ТРИТЕ БУКВИ БЛИЗНАЧКИ

приказка за правопис на И, Й, Ѝ

Имало открай време три букви-близначки. Имало ги и още ги има. Обаче тези буквички толкова си приличали на външен вид, че хората често ги бъркали. А те се ядосвали, сърдели се и се натъжавали.

Първата буквичка се казвала И, втората Й (и кратко), а третата, най-малката, наричали „Удареното и“. Най-малката така се засрамвала, че ѝ викат „ударената“! Заставала все сама, никога не се подреждала в думичка. Тази приказка няма да е за нея, защото тя не желае да участва. Молихме ѝ се, но тя си стои самичка встрани и толкова.

Другите две буквички не се обиждали, че ги бъркат. Те направо се дразнели. Още повече, че И била гласна, а Й съгласна! При буквите няма момчета и момичета, има съгласни и гласни, а хората, моля ви се, пак правели грешки! Все едно да сбъркаш момче с момиче и момиче с момче!

Може причината да била, че всички се казвали „И“ – „и кратко“, „ударено и“. Все едно момчетата и момичетата да се наричат „м“ и „м кратко“!

Всякакви неразбории постоянно се случвали заради имената им. Извикат И, напишат МАИКА с нея и после кажат:

Ох, не. Сбъркали сме! Върви си, И, извикай Й.

Или направо я задрасквали с червен химикал, триели я с гума, замазвали я с коректор! И тя се връщала у дома, надраскана и обидена, наполовина изтъркана, и казвала с половин уста на Й:

Отивай. Тебе те викат.

Обаче друг път се случвало да поканят Й. Например, взели я за едно вълшебно заглавие, на което щели да слагат красиви завъртулки на буквите и да ги мажат със златна боя. Тя била толкова горда! Подредили се най-отпред буквите Ф, Е и Й, накипрени и важни-важни.

Какво е ФЕЙ? – чудели се хората, докато четяли заглавието. – Да не би да е сбъркано? „Феи“ са малки, вълшебни същества. „Фей“ звучи като „хей“. Няма такава дума!

Между двете буквички възниквало все по-голямо напрежение. Прескачали искрици и се леели сълзички. Било разочароващо да ги бъркат, нали така?

Буквата И била гласна и затова гръмогласна. Можела и самичка да си стои, без други букви. Дори правела срички сама. Затова, ако се обадели по телефона, да я викат за писане, тя важно-важно ги питала:

Да го чуя на срички!
Йо-ан – чувало се в слушалката.
Грешен номер – отвръщала важно-важно И. – Обадете се на Й, веднага!

Й била съгласна и тихичка. Почти никой не знаел как звучи, без друга буква до нея. Тя винаги гледала да стои до гласните О или Е, те ѝ били най-добрите приятелки. Пред У и пред А не заставала никога. Научила си била урока. Защото, ако случайно отидела да седне преди У, на мига пристигала едрата Ю и бързо-бързо ги вдигала и двете от мястото. Ако пък се доближала до А, Я веднага довтасвала и им крещяла:

Червен химикал! Бързо дайте червен химикаааал!

А я бутала по-далеч и я молела:

Стига вече! Не заставай пред мен!

Така буквата Й, се научила да се хваща за ръка О или Е, или в краен случай И, ако се подреждала в думи. С О заедно правели ЙО за думички като йоника, Йори или йод. Правели също и ОЙ – за викове ой-ой-ой, но и за тихи думички като „покой“, например. С буквата Е викали „ей“, ако Х било заето. Пишели „здравей“, „Муравей“ и „злодей“. А понякога, когато нещо особено много ги радвало, двете се осмелявали да се подредят наобратно. Тогава се получавало ЙЕ!

Ех, имала си Й само двечки наистина верни приятелки. Останалите съгласни, ако Й вземела, че объркала и се пъхнела между тях, веднага ѝ съскали:

Шшшш, не тук!
Ффффф, не се ли научи вече къде ти е мястото!

И добре, че били думите, които завършват с И и Й, та двете близначки все-пак да се срещат. Но те дъъълго се уговаряли по телефона, преди да се съгласят да пишат каквото и да било заедно.

За съществително или за глагол става въпрос? – питала И най-строго.
За съществително – отговаряли понякога.
В единствено или в множествено число е думата? – уточнявала предпазливо Й.
В множествено. Чиния – Чини..
Ох, това не е за мен – въздишала тя. – Обадете се на И, и любезно помолете да участва два пъти!

Защото всички думи с две И в множествено число, се пишат с две букви И. Чинии. Кутии. Фунии.

Обаче друг път отвръщали:

В единствено число е думата. За един БОЙ се обаждаме!
О, да, ще дойда! – отвръщала весело Й.

Защото съществителните с и накрая, в единствено число се пишели задължително с нея: ГЕНИЙ, ГЕРОЙ, ЗАСТОЙ, ПОРОЙ.

Друг път търсели близначките за изписване на глаголи. Тогава двете се съгласявали без никакви приказки. Защото действия като ПИЙ, ШИЙ, ДИЙ, ОТБИЙ – правилно се пишат и с двете им. Първо гласната, после съгласната.

Случвало се двете И и Й заедно да пишат имена: ПАИСИЙ, СОФРОНИЙ. И всичко, което звучало по-старовремско: литий, хелий, радий…

За тях правилата били прости и ясни! Двете си приличали на външен вид, ала безкрайно се различавали по нрав. Едната – И – била гръмогласна и гласна, общителна и съвсем не стеснителна. А другата – Й – тиха, съгласна, едва с две приятелки, ако не брояла близначката си. Когато се запознавала с някого, Й прошепвала името си. То се произнасяло като отвориш уста като за И, но опиташ да кажеш Х. Трудно се произнасяло без съгласна до него.

А И кряскала името си ясно и силно, заглушавала срамежливата си близначка:

ИИИИИ! Казвам се ИИИИИ!

Какъв бил изводът? Ако много, много си приличате с някого, ще ви бъркат, дори да сте най-гръмогласните. Не се сърдете, не се крийте, не плачете от яд. Не задрасквайте с червен химикал и не трийте приятели. Винаги, търпеливо търсете онези черти, което ще ви отличават.

КРАЙ

от Евел Инара

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

ВИЖТЕ СЪЩО: