Нищо не си спомнях от тази всеизвестна, българска книжка, освен че част от текстовете ѝ влизат в учебната програма още в предучилищна възраст. Даже бях леко предубедена, защото и автора, и творчеството му са толкова популярни. Взех книжката от библиотеката по своя инициатива. Не беше като с „Рачето Стаматко“, към която посегна дъщеря ми.
Елора хареса и петте приказки много. Смя се с цяло гърло на веселите моменти, даже аз се смях. Плакахме на тъжните. Накрая тя каза, че щеше да е хубаво приказките да са шест, за да може главните герои да са поравно момченца и момиченца.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Историите на петте приказки нямат връзка една с друга, освен думите на разказвача, който ни превежда между тях. Приказките са като театрални представления – със стихчета, песнички и даже смяна на декорите. Ако търсите пиеса за училищно представление, разгледайте ги. Темите са: зимна приказка за приятелството, приспивна приказка, приказка за лъжите и есента, приказка за мама и музиката, и приказка за детството и добрината.
От книжката извадих стихчета за някои птици, които се срещат в България. „Ах, колко е хубаво! Листата са всички…“ пък го е чувал почти всеки. Стихчето за мама пък е песничка от предучилищна програма по музика, много сърцераздирателна между другото.
Преднамерено красиви и изпипани са тези „Пет приказки“ на Валери Петров, това е моето усещане. Запомнящи се.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ:
Приказките са дългички, ние не успявахме да ги прочетем наведнъж преди лягане. Разделяхме всяка приказка на части. Заради красивата лирика и спотаения пласт мъдрост, възрастните няма да скучаят с тях. Стихчетата, особено кратичките, се впечатват в умовете на хлапетата. Бих ги препоръчала за възраст 4-99 години. Ако обаче карате детето си да ги чете само, след дванайсетата година е възможно да не са му интересни и да се наложи да изчакате до настъпването до зрелостта му:)
ВИЖТЕ СЪЩО:
