За добрия текст винаги са необходими двама. Не, не съм се объркала, за писане става въпрос:) За съжаление често вторият в тандема се намира най-трудно. Ако все-пак навиете някого да прочете суровия ви текст, не е сигурно дали човекът ще ви каже истинското си мнение.
Нямате на разположение доброволец? Потърсете сами препъникамъчетата на приятното четене. Претърсете изписаните от вас странички за:
ДЕСЕТ ОСОБЕНОСТИ НА НЕЧЕТИМИЯ ТЕКСТ:
-
Незаинтересованост на читателя.
Може да възразите, че това не е ваша грешка, обаче е. Без значение дали някой доброволно е посегнал към написаното от вас или е бил задължен, ваша работа е то да се чете с увлечение. Текстът трябва да има завладяващо начало и въпроси, които задържат вниманието до финала.
-
Прекалено дълги изречения.
Тук правилото е – по-добре малко, отколкото повече. Заложете на прости и ясни изречения, в които дори най-разсеяния читател няма да се загуби. Ако изречението ви е по-дълго от два реда, сигурно нещо не е наред. Помислете как да го разделите на части.
Същото се отнася за прекалено дългия текст. Вижте дали не се повтаряте, дали поднасяте ненужна или отвличаща информация. Уважавайте търпението на читателя, за да ви оцени подобаващо той.
-
Изобилие от относителни местоимения.
Аз го наричам обстоятелственост. С повтарянето на „който“, „когато“, „където“ и т.н. вие губите от действието и се отдавате на обяснения. Не бива да има повече от едно относително местоимение в изречение. Знам, че не може без тях, но по-добре ги ползвайте рядко.
Личните местоимения – той, тя, него, нея и т.н – за повече прегледност заменяйте с името на героя.
-
Изобилие от глаголи.
Глаголите създават действието. Ако ме питате, ще ви кажа да ползвате най-малко прилагателни и най-вече глаголи. Обаче… Кое е по-разбираемо:
„Да можем да се научим да ценим хубавото време“ или „Да се научим да ценим хубавото време“?
„Да опитаме да избягаме“ или „Да избягаме“?
-
Грешен словоред.
Няма да ви казвам как точно да подреждате думите в изреченията си. Изказът на Йода в „Междузвездни войни“ е търсен ефект, който изгражда образа му. Все-пак преглеждайте изреченията и се постарайте да са целенасочени.
Пример:
Най-обичам вечер, когато слънцето се наклони към залез, когато кравите се прибират от паша, да се изтегна на пейката пред портата, да затворя очи и да слушам шумовете на селото.
Подреждаме изречението на две части – време и действие на героя:
Вечер, когато слънцето се наклони към залез и кравите се прибират от паша, най-обичам да се изтегна със затворени очи на пейката пред портата и да слушам шумовете на селото.
-
Повторение в търсене на художественост.
Обикновено се повтарят по три думи или действия. Характерно е за нашата родина, затова ми напомня на ръченица.
Например:
Мина минута, две, пет.
Момичето отвори очи, погледна ме, впи очите си в моите.
Гората шумеше – тъмна, вековна и страшна.
Има книги, в които подобно повторение е част от стила (например „Трак“ на Венелин Вълканов), но невинаги е така. Понякога повторението е на цели изречения, чийто смисъл е същия като на предходните. Внимавайте.
-
Усложняване на речта.
Прилича на шеста подточка. Най-често се случва на хора, преписвали критическа литература в училище:) Подсъзнателно целта е да се запълнят с текст повече редове.
Например:
Способите и методите, с които този учен работи и се труди са впечатляващи.
Търсете думи и дори цели абзаци с еднакъв смисъл. Те правят изреченията ненужно дълги:
Методите, с които този учен работи са впечатляващи.
-
Изобилие от прилагателни.
Вместо прилагателни изберете сравнения, те придават визуалност на написаното. Ако все-пак прилагателните са ви на сърце, за нищо на света не използвайте „неописуем“, „невероятен“ и други подобни. Те унищожават картината в ума на четящия и подлагат на съмнение способността ви да разказвате.
-
Противоречия.
Например:
Много малко хора живеят в пустинята.
Първата дума не ви е нужна. Познайте защо:)
-
Ненужни представки.
Не става въпрос за неправилни изрази като „насериозно“ или „заобгръща“. Оказва се, че ако се откажем от някои представки, изречението става още по-изчистено, а глаголите изпъкват.
Например:
Тя се повдигна на пръсти.
Тя се вдигна на пръсти.
Прочетете текста си няколко пъти на глас. Помага.