красноречие развиваме

Красноречието – дали четенето е достатъчно, за да го овладеем?

Безброй лозунги твърдят, че щом четем, значи речниковия ни запас е необхватен, в граматиката сме факири, а въображението ни не знае граници. Устремени към тези умения, подтикваме децата да четат книги, правим обществени кампании в полза на четенето. Друг е въпросът доколко е възможно някой да стане запален читател заради обществена кампания…

Да, четенето наистина е голяма работа. То разширява мирогледа ни, осигурява ни невъзможни иначе приключения и разтуптява сърцата ни. То подтиква умовете ни да създават светове, да вдъхват живот на думите, които прочитаме. Ала реалността упорито доказва, че уви, красноречието не се постига чак толкова приятно и лесно, само с четене на книжки.

Защо иначе ще има толкова хора, които четат страстно, притежават безброй книги, ала отворят ли уста, страстта им никак не проличава? Да не споменаваме писането, пълно с клишета и първолашки грешки. Не е честно, нали? Обаче е факт.

Красноречието се постига с много повече от четене. Като начало е нужно:

  • Четене на глас

Срещали сте това чудо в книгите – във времената без телевизия и радио. Хората са се забавлявали с четене на глас. Всъщност, когато четете приказка за лека нощ на детето си, в ума му се формират шаблонни фрази, които то да ползва в разговорната реч. Четенето на глас и слушането как някой друг чете играе ключова роля не само в детството ни, а през целия ни живот. Освен това четенето на глас сближава.

  • Учене наизуст

Колкото и да не ви се вярва, то може да бъде приятно занимание. Отърсете се от спомена за изпитване на дъската. Изберете си стих или откъс от проза, които наистина ви вълнуват. Ако имате дете на разположение ще е още по-лесно. Весело ще повтаряте стихчета заедно. Обяснявайте непознатите думи – и на себе си, и на детето. Тренирайте ума си, учете все повече и повече наизуст. Това ще обогати ума ви с още готови за ползване, наистина изящни думи и фрази.

  • Преразказване

Ако преразказването ви се случи само във втори клас, то вие и вашето красноречие сте загазили. Преразказването помага да не ъъъ-кате и гласът ви да не трепери, когато все-пак се наложи да разкажете нещо. Тъй че хващайте някое хлапе и започвайте да му разказвате приказки, а не само да ги четете. Разказвайте също деня си – от опит знам, че малкото ви дете ще ви изслуша и това ще е чудесно не само за вашето красноречие, нали така:) Подтиквайте детето си да ви разказва деня си – още в годините преди училище, за да не се бои от разказването после, в училище.

  • Преписване на текст

Имах страхотна начална учителка. В първи клас всеки ден трябваше да преписваме по десет реда избран от нас текст. Аз хитрувах. Макар хитруването също да ме е научило на нещо, днес не бих го правила. Бих писала старателно онези десет реда. Бих подтикнала дъщеря ми да го прави. Далеч не заради краснописа. Заради запомнянето на изписването на всяка една дума от тези десет реда. Заради фразите, които се впечатват в ума ми. Заради фината моторика, която развива ума. Записвайте си. С химикалка.

  • Писмено изразяване

Май съм от последното поколение, което пишеше писма. Като дете си пишех с Елена от Украйна. С приятелки от родния ми, ветровит Сливен. Писането е по-лесно, когато е лично. То прилича на устния разказ, но с повече време, за да обмислите думите си. Повечето време е нож с две остриета. Може да ви обърка и да ви е трудно да задържите мислите си. Прочитането на нещо, написано от вас предния ден пък може да ви засрами, защото ще имате очи да погледнете себе си отстрани. Да ви стане ясно умеете ли да се изразявате разбрано. Най-често – да осъзнаете, че не се е получило:) Писането помага да обуздаем изказването на мислите си и да овладеем изкуството да се изразяваме що-годе разбрано. И за децата, и за възрастните е изключително полезно любителското поддържане на личен дневник, блог или вестниче, свързани с интересите им. Неусетно уменията в красноречието растат.

  • Проверка на собствен текст

Когато човек сам проверява писанията си, научава много… за своето незнание:) Шегувам се. Първият път, в който чух, че беловата ми е пълна с грешки, ми идваше да потъна в земята от срам. Днес проверявам внимателно, но съм наясно, че никак не съм безгрешна. Старая се. Уча се всеки ден, неусетно.

Ще задобреете, благодарение на програмите за проверка на правописа, а и докато търсите правилата за запетаите например. Граматиката се учи с практика. Щом осъзнаем граматиката, започваме да боравим с думите на различно ниво.

  • Четене

Заради примамливите вселени, скрити между редовете на книгите, разбира се.

Забележка: Никога не четете насила.

Евел Инара

увод изложение заключение