Не сте съвсем сигурни, нали? В училище сме писали десетки теми, но помните ли някой някога да ви е обяснявал какво точно се иска от вас? Макар да имах късмета да преминавам като платноход с опънати платна през коварните морета на часовете по литература, тогава не знаех какво всъщност правя. Пишех темите по интуиция, следвах сляпо мисълта си, ала не можех дори на себе си да обясня как и защо го правя.
Учениците – и от миналото, и от настоящето – са като претоварен с работа чиновник, който спешно трябва да свърши 1000 неща. Изморени и разсеяни, те имат нужда просто да погледат в една точка, да помечтаят, да се пошляят с приятели. Нека добавим и тихата паника, че трябва да напишат тема, за която ще получат оценка, а дори нямат представа как. После ще добавим и вашата паника, защото детето ви има домашно по литература:)
Мили родители, моля, не тичайте към томовете с критическа литература. Искате да научите детето си да копира чужди мисли, или да разсъждава само? Повестите, разказите, поезията – те са лично изживяване, те са храна за ума, все ще го наведат на някаква мисъл. Дори тази мисъл да не се хареса на преподавателя по литература, пак е по-добре да е собствена, отколкото чужда.
Какво да правите с онова завъртяно изречение, наречено „заглавие на темата“?
-
Заглавието всъщност е въпроса, на който да отговорите.
Избирам примерна тема: „Човекът и природата в поезията на Иван Вазов“. Знам, че след заглавие на тема често в ума следва равна линия. Това е естествена реакция на мозъка да отхвърли нещо, което не може да осмисли от първи опит (тук вина имат и безпричинно сложно формулираните теми). Няма нищо осъдително в подобна реакция. Сигурна съм, че децата ще оценят поезията на великия Вазов в по-зряла възраст. Но пак ще се наложи да пишат съчинение:)
Първо, осъзнайте въпроса:
В нашия пример става въпрос за поезията на Вазов, където търсим как е описан човека – какви са чувствата му, желанията му. Как е описана природата?
Напишете думите от заглавието една под друга:
За да откриете отговор в дебрите на ума си, лесен начин е да сложите една под друга думите и срещу тях да нахвърляте всичко, което ви хрумне и е свързано с въпроса:
Човекът – влюбен в природата, той е част от природата, възхвала… (и др.)
природата – красива, вдъхновяваща, родна, позната… (и др.)
поезия – вътрешен глас, спомени, мечти… (и др.)
Иван Вазов – поет и писател, възрожденец, родолюбец… (и др.)
-
Въпросът не е какво е искал да каже автора.
Важно е да отчетете този факт. Никой, освен самия автор, не знае какво е искал да каже той. Вашата работа е да предадете онова, което разбирате вие, а не да гадаете.
-
Припомнете си стиховете (или литературата, за което пишете съчинение) по възможност.
Ако не сте на изпит, това е напълно осъществимо. Помолете някой да ви ги прочете на глас. Съберете се със съученици и четете гласно, обсъждайте – дори на шега. Слушайте и опитайте да не бързате, нито да мислите за други неща. Когато нещо за думите горе ви хрумне, веднага го запишете.
-
Изберете си теза – тоест мнение, което ще отстоявате.
То може да е малко по-различно от заглавието на темата или коренно да се различава. Не забравяйте, че трябва да защитите това свое мнение. Вашето обяснение защо мислите така е всъщност съчинението, което трябва да напишете.
Например: Природата е образите, с които Вазов онагледява чувствата в своята поезия.
Или: Природата и човекът са свързани. Тя става по-красива от чувствата, които човекът изпитва, а той е частица от природата, произлиза от нея.
Виждате, че тезата ви може да е по-сложна, малко объркана. Но е много важно да я имате, защото без нея няма как да напишете съчинението.
-
Направете паралел.
Между онова, за което пишете и текст на песен, история от филм, от вашия собствен живот. Това ще бъде част от тезата, за която говорих по-горе, част от нейната защита.
Ще има хора, които ще се възмутят. Ще опитат да ви засрамят – как може да сравняваш своите глупости с творчеството на този велик българин?! Но докато спазвате добрия тон, вие имате похвалното право да правите паралел. Нещо повече. Великите българи са оставили своя завет, за да го разберем, а не да го наизустим.
