Зоопарка. Живеем наблизо и често се отбиваме там. Беше неделя, затова беше пълно с народ, но аз бях спокоен. Познавам Зоопарка като петте си пръста.
Гледах черната мечка и си мислех точно това, после хванах ръката на баща ми, който беше тръгнал покрай парапета. Странно, но дланта му беше по-различна на пипане. Вдигнах глава и замръзнах на място – този човек изобщо не беше баща ми! Дори не приличаше на него!
Пуснах го и засрамен избягах. Човекът викаше нещо, обаче аз бях толкова притеснен, че спрях чак при вълка.
Огледах се. Татко и батко не се виждаха никъде. Знаех, че са се скрили, за да ми се посмеят, затова седнах на една пейка и зачаках да се покажат. Беше ми горещо, но аз се преструвах, че всичко е наред.
Някъде след половин час наистина започнах да се притеснявам. Беше минало много време, а никой от тях не се появяваше. Наоколо имаше много деца с родителите си и аз се зачудих дали да не кажа на някого, че татко и батко ги няма. Но щом помислих за това, очите ми се насълзиха. Не исках да плача пред непознати хора, сякаш съм бебе, затова продължих да стоя на пейката.
Как така татко не беше забелязал, че ме няма – чудех се. – Дали не ме беше изоставил тук, защото не слушах?
Седях с наведена глава, за да не се вижда, че плача. До мен седна един дядо с внучката си, после някакви лелки, които ядяха сладолед. Беше минало много време и вече знаех, че съм изоставен. Молех се мама да се скара на татко, когато се прибере без мен, и да дойде да ме прибере вкъщи. Всеки път, когато някой седнеше до мен, си помислях, че е мама.
Но никога не беше тя.
Започнах да се ядосвам. Бях много жаден и ми беше горещо. Вече бях решил, че татко и батко ще трябва доста да ми се помолят, за да се прибера с тях.
Ето го, татко! – чух как извика брат ми и скочих.
Той тичаше към мен много бързо, но татко го изпревари. Мама я нямаше.
Аз също хукнах към тях. Бях забравил, че им се сърдя.
После татко ме прегръщаше и ми се караше, че съм го уплашил. Аз също му се скарах, че ме е уплашил, и той се засмя. Даже ме похвали, че съм останал на едно място, а не съм хукнал да търся него и батко. Точно така трябвало да направя. И да кажа на някой охранител, че съм се изгубил – добави татко. Обаче това не се броеше, защото охранители не се виждаха никъде.
Надявам се да съм ви помогнала поне малко! Вижте и останалите статии, свързани със съчиненията в работилницата по Красноречие!
Лесно писане от мен:
Евел Инара
ВИЖТЕ СЪЩО: