Тази приказка е посветена на народния обичай Мечкинден, който отбелязваме на 30 ноември. Той е последният от есенно-зимните обреди за предпазване от злини. В този обичай главна роля има мечката, затова в приказката съм включила част от народната мъдрост за мечките. В родителския ми сайт umnobebe.com ще разкажа подробно как ще отбележим този народен обичай у дома с дете. Приятно четене!
МЕЧКА И БОРИМЕЧКА
от Евел Инара
В едно селце в планините, в най-крайната къща, най-горната, живеело невръстно момченце. В гората то гъби събирало, дренки и черни къпини, и ги на баба си носело. Ала веднъж мъгла паднала, тъмна мъгла, гъста и страшна. В мъглата вълците дебнели, а далеч било момчето от вкъщи. Дълго вървяло момчето и дълго воя им слушало. Стигнало до тясна пътечка, а там три вълка го дебнели. Нямало накъде да бяга. Заръмжали, обиколили го вълците, остри си зъби облизвали. Тогава мечка излязла, кафява, като кола голяма. На вълците изръмжала, с тежки лапи ги погнала, в пропастта ги запратила.
Загледали се момчето и мечката в мъглата тихата, бялата.
-Благодаря ти, побратиме – казало благо момчето – че ми спаси живота.
Така побратими станали мечката и момчето. Всичко заедно правели, всичко деляли поравно. На всеки шепа къпини, на всеки по пет манатарки, на всеки по рак от реката. Щом мечката в реката се къпела, влизало и момчето в реката. Щом за цяр мечи косъм му трябвал, с радост му мечката давала.
Расла-пораснала мечката, расло-порасло момчето. Нямало веч вълци в гората, че от тях мечката пазела, ала и плод вече нямало. Тъй едра била станала, малини, дренки и круши, всичките тя ги изяждала. После глиганите дебнела, малките да им изхруска. Нивите селски нападала, мед от кошери вадела и все била гладна и гладна!
-По-малко яж, бабо мецо. Нашата дума не спазваш. Не делим вече поравно – коряло я момчето.
-Не си прав, не си прав, побратиме. Ще делим всичко по равно. Половин нива с пшеница, половин пита от кошер, половин дърво ябълки, а не само плод от гората. Че аз ви селото пазя от вълци и от лисици.
Люти станали селяните. Люти ловци проводили. На мечката кожата искали. Ала не я дало момчето. Двамата били побратими. Трябвало да се грижи за нея.
Ето, дошла пак зимата, планината снежец поръсил. Дните били мрачни и къси, а мечката лек сън заспала. Тръгнал тогаз един дядо в гората елхичка да дири. В гората влязъл, от там не излязъл. Само шейната намерили и мечи стъпки край нея.
Кипнала на момчето душата, грабнал той нож и от вкъщи – право в на мечката къщата.
-Излез, излез, мечко, побратиме! Излез, излез, мечко-стръвнице! – викнал тогава юнакът.
Показала се от дупката мечката.
-За тебе идат, побратиме, за твоята кожа ловците! И аз за твоята кожа дошъл съм.
А мечката важно му казала:
-Нали си на мене побратим, ти мене трябва да пазиш! Не кожата да ми искаш!
Рипнало момчето отгоре ѝ и в същото време говорело:
-Побратими сме, мечко, побратими. Затуй с тебе ще се преборим. Ако аз надвия, ще ти взема кожата. Ако ти мен надвиеш, селото е за тебе.
Заборили се с голямата мечка, по белия сняг се търкаляли. Тя го с едри лапи душала, с дълги го нокти деряла, с остри зъби го хапела. Тъкмо да го надвие, паднала бездиханна мечката.
Заплакал над нея юнакът. Че тя му била побратим, че всичко с нея деляли, ала тогава не знаел, че звяр и човек не могат побратими да си стават. Че звярът си звяр остава.
КРАЙ
Всички права запазени
ВИЖТЕ СЪЩО И:
