приказка за цар Колад

Това е историческа приказка, част от изворите за миналото на нашия народ. Цар Колад е част от върволицата владетели, за които българските деца почти не са чували. Макар днешните учебници да не съдържат дори дума за него, макар официалната история да не го споменава, всяка Коледа ние пеем песента за цар Колад и за неговия син Болг, който се родил тогава.

ПРИКАЗКА ЗА ЦАР КОЛАД

историческа приказка

Било отдавна. Толкова отдавна, че всички тогавашни хора вече са прах. Не преди хиляда, не преди две хиляди години, а даже преди много повече, живял по нашите земи един безкрайно горд цар на име Колад. Колко страшен и силен бил този Колад! От безчетните спечелени битки и от неизразимото си величие, той бил забравил какво е да си просто мъж. Желаел да бъде всепочитан, както бил и всесилен.

Хората треперели от такъв господар. Кои от страх, кои от благоговение, те го славели в мислите и с думите си, защото той бил техният цар, пръв сред тях. От неговата сила и воля зависели всичките.

Но колкото и велик да е един цар, има нещо, по което да си прилича даже с бедняците. Никой не живее вечно на белия свят. И бедният, и богатият един ден ще си отидат, а след тях ще останат децата и внуците им. Цар Колад, който си имал всичко, от сърце бленувал за едно – да има син.

Ето, че в оная зимна нощ, тъкмо когато късия ден започва пак да расте колкото връхчето на игла или колкото трае подскока на петела от оградата до земята, царкинята, която тогава очаквала рожба, се замъчила. Цар Колад бил далеч от дома, отново нейде в люта битка.

Мъчила се царкинята от Еднажден – цели три дни и три нощи, а на четвъртата нощ родила момче. Щом на другия ден вестта за първородния син била разгласена, по цялата обширна земя, над която властвал цар Колад, настанала голяма радост. Тръгнали на път неговите верни хора, всеки искал да съобщи на господаря, че и той бил благословен със син.

Също като гордостта и величието, и радостта на цар Колад се оказала безмерна. Той славел деня, в който се бил родил първородния му син не само първата, но и всяка следваща зима. Дал на своя мечтан син името Болг и тъй като той щял да властва след него, повелил на народа да празнува заедно с него. Да благодари, че царството им било благословено с раждането на царския син.

Тогава, не преди хиляда, не преди две хиляди години, а дори преди много повече, нашите предци пеели познатата песен: Болг се роди, Коладе! Тази вечер, Коладе!

Денят, в който се родил бъдещият цар Болг, хората нарекли Малка Коледа, а денят, в който се била чула добрата вест, започнали да наричат Коледа. И до днес да „коладиш“ означава да разнасяш вест.

Цар Колад бил благословен с още един син, когото нарекъл Брем. След време, когато цар Колад си отишъл от белия свят, Болг и Брем, които били също толкова горди и смели като баща си, разделили голямото царство на две, а после всеки завладял по още толкова, че и повече земи и народи. Онези люде, които останали във владенията на цар Болг, започнали да се наричат болгари.

Това се случило отдавна. Толкова отдавна, че всички тогавашни хора вече са прах, ала песните още се пеят по същите тези земи, над които някога царувал великия цар Колад.

КРАЙ

от Евел Инара

всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО:

златното коледно дърво