СТИХЧЕТА И ЦИТАТИ ЗА НЕЖИВАТА ПРИРОДА • Евел Инара, писател

Забелязала съм, че литературата може да е в помощ на всеки от останалите предмети в училище. Тя внася патос и любопитна история към иначе сухата материя. Ето защо, ако забележа стих или част от проза, които ще помогнат да бъде научено още нещо, гледам да си ги запазя. Тук ще събирам помощни цитати, свързани с географията.

АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ НА ВОДАТА:

ВЪПРОС

от Христо Радевски

 — Къде ли отива реката?
— Реката отива в морето
при свойте сестрички и братя.
— А там?
— А там тя става на па̀ра
и пак се издига в небето.
Там малко ли, много прекара —
превръща се в облаци пак
и пада на дъжд и на сняг.
— А после?
— Земята я жадно поглъща,
тя в извори пак се превръща.
А изворите — на потоци,
които с пенливи подскоци
се сбират в ей тая река,
която ти гледаш сега,
която отива в морето…
След туй се завръща в небето
и облаци става и дъжд тя
и става отново река.
 
— Да, всичко това е така.
Пътува тя и се превръща
на па̀ра, на дъжд и река…
Но можеш ли каза —
                                сега
отива ли, или се връща?

ПРИКАЗКА ЗА КАПКИТЕ

от Христо Радевски

 Тез капки, с които ни ръси дъждът,
живееха нейде в морето.
И ето решиха да тръгнат на път,
да тръгнат на път по небето.
 
Сив облак бе техния хубав файтон,
а конят им — буйният вятър.
И тъй по небесния син небосклон
пътуваха те над земята.
 
Но бяха те много и — хоп! — изведнъж
файтонът им счупи се с трясък.
И тях по земята нашир и надлъж
поръси тогаз като пясък.
 
В тревите, в цветята, из бурена див
те скитаха плахи и бледи,
доде ги намери потокът пенлив
и вкъщи у тях ги заведе.

ПРИКАЗКА ЗА АГРЕГАТНИТЕ СЪСТОЯНИЯ НА ВОДАТА, КАКТО И ЗА ЕРОЗИЯТА НА СКАЛИТЕ

ОТКЪДЕ ИДВА ВЯТЪРЪТ?

Слагам препратка към моята приказка, посветена на въздуха, атмосферното налягане и вятъра:

въздушните великани приказка за въздуха и вятъра

ЗА ЧЕРНО МОРЕ

„Дълбината на морето“ от Чавдар Аладжов разказва за сероводорода на дъното на Черно море.

ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ

„ЗАПАСНА ФАКЛА„ от Марко Ганчев разказва за СТАЛАГМИТИТЕ И СТАЛАКТИТИТЕ. Част е от книжката „Таласъмът Хайде Холан“. За съжаление книжката не е преиздавана и може да бъде намерена в антикварни книжарници.

Откъс от „Запасна факла“ на Марко Ганчев:

 „...А ето там, на трона, дето навремето седя момчето,
 седи днес каменно момче. Това е то момчето Титко,
 превърнат вече в Сталактитко. Тече, додето се свлече
 сълзата връз онуй момче, по-малкото, пред трона – Митко.
 Превърнат вече в Сталагмитко....“

„РЕКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ“ на Георги Константинов. То помага по-лесно да бъдат запомнени местоположенията спрямо Стара планина на няколко реки. Не се отнася за всички реки, обаче. Има изключения.

„МАРИЦА“ на Иван Вазов:

Марице, водице, отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице, ида от Рила,
планина мила.
Оттам извирам, потоци сбирам,
поя полени с води студени,
разхлаждам всите в горещините.
Карам мелници, нося черници (ударението е на първото е, означава лодки)
и все надоле низ равно поле.
При Одрин града приимам Арда,
другарка бясна, и Тунджа ясна.
Във Бяло море аз се изливам,
в широко дворье аз си почивам.

„ВЕЛИКАНИТЕ И МОРЕТО“ на Марко Ганчев по забавен начин разказва за Стара планина.

„НАДОЛУ КЪМ МОРЕТО“ – стихотворение от Марко Ганчев, което разказва за бреговете

„ЕЛТЕПСКА“ – стихотворение на Никола Вапцаров, посветено на втория по височина в България връх Вихрен, наричан и Елтепе в миналото.

ГЕОГРАФИЯ НА СВЕТА/ ИТАЛИЯ И БЪЛГАРИЯ

Наскоро, четейки неиздаваните досега на български език „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари, попаднахме на кратката приказка „Географията в отпуск“. Тя разказва за два големи италиански острова, които решили да се поразходят из океаните, ала не успели поради конкретни географски особености. Дъщеря ми, която в момента е на седем, много се забавлява с цялата книжка, но за тази приказка извадихме карта на света и дълго разглеждахме.

Любопитно е, че в приказката от същия сборник „Мемоарите на Луната“, Джани Родари споменава два града – София и Варна. Има град Варна и в Италия, но София там не намерих. Според мен тази приказка също би провокирала любопитството на децата към географията, а защо не и към историята.

КАКВО Е ГЕОГРАФ И ГЕОГРАФИЯ?

Наскоро с дъщеря ми четохме „Малкият принц“ и попаднах на това забравено от мен описание на географията като наука. Може би с него трябва да се започне, когато децата се запознават с този предмет. Ето линк:

https://chitanka.info/text/2102-malkijat-prints/17#textstart

Всъщност, българската дума за география е ЗЕМЕОПИСАНИЕ и тя е доста по-разбираема за децата. Нека я използваме по-често.

ЕКВАТОР И ИНДИЙСКИ ОКЕАН

В повестта „Това се случи на 35 май“ едно момче осъществява кратко, фантастично приключение до Южните страни. В това пътуване е пълно с приказни измислици, но се споменават думите „екватор“ и „Индийски океан“. Според мен книгата ще е полезна за децата в 5 клас, защото тогава се учи за паралели, меридиани, океани и Африка.

Да благодарим на поетите за полезните стихове, които ни помагат да направим по-интересно ученето за своите деца!

Евел Инара

Изображенията са снимки на книжката „Таласъмът Хайде Холан“