стихове за есента, подходящи за деца

Събирам тук малко хубави стихове за есента, подходящи за деца. Не бебешки стихчета, а стойностни редове, които ще обогатят въображението и речника на децата. Гледах да не са особено мрачни, защото есента не е само дъжд и тъга, нали така? Едно време с есента е започвала годината и с есента е завършвала. Есента е била ново начало, с нея е идело времето за ухажване, за седенки, за сватби. Хората са се хващали на работа от есен до есен. Ето защо есента не е умиращ сезон и българските поети ни го доказват.

ЕСЕН

от Петко Рачов Славейков

Вятър вей, гори вълнува,
        в планината тътен;
вихър по поле върлува,
        въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
        облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
        как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
        в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
        значи, веч е есен.

ЕСЕН

от Елин Пелин

— Есен листожълта,
есен русокоса,
откъде пристигаш
задъхана, боса?
 
— За малко, за малко
пристигнах аз тука,
годината-майка
прати ме с поръка:
 
на хората, сврени
по селските хижи,
плода да събера
на труд и на грижи.
 
Птичките прелетни
на път да изпратя,
гори да прочистя,
да събера листата.
 
В нивите да пръсна
нови семена,
за пролет да шия
нови знамена…

ГРОЗДОБЕР

от Елин Пелин

Есенно слънце припича
и празник весел предрича…
 
Трапеза чудна, богата
сложили днеска лозята.
 
Кланят се вити лозини,
посрещат гости-дружини
 
и канят — вейки развели —
с гроздове тежки, узрели.
 
Връщат се дълги кервани,
с дарове пълни набрани.
 
И ечи песен далечна
със благодарност сърдечна.

ВЕСЕЛА ЕСЕН

от Дора Габе

Как да не се радвам, че вече е есен,

как да не я срещам весело, със песен.  

Всички я одумват и я мразят всички

и от нея бягат прелетните птички.  

Само наште врани и врабците сиви,

те стоят, не бягат и не са страхливи.  

Стъпваме по меки листи във гората,

а пък тя е цяла алена и златна.  

А във къщи дюли, ябълки с кошове,

сладко, мармалади, за зимъс готови.  

Да ядем наздраве и да ни е сладко,

да е жива мама, да са живи с татко!

ДЪЖД
от Петя Дубарова

Като пулса на сърцето
бодро тупкат капки вън.
Колко чудно и красиво
всичко туй е, като в сън.
 
Златосребърни прашинки.
В своя танц проблясват те.
Леко удрят се в стъклата,
сякаш чука там дете.
КАПЧИЦИ ДЪЖДОВНИ
от Пенчо Славейков

Капчици дъждовни
падат от небето —
и орачу трепна
радостно сърцето.
 
Чу той техний говор
с ветреца пролетен
и на ранний посев
поздрава приветен.
 
И в мечти честити
видя той отрано
в златен клас израсло
зърното посяно.
 
И кръстци, и снопи —
дар за труд грижовни…
Святи, благодатни,
капчици дъждовни!
ОБЛАК И ДЪЖД
от Васил Попович

Облак черний, дъждоносний!
На къде ли се стремиш;
кой ли краец плодоносний
ти щеш с дъжд да напоиш?
 
„Бързам, дете, че ме чака
изораната страна,
гдето с вярата човека
пръснал злати семена.“
ЕСЕН
от Младен Исаев

Отлетяха птиците на юг
и горите жалят притаени.
Жълти листи рони всеки бук,
само боровете са зелени.
Вехне свежата трева,
слънцето минава ниско-ниско,
а небето с мека синева
е така отворено и близко!
Аз обичам тая светлина
на спокойната златиста есен,
топлата дълбока тишина,
птиците с далечната им песен.
Аз обичам в есен да вървя
през полето, рано разорано,
и да гледам в чиста синева,
как издига върхове Балкана.
Нека птиците летят на юг,
с тях не искам в полет да замина.
Аз завинаги оставам тук,
с тебе, златна майчице родино!

ВИЖТЕ СЪЩО:

стихове за Левски за деца