Написах тази приказка специално за народния обичай Мишкинден, който ще отбележим у дома. Той е част от българските празници на прехода към зимата. Приказката отразява реално съществуващ ритуал, който се е изпълнявал на този ден в различни краища на Родината ни. Още от идеите ми за отбелязване на тези празници ще намерите в блога ми Мое умно бебе.
МИШКИНА СВАТБА
от Евел Инара
Имало едно малко градче, в което не живеели никакви котки. Котките, чак до най-малкото коте били избягали вдън гори, далеч от града. Те били зарязали слънчевите дворчета, забравили били за мъркането до огъня и се отказали от галенето в краката на стопаните си. Не смеели котетата да се върнат по къщите, че зла напаст била наводнила техния град. Хиляди, милиони мишоци били превзели избите и таваните. Мишките били толкова многобройни, че вместо да се уплашат от зъбите и ноктите на котаците, те на свой ред ги погнали и ги прогонили далеч от града.
Вайкали се хората и ходели до един с изгризани чорапи. Ядосвали се страшно на страхливите котета, когато намирали чувалите на тавана пробити и празни, а зимнината нагризана цялата. Гладни и боси щели да карат зимата. Колкото и капани да слагали стопаните, мишоците никак, ама никак не намалявали. Били станали едри като същински котаци и вече те се изтягали доволно на припек. От нищо и никого не се плашели.
Ала една нощ мишоците стигнали чак дотам в лакомията си, че изяли парцалените кукли на всички момиченца. Естествено, момиченцата се ядосали здравата. Имало плач, имало викове. Най-много се разсърдили две момиченца от най-бедните къщи, и двете Даринка по име. Случайност – ще кажете, обаче случайности няма. Явно така било писано да се случи, та да се избави най-сетне града от мишоците.
С какво сега ще си играем на майки и бебета? – плакали със сълзи двете Даринки. Котета нямали вече, тъй че, измислили всяка да си хване по едно дебело мишле и да го облече в кукленска рокличка.
Речено-сторено. Хванали двете Даринки по едно мишле, а всички махленски деца се събрали да гледат как давали на мишлетата кашичка от кал и листа, как наужким ги пращали на училище и как ги люлели ги в люлка, докато им призлеело. Хубава игра паднала.
На другия ден измислили нова игра. Казали двете Даринки:
-Мишкина сватба ще правим!
Хванали пак две мишлета, пък ги нагиздили като годеник и невеста. Събрала се цялата улица да гледа как двете Даринки накичили мишката-булка, чак мишоците взели да надничат от избите и да се чудят. Пък като писнали свирки, сватбарски песни подхванали, чак на гощавка седнали, макар сватбата да била наужким. Църкали двете мишлета, дърпали се, ала бяга ли се от детски ръчички? Стискали ги двете Даринки и докато мръкне играли на сватба. Всички песни, гдето знаят изпели, докато бабите им не се запровиквали отдалеч:
-Даринкееее! Идвай си вече!
Пуснали момиченцата мишите годеник и невеста, вече венчани и още с кукленски дрехи облечени. Хукнали двете Даринки към къщите си. Хукнали презглава и двете мишлета – по-далеч от деца и от хора, че такъв зор дотогава не били виждали. А другите хитри мишоци, като ги видели тъй пременени и така нанейде да бързат, и те подир тях тръгнали. Че са цар и царица решили и отиват мише царство да правят.
Ето как съвсем доброволно от града избягали двете венчати мишлета, а подире им се стекли всички останали мишки, даже една не останала! Отишли вкупом в полята, където дебнат орли и лисици, ястреби и невестулки, соколи и кукумявки.
И край с тях!
От онзи ден насетне, градът не забравял да се пази от мишките. Всяка есен подир Димитровден две Даринки, две Марийки или други две адашки по име, правели мишкина сватба, та да си идат мишоците и да останат котаците.
КРАЙ
Всички права запазени
ВИЖТЕ СЪЩО:
