Шест месеца след началото на „Между другото чета“ повечето български следи в историята на „Otium” вече са прочетени страници. Ако не сте ги забелязали, набързо ще ги припомня:
- ИМЕТО НА РОДА ЕРМИ: Като страстен родолюбец, нямаше как да не избера името на един от първите български родове. Мъжете Ерми носят старо бългорско име. Избрах го, защото не е от най-популярните и не извиква непременно исторически асоциации, освен това е кратко и запомнящо се.
- ОНЕЙРО: Макар да са кръстени на бога на сънищата Онерой, брат на Морфей, идеята за Онейро идва от българското предание за пилющийките. Според разказа на баба ми, нощем пилющийките слизали в от планините в селата и търсели окъснели пътници. До първи петли хората трябвало да не издават и звук в тяхно присъствие, иначе пилющийките щели да ги превърнат в камък. Пилющийките се престрували на дребни кученца или други домашни животинки, които все вървели в краката на хората, принуждавайки ги да проговорят.
- РУНИТЕ: Вдъхновени са от прабългарските руни, макар руните в ОTIUM да са съвсем отделна, фентъзи писменост. В книгата те са базирани на формата на стрела и са съставени от съгласни звуци, които се променят, в зависимост от гласните звуци между тях. На снимките с такива руни е изписано името на рода Ерми.
- КИБЕЛА: Едно от любимите места на Амая. Визира се тракийското селище Кабиле, което се намира недалеч от Ямбол.
- ИСТРОС: Името на долната част на река Дунав в древността.
- ДОМОВЕТЕ НА ЕРМИ: Има исторически данни (някои непотвърдени), че прабългарски племена са разселили и в земите на днешна Италия, както и в на север, в скандинавските райони. От тези исторически извори се роди идеята за домовете Ерми.
- СЪВРЕМЕННИЯТ ГРАД: Градът е София. Разбира се, една малко по-фентъзи София, но пак си остава градът, който наричам свой дом.
Първата част на OTIUM е към края си. Благодаря за подкрепата! Започва втората, където действието се развива в днешно време, а историята тепърва ще се заплита.
„…Един ще умре. Един ще се промени. Един ще бъде същия…“