Не се бойте да разсъждавате.
Как вие усещате природата? Обичате ли по-силно някое кътче на тази земя? Може би някога сте били горди, съзерцавайки го?
-
Измислете как да започнете.
Началото на съчинението е като среща. Трябва да подготвите човека за тезата си. Представете си, че седите на масата със семейството си и внезапно им казвате:
„Природата е образите, с които Вазов онагледява чувствата в своята поезия.“
Те ще бъдат най-малкото изненадани, нали? Първо бихте вметнали, че имате домашно, затова сте разсъждавали за поезията на Вазов…
Когато започнете с увода на вашата тема, вие повеждате четящия към някакъв разговор. Може да кажете кое е първото стихотворение на Вазов, което сте чули. Може да опишете как си представяте Вазов. Може да потърсите в нета цитати за вдъхновение – за природата, за човека. Ако нечия мисъл има връзка с темата, защо не започнете с нея? Играйте си с начините, по които да започвате темите си, измисляйте нови и нови. Тази „игра“ ще ви се отблагодари.
Вижте повече за увода, тезата и заключението тук:
-
Не „разтягайте локуми“, не ползвайте сложни думи и безкрайни изречения.
След краткия увод следва тезата ви, която трябва да защитите със собственото си мнение. Често, когато не са уверени в това, което казват, хората започват да усложняват изреченията си. Вместо да кажат „вдъхновява ни“, разтягат до „успява да ни накара да се почувстваме вдъхновени“. Съгласете се, че четирите глагола имат значението на един. Вместо изречения от няколко реда:
-
Направете план на темата.
Това значи да опишете в подточки последователността, в която ще отговаряте на въпроса-заглавие. Ето пример (обърнете внимание, че не съм разработвала тази тема, просто нахвърлям примери):
-
увод. Ралф Емерсън: „Всеки природен факт е символ на някой духовен факт. Всяко явление в природата съответства на някое състояние на ума.“
-
теза: Природата в спомените. Природата като действащо лице. Красива. Величествена. Страшна. Вечна. Чувствата, които навява природата. Моят спомен, свързан с природата.
-
Заключение: Човекът е едно с природата. Външната й красота е вътрешния свят. Вечните стихове.
-
Цитатите.
Те са доказателствата, които прилагате, защитавайки мнението си. Изберете си 3-4 кратки пасажа, свързани с вашата теза. Сложете ги в кавички и отбележете откъде са, също и автора им. Може да ви се стори излишно, но не е.
-
Правописът.
От него също зависи оценката. Горещо препоръчвам да ползвате интернет речниците и сайтовете за правопис, също и автокоригиращи програми. Когато не сте сигурни, попитайте Гугъл. Напишете например „Отгоре или от горе“, питайте смело. От опит знам, че ще започнете да пишете в пъти по-правилно с времето, ако се опитвате да намирате грешките си сами. Друг вариант е със съученици да си размените съчиненията, за да търсите грешки. Човек често не забелязва своите, но вижда чуждите.
Препоръчвам го и за учители – защо не размените съчиненията между учениците и не поискате коментар от всеки? Предварително скрийте имената, защото децата не биха искали да обидят приятел.
-
Прочетете темата си на следващия ден.
Имайте предвид, че след известно време написаното от вас може да ви се стори пълна безсмислица. Запазете първата тема и напишете втора, ако имате време. Не вмъквайте разни добавки към първата, не я кърпете, освен ако не сте задобрели в писането. Дори да нямате време да пишете втора тема, фактът че виждате грешките си е голяма стъпка напред.
-
Пишете така, че да ви разбират.
За заключение ви моля: пишете предимно с прости изречения и без много прилагателни. Вместо прилагателни, заложете на сравнения. Бъдете кратки, уважавайте времето на вашия читател (учителя ви). Той ще трябва да прочете вашата тема, да вникне в нея и да запази достатъчно самообладание, за да я оцени:)
-
Четете тези правила всеки път, когато имате да пишете тема. Ако сте родител, помогнете на детето си да ги разбере. Не го оставяйте да се бори само със съветите ми. Скоро домашните по литература ще ви бъдат по-лесни!