Дълго писах и пренаписах първия си роман, добавях нови щрихи в сюжета. Историята на романа разказва за таен род на име Ерми, в който има само мъже. Домовете на Ерми са тайни средища, разпилени на целия стар континент. На всеки мъж, на всяко момче Ерми е известно само местонахождението на една-две други къщи на Ерми, които се намират по-близо до дома му.
Мъжете Ерми живеят суров и себеотрицателен живот. От опазването на тайните им зависи опазването на живота им и на целия род. Действието в „Otium” започва някъде в средата на Средновековието, а знанията, които мъжете Ерми пазят, нямат общо с християнството.
Трябваше да избера начини, с които домовете на Ерми биха общували един с друг. Как най-безопасно биха оставяли съобщения, как биха означавали принадлежността си към рода на Ерми? Реших да заложа на тайна писменост, с която мъжете да дамгосват телата си и да издълбават в скали на скрити места.
После реших, че тази писменост може да съществува наистина, просто трябва да я измисля. Дълго проучвах руните, старите писмености Линеар А и Б, които са неразривно свързани с историята на българите. Разглеждах пиктограми и какви ли не знаци, докато не реших да направя фонетична азбука, основана на изобразяването на стрели. Отделните знаци трябваше да са свързани помежду си, подобно на някои надписи върху побити камъни в северна Европа. Разбира се, влияех се и все така се вляя от неофициалната българска история, от връзката ни със северните народи – от историята за синовете на цар Коледа: Брем и Болг. Сигурно сте забелязали, че Ерми е име на един от старите български родове, княз Гостун е от него. Също така в съвремието ни Ерм си остава български топоним. Преди „великите сили“ да разкъсат народа ни на части, река Ерма е била в средата на земите на българите, а не в края им.
И така, седнах да рисувам и измислям азбука. Избрах да има знак за всеки съгласен звук, а гласните да бъдат означавани с точки или чертички върху знаците на съгласните. Подчертавам – това е измислена писменост, част от фантастичен роман.
Какво беше слисването ми, когато години по-късно попаднах на знаци, характерни единствено за българите и те поразително напомняха моите измислени букви-стрели! Виждали ли сте рабош? Аз не бях виждала.
Такъв рабош са изготвяли майстори, срещу заплащане. Те са били календари или вид договори. Доказвали договорките между хората. За съжаление почти не намирам информация за същността на тези знаци, нито подробности за точния им смисъл.
Бях поразена и радостна от откритието си. Без умисъл бях направила още една мъничка историческа връзка в своя първи роман. Бях поразена от доказателство, че родовата памет наистина съществува. Винаги съм вярвала в песента на кръвта, но удивителното сходство между реалността и измисленото за мен е вдъхновяваща.
Ето я писмеността на мъжете Ерми, част от фантастичния роман „Otium”, написан от мен Евел Инара. Може да пишете тайни послания с нея.
Опитайте да прочетете надписа по-долу:
Отговор: ЕРМИ
Евел Инара