С рецитирането е свързан втория път, в който голяма тълпа се е превивала от смях насреща ми. Беше в Русия, в шести клас. Тълпата беше целият ми клас, плюс учителката, която едва удържаше лицето си безизразно, ала по бузите й издайнически се стичаха сълзи. Аз рецитирах. Пушкин. Изкарах стихотворението докрай като истински професионалист, въпреки необуздания хилеж и търкалянето на някои от съучениците ми под чиновете.
Не са се присмивали на произношението ми децата, акцент почти нямах. Аз също бях дете, не знаех, че макар да имах награди за рецитиране на стихове и няколко години участия в трупа по художествено слово, те бяха за рецитации на български език. Затова сега ще добавя: ето как да рецитирате на български. Има разлика в различните държави.
В интерес на истината и без да се заяждам, понякога рецитирането на руски напомня начина, по който рецитират по-голямата част от българските деца в детската градина и в училище – с равна интонация, ред по ред. Забелязали ли сте освен това как децата постепенно забързват темпото, притеснени от самото рецитиране. Сякаш с цялото си поведение искат да докажат на свидетелите, че тази дейност не им харесва и им е отегчителна.
Е, понякога се налага да можете да рецитирате. Когато искате да кандидатствате актьорско майсторство, например. Когато искате да впечатлите момиче. Или интелектуален тип момче. Когато трябва да научите детето си на стихче.
Обаче никой никога не ви е обяснявал как трябва да се рецитира, нали? Карали са ви да наизустявате разни стихове, родителите ви може би са се фукали с вас пред приятели, учителите са ви изкарвали на подиума пред класа. Но кой от тях ви е показал как трябва да ги кажете тези рими?
Сега ще обясня. Много е просто. Става и за проза, не само за стихове.
Първо: Не четете по редове.
А как тогава – ще попитате.
Второ: Спазвайте препинателните знаци.
Какво значи това ли? Разгледайте някой стих. Ето този например:
Аз толкова обичам да мълча.
Да слушам шумовете близки из мъглата:
как от дърветата отронват се листа
и как със шепот падат на земята.
Забележете, че не всеки ред завършва с точка. Например между третия и четвъртия няма никакъв препинателен знак. Това означава, че там пауза не трябва да има.
Препинателните знаци описват дикцията. Точката е финал, тоест пауза. Запетаята е изреждане или обръщение. Пак пауза, но по-кратка, предвещаваща продължение. Двете точки са като показалец, те са уточнение. Тиретата също сочат нанякъде, или свързват две думи в една. Питанката показва, че интонацията ни трябва да е въпросителна. Многоточието издава несигурност, провлачване, недоизказаност… По-дълга пауза. Удивителната усилва емоцията.
Пробвайте да прочетете стиха без да обръщате внимание на редовете и римите. Прочетете го като проза, следвайки препинателните знаци. Римите пак ще останат на местата си.
Трето: Постарайте се да говорите спокойно, ясно.
Без да снижавате интонацията в края на редовете, без да бързате, без да смотолевяте думите, даже да са за любов. Постарайте се да се чуе всяка сричка. Най-лесно става, ако се опитвате да научите малко дете на някакво стихче. Тогава ще му повтаряте редовете, ще се стараете да разбере всяка дума. Намерете дете и проверете:)
Четвърто: Гледайте слушателите си в „десетката“ или в ушите.
Ако не четете, а рецитирате по памет и в същото време гледате хората в очите, възможно е да се разсеете и да забравите текста. В същото време е важно лицето и очите ви да са обърнати към публиката. Опитните оратори търсят точката между очите или горната част на ушите. На хората им се струва, че ги гледате в очите, но вие сте далеч от опасността да кръстосате поглед с някого и да се замислите за друго.
Пето: Местете погледа си хоризонтално.
Когато рецитирате или говорите пред повече от един човек, се налага да поглеждате ту един, ту друг от слушателите си. Правете го бавно и само в една посока, докато не стигнете до края на залата или групата хора. След това бавно завъртете поглед на обратната страна. Ако погледа ви скача напосоки по хората, ще изглежда така, сякаш сте притеснен и търсите откъде да избягате.
Шесто: Наизустете добре текста.
Ако забравяте думите, ще мислите само какво следва. Паузите няма да са на препинателните знаци, а там, където губите текста.
Седмо: Не се срамувайте.
Да, повечето стихове разказват за емоции. В чувствата обаче няма нищо срамно. Ако все-пак се чувствате неудобно, представете си, че сте грамофон, който озвучава нечии писани думи. Каквото искате си представете, само недейте хем да се притеснявате, хем да рецитирате. Двете неща не са съвместими.
Стискам ви палци на изпитите или с ухажването, или заради каквото там сте решили да рецитирате. Хайде сега да упражните наученото с последните два куплета:
И сгушена под някой стар чадър
да бродя дълго сред дъжда пороен.
Под стъпките ми с плясък на вода
да бъде толкоз лъскава земята.
Да вляза нощем в тъмната вода,
вълни да ме оплитат и прегръщат,
и само тук-там някоя звезда
да ми подсказва, че живея още.
Евел Инара