КОЛЕДНА ПРЕГРЪДКА ЗА СТЕФАНИ

(приказка за малката Стефани от Сливен, моята първа племенница)

Майката и и таткото, двете баби и двамата дядовци, даже чичото и вуйчото на Стефани много искали да я изненадат за Коледа. Но това изобщо нямало да е лесно, защото малката Стефани сякаш била виждала всичко. Ако татко ѝ кажел:

• Виж, Стефи, направих ти горещ шоколад.

Стефи отвръщала:

• О, тате! Това си е обикновено мляко с какао – и после отпивала, вирнала кутре като истинска благородна дама.

Ако баба ѝ Юлия възкликнела радостно:

• Гледай, Стефи! Купих ти магическа пръчка!

Стефи поклащала всезнаещо глава:

• Изобщо не е магическа, бабо Люля. Не си ли виждала стъклено бастунче?

Валял пухкав сняг и покривал улиците на сгушения под балкана град. Рекичката, която ромоляла под прозореца на Стефи, вече почти била замръзнала. Върховете на сините хълмове били побелели, засипани с пухкав сняг. Коледа наближавала. За да отгатне какво ще хареса на Стефани, баща ѝ обикалял магазините от сутрин до здрач, чичото и вуйчото разпитали всички съседски хлапета, а майка ѝ тайно прочела писмото на Стефани до дядо Коледа. Там имало цял списък:

Искам кукла, красива като мама Зузка!

Искам бяла рокля за принцеси, същата като на Снежанка и като на Борето за сватбата!

Искам пъстро конче, за да яздя с дядо!

Искам три големи дървени лъжици, за да готвя с мама, и с баба Стефи и и с баба Люля!

Искам пръстенче с розов камък и буквата ми на верижка!

Искам пухкави ръкавички, за да правя снежни човеци без да ми е студено на пръстчетата!

Искам шейна със звънчета, като твоята, дядо Коледа. За да се пързалям по снега с татко!

Мама Зузка плеснала с ръце, бързо облякла топлото си палто и хукнала да търси таткото.

До вечерта преди Коледа всички подаръци били доставени. Стефи играела с децата на улицата, а майката и таткото, двете баби и двамата дядовци, даже чичото и вуйчото тайно ги увивали в лъскава хартия. После наредили подаръците под елхата.

• Мамо! Татко! – викнала Стефи от прага. – Бабо! Дядо! Къде сте?

Тя бързо събула ботушките си и изприпкала в гостната. Бузките ѝ били порозовели от студа навън, палавите опашки подскачали край лицето й. Черешовите ѝ очички се разширили от радост, щом видяла елхата:

• Подаръциии!

Стефи взела първия подарък и бързо го разопаковала:

• Ооооо! – възкликнала очаровано.

Вътре имало прекрасна бяла рокля, дълга чак до земята, а по полата ѝ били избродирани звездички. Стефи я облякла и отворила втория подарък. В кутията се криела кукла с дълги черни коси и бадемовите очи на мама Зузка.

• Ела тук, малка Зузка – нежно рекла Стефи и гушнала куклата.

Третата кутия била най-голяма. Таткото, вуйчото и даже чичото помагали на Стефи да я отвори.

• Шейна! Шейна! – извикала радостно Стефи и звънчетата на шейната издрънкали.

Момиченцето сложило куклата върху шейната, защото я чакали още подаръци. В пакетче били увити меки ръкавички със снежни човечета. В най-малката кутийка пък били сложени пръстенче за малки пръстета и сребърна верижка, на която висяла буквичка „С“. Три шарени лъжици изпаднали от предпоследния пакет. На едната пишело „при мама“, на другата „при баба Стефи“, а на третата – „при баба Люля“.

Стефи била във възторг. Тя веднага прибрала първата лъжица във шкафа, втората и третата дала на бабите си, за да готвят заедно, когато им ходи на гости. Двамата дядовци заедно отворили третия подарък.

• Какво е това? – попитала учудено Стефи.

Всички се засмели, защото май я били изненадали.

• Това е седло – казал дядо ѝ Георги. – Малко седло за малки момиченца. Чух, че искаш да имаш конче.

• Кончетата от нас, а седлото от дядо Коледа – добавил дядо Гати.

• Ама как така? – още се чудела Стефи.

• Защо, не ти ли харесва седлото?

• Не, не. Просто се чудя как е разбрал…

• Кой?

• Ами дядо Коледа, дядо.

Стефи изтичала в другата стая и донесла писмото си до дядо Коледа:

• Защото сме забравили да го изпратим!

Майката и таткото, двете баби и двамата дядовци, даже чичото и вуйчото на Стефани, даже кака Веселина и кака Боряна – всички се спогледали притеснени. Мама Зузка била прочела писмото, но в залисията била забравила да отиде до пощата.

• Вие сте били! – разобличила ги малката Стефи.

Но чудно – не изглеждало да им е сърдита.

• Благодаря ви! Толкова сте милички! – казала тя.

Тогава майка ѝ, татко ѝ, двете баби и двамата дядовци, чичото, вуйчото, кака Веселина и кака Боряна, всички скочили дружно, защото им се приискало да прегърнат Стефи. Звънкият смях на момиченцето изпълнил топлата стая:

• Ах! Колко е хубаво! Още! Още! – повтаряла тя, докато стояла в центъра на тази голяма прегръдка.

Сребърни звънчета се чули отвън. Долетял познат смях на старец:

• Хо! Хо! Хо! Коледна прегръдка за малката Стефани! Хо! Хо! Хо!

Всички погледнали натам. Пред прозореца имало сиеща диря.

• Това е най-хубавият подарък за Коледа! – казала Стефи и отново запрегръщала своите мили роднини. – От всичко най-много обичам прегръдките!

Тази нощ Стефани била много щастлива. Майката, таткото, двете баби и двамата дядовци, чичото и вуйчото, даже кака Веселина и кака Боряна – всички били щастливи, защото били изненадали Стефи. Дядо Коледа също бил щастлив, че бил открил най-хубавия подарък за това мило момиченце.

КРАЙ

© Всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО: