СТИХОВЕ И ПРОЗА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ • Евел Инара, писател

Преподавайки на дъщеря ми, вече напълно се убедих колко полезна е лириката и прозата за научаването на историята, на географията и изобщо за разбирането на заобикалящия ни свят. Вместо един сух, събран сбито с „факти“ учебник, стиховете и разказите ни дават по-бавно потапяне и разбиране на онова, което се е случило.

ЦАР КОЛАД и ЦАР БОЛГ

Няма да чуете за тези двама царе в официалната ни история, но ето една преразказана от мен легенда:

ЦАР КРУМ

Византийски поход от 811 година, народна песен, нехудожествен превод на Николай Колев от преиздадената от него „Българска история“ на Гаврил Кръстевич:

Хвалил се е ромейски цар Никифор
Във велика града Цариграда:
Ще събера силна войска моя
От изток даже до запад,
ще поробя равна България,
ще погубя краля български,
майка му ще с коня потъпча,
а жена му робиня ще взема.
Защото вече да търпя не мога
този Крума - краля български!
Равна Тракия е той ограбил!
Красивата Сердика той е усвоил.
Па се хвали още, люта змия,
да отсече моя руса глава.
На престола мой да седне
и да седи, както цар седи!
Я станете скоро, господари.
Съберете ромейските юнаци.
Призовете персийския хан
и силния цар Татархан.
Па да пойдем на българска земля,
да запалим села и градове,
да изколим мало и голямо,
да убием и Кръмна - гордия!
Много ми е зло Кръмн учинил.
Войските ми през сабая прекарал.
Воеводите ми хванал
и в тъмница мрачна е поставил.
Ако Бог ми даде да го хвана,
гол ще го по войска водя,
жив ще му кожата одера,
топла ще му кръв изпия.
Кога чуха това големците,
скоро силна войска му събраха,
викайки и персийския хан,
и силния цар Татархана.
Дойде войската му в равна България.
И пред нея короните царски.
Но често и много лошо
Крум удари из гора зелена
като вълк на мирни овци,
кат сокол на бели гълъби.
Вси изсече, никой не остана.
Войска се нахвърли на царя ромейски,
Никифор жив уловиха
и глава му бързо отрязаха,
и на меч голям я набодоха.
Горки царю! Покойна душа!
Ромейската земя после Крум удари.
Па отиде и на Цариграда.
Би го силно от четири страни
непрестанно, през цяла година.
Да го вземе обаче не можа.
Дигна си воиска изпод Цариграда
и се върна на земята българска.
Кат си дойде на бели ми двори,
викна скоро млади куюмджии,
от латинско хитри художници,
па така им тихо проговори:
Оковете главата цезарова
в злато чисто, три пъти преляно,
в сребро чисто, със злато размесено.
Обковете я с камъни драгоценни,
които светят кат слънце жарко.
Кога имам сопот със боляри,
аз ще с нея вино да си пия
и боляри мои да се черпят.
Вси ще пием за царево здраве.
Послушаха го хитри куюмджии
и главата в сребро оковаха.
Колчим с нея Кръмн вино пиеше,
Никифор все поменуваше.
Кое ме слуша, да му е честита
нему песен, мене чаша вина.

ЦАР СИМЕОН

„КРАЙ БОСФОРА ШУМ СЕ ВДИГА“ – поема на Иван Вазов, превърната в песен. У дома пеем целия текст.

НАРОДНА ПЕСЕН
Син мами си дума, стани мале стани
Рано извади ми войскарска премяна.
Да ся примяна наряда и обуржа (бел.моя-въоръжи).
Белонога коня възседна да прискоча,
Да посрещна, , мале моя , мекушави гърци.
Ей! Семо! Семо! Български царю!
Българи славни, Моравци, Кучени и Тучени!
Хубаво ся применете , юнашки обуржете
Рядъм ся редете! Сулици подигнете!
Сема да посрещнем, здравица да викним!
Здравица Семо! Здравица Българско юначе!
Ей Семо! Семо! Български царю!...

цялата песен вижте тук: https://balkharya.blogspot.com/2020/01/1857.html

ЦАР ЙОАН ШИШМАН

„ОТКОГА СЕ Е, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО…“ – песен за похода на Йоан Шишман, както и описание на българските воини.

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ (1876г)

„ПАНАГЮРСКИТЕ ВЪСТАНИЦИ“ от Иван Вазов. Стихотворението е написано в навечерието на Априлското въстание. По него е създадена песен.

„РАДЕЦКИ“ – отново стихотворение на Вазов, по което е създадена песента за Ботевата чета. С дъщеря ми я пеем всяка година през май месец. Не съм добър певец, за което се извинявам, но видеоурокът ни може да ви хареса:

СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА ВОЙНА (1885г)

„НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ – стихотворение на Иван Вазов.

ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ (1903г)

Песента „Ясен месец веч изгрява„, наречена също Химн на Странджа е посветена на сражението в Сърмашик (днес Бръшлян).

БЕЖАНСКИ ВЪЛНИ (1878-79г; 1903г; 1913-1923г)

„МАЛКИЯТ БЕЛОМОРЕЦ„ – разказ на Ангел Каралийчев

„НА БАЩА МИ“ – стихотворение на Христо Фотев за бежанците от Беломорието

„БЕЖАНЦИ“ – стихотворение от Пейо Яворов за бежанците от Македония

БИТКАТА ПРИ ДОЙРАН (1918г)

Песните на „Сабатон“ са посветени на различни исторически събития. Те имат и песен, посветена на славната победа на българите в битката при Дойран.

МАКЕДОНСКИ ФРОНТ

Песента „СЛУШАЙ КАК ШУМЯТ ШУМИТЕ“ е посветена на смъртта на капитан Костадин Попниколов, който загива в сражение през 1918г (Първата световна война) в битка на Македонския фронт.

ВИЖТЕ СЪЩО: