Това е илюстриране на стихотворение. Не само за децата, за всички нас е важно да се упражняваме като измисляме какво да нарисуваме. Да се влиеяем от думите, които чуваме. Да подбираме само един миг от многото изброени. Да сравним как всеки различен човек ще направи своя си рисунка към едно и също стихотворение. Ето защо ви препоръчвам да рисувате с детето си, ако няма второ дете, с което да споделите това занимание.
Рисуването по стих е път към четенето с разбиране, също така. Бихте могли да ползвате и проза, но поезията е някак по-удобна, поне за начало. Също така рисуването по стих подпомага запомнянето на чутото или на прочетеното. Има хора, които трудно възпремат устно предадена вест. Ние с дъщеря ми прочитаме стихотворението няколко пъти и го оставяме на видно място, така че всеки участник да може да го препрочете, ако има нужда.
Избрах стиховете да са посветени на дъжда спонтанно, но и защото дъждът е по-характерен. Той има различни проявления и настроения. Освен това беше пролет, когато много вали и можехме да почерпим идеи почти ежедневно.
Ние продължаваме да рисуваме по стихотворения за дъжда, когато имаме време. Не е важно да рисувате всеки ден, нито всяка седмица. Важно е да рисувате с удоволствие и без да бързате.
Тук ще споделя тези стихчета, по които сме рисували вече. Подбирам стихове на български автори, надявайки се заниманието да е приятно и това хубаво чувство да остане и в отношението на дъщеря ми към българската поезия по принцип. Много е важен начинът, по който се преподава литературата, а са съжаление в България, поне според мен, сегашният начин насажда омраза. Литературата е удоволствие, забавление, тя не е за препитване. Нищо задължително не може да стане любимо.
Струва ми се, че ако учителите по литература просто четат на глас с учениците литературата, която трябва да преподадат, ще постигнат в пъти повече от сега. Самата аз, която винаги съм била запален читател, избягвах задължителната литература в училище, доколкото ми беше възможно. Едва двайсет години по-късно успях да допусна българските класици в списъка си с обичани автори. Това е тъжно и не бива да се случва.
Другото, което децата пропускат в училище, е рисуването. Някак е прието, че щом си пораснал и не си художник, значи не бива да рисуваш. Рисува се до началното училище и това е. А рисуването е себеизразяване, то помага да запомняме, да възприемаме по-добре.
Опитвам се да обучавам дъщеря ми чрез коренно различни прийоми от онези, с които съм обучавана аз. Тя никога не е рисувала едно и също с други деца, никога не е посещавала дори урок по рисуване – бил той групов, личен, професионален или игрови. Гледала е обучителни видеа по нейно желание, аз съм имала ясни изисквания към нея за запълване на листа, за липса на празни места по рисунката и толкова. Смятам, че съм успяла да развия нейната собствена самобитност, защото, рисувайки, тя не повтаря чужда идея, не търси чужди наставления или обяснения, когато рисува. А това масово се случва в училище.
Тук не става въпрос за прецизност и умение, а за себеизразяване. За умението да мислиш, без да се страхуваш, че някой ще обяви направеното от теб за неправилно или не достатъчно добро. Не всеки ще разбере какво имам предвид. Ако сте забелязали колко еднакво се изразяват чрез всички изразни средства повечето деца, може би ще ви стане по-ясно.
По-долу споделям чудесните стихове, по които рисуваме с моята второкласничка.
ДЪЖД от Галина Златина Ситни капчици звънят и косичката ми мокрят. Бързо бягам, но дъждът ме загражда с бистри локви. Хванали се за ръце, облачетата лудуват, сякаш весело хорце над главата ми танцуват. Между капките безброй слънцето лъчи провира. Казва ми: Не бягай, стой! Тоя дъжд внезапно спира. Изведнъж дъждът престана. И на горската поляна покрай мен на всяка стъпка се показа бяла гъбка.
ЛАСКА от Галина Златина Локвата дали хитрува? На ленива се преструва, а тъй бързо отпътува! Вчера спеше в тази яма, беше толкова голяма, а пък вижте, днес я няма. Слънцето с усмивка ясна каза й, че е прекрасна и без нея ще угасне и забрави за шегата. А от ласката му сгрята, тя политна над земята. Изведнъж — каква промяна! Облаче прекрасно стана със дантелена премяна.
ОБЛАК от Кирил Христов Облаче крилато по небе лети, бисерно, пернато облаче блести. А горите жадни с трепет го следят — няма ли да падне дъжд и тоя път? Гледай! Изгоряха билки и цветя, ручеи запряха, славей отлетя… Спира се тогава облака и в миг той се отзовава на сърдитий вик — гръм земя затресе, мръкна изведнъж, облак се надвеси, рукна порой-дъжд. И из планината бликват пак води — и във миг гората пак се подмлади.
ЩУРЕЦЪТ от Николай Сотиров Вали, вали дъждецът от облачната вис. Замлъкнал е щурецът на сушинка под лист. Под своя покрив слуша, как бавно вън вали. И как след дълга суша земята шумоли. Той ще превърне в песен отпосле всеки звук. Затуй мълчи унесен зеленият му лък.
ЛЯТНА БУРЯ от Галина Златина Бурята насред гората, спря, приседна на тревата и започна да пресмята: „Днес обрулих оня орех, куп пране в калта съборих и… какво ли още сторих? Ех, преди по-млада бях и където се явях, винаги вселявах страх. С рев връхлитах над селата, керемидите премятах и ги чупех на земята. Остарявам ли? Не знам. Ала вече ме е срам, че полюшвам се едвам. Че онуй момче в полето вместо да го бутна — ето — аз… помилвах му лицето.“
ПРЕД ДЪЖДА от Елин Пелин Съхне земята корава, прашна, жега я мъчи дълга и страшна. Но чу се тътен там, зад балкана — над него облак тъмен застана. Облакът тъмен от жал не чака — земя прегърна, тихо заплака.
ВИЖТЕ СЪЩО:
- СТИХОВЕ И ПРОЗА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
- РОМАНИ ЗА ДЕЦА С ГЛАВЕН ГЕРОЙ МОМЧЕ
- ДЕТСКИ РОМАНИ ЗА ЖИВОТНИ, КОИТО НЕПРЕМЕННО ДА ПРОЧЕТЕТЕ
- КАК ДА СЪЧИНЯВАМЕ – ПРИМЕРИ ОТ РОМАНИ
- ВЪЗДУШНИТЕ ВЕЛИКАНИ
