Забелязала съм, че литературата може да е в помощ на всеки от останалите предмети в училище. Тя внася патос и любопитна история към иначе сухата материя. Ето защо, ако забележа стих или част от проза, които ще помогнат да бъде научено още нещо, гледам да си ги запазя. Тук ще събирам помощни цитати, свързани с географията.
Първото стихче, което преди време ми попадна, беше „Реките на България“ на Георги Константинов.
То помага по-лесно да бъдат запомнени местоположенията спрямо Стара планина на няколко реки. Не се отнася за всички реки, обаче. Има изключения.
Откъс:
„Текат реките. Тъй през времената
народът им е давал имената:
запътени на север и на юг,
да мислят винаги един за друг.”
Стихчето с лекота може да бъде открито в различни сайтове, но ето и линк:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=75&WorkID=6924&Level=3
Поема-приказка за сталактитите и сталагмитите от Марко Ганчев.
Поемата по хитроумен начин помага да правим разлика кое е сталактит и кое сталагмит. Малко страховита, но затова пък наистина запомняща се история, която според мен ще прикове любопитството на детето към урока. Произведението е „Запасна факла“, част от книжката „Таласъмът Хайде Холан“ на автора и никъде не успях да намеря линк, затова споделям снимки на страниците. За съжаление книжката не е преиздавана и може да бъде намерена в антикварни книжарници.
Откъс от „Запасна факла“ на Марко Ганчев:
„...А ето там, на трона, дето навремето седя момчето,
седи днес каменно момче. Това е то момчето Титко,
превърнат вече в Сталактитко. Тече, додето се свлече
сълзата връз онуй момче, по-малкото, пред трона – Митко.
Превърнат вече в Сталагмитко....“
Ако ви е трудно да намерите книжката, ето къде може да прочетете цялата стихотворна приказка:
Стихотворението „Марица“ на Иван Вазов:
Марице, водице, отде се сливаш?
Къде отиваш?
Момице, сестрице, ида от Рила,
планина мила.
Оттам извирам, потоци сбирам,
поя полени с води студени,
разхлаждам всите в горещините.
Карам мелници, нося черници (ударението е на първото е, означава лодки)
и все надоле низ равно поле.
При Одрин града приимам Арда,
другарка бясна, и Тунджа ясна.
Във Бяло море аз се изливам,
в широко дворье аз си почивам.
Стихче за агрегатните състояния на водата:
ВЪПРОС
от Христо Радевски
— Къде ли отива реката?
— Реката отива в морето
при свойте сестрички и братя.
— А там?
— А там тя става на па̀ра
и пак се издига в небето.
Там малко ли, много прекара —
превръща се в облаци пак
и пада на дъжд и на сняг.
— А после?
— Земята я жадно поглъща,
тя в извори пак се превръща.
А изворите — на потоци,
които с пенливи подскоци
се сбират в ей тая река,
която ти гледаш сега,
която отива в морето…
След туй се завръща в небето
и облаци става и дъжд тя
и става отново река.
— Да, всичко това е така.
Пътува тя и се превръща
на па̀ра, на дъжд и река…
Но можеш ли каза —
сега
отива ли, или се връща?
ПРИКАЗКА ЗА КАПКИТЕ
от Христо Радевски
Тез капки, с които ни ръси дъждът, живееха нейде в морето. И ето решиха да тръгнат на път, да тръгнат на път по небето. Сив облак бе техния хубав файтон, а конят им — буйният вятър. И тъй по небесния син небосклон пътуваха те над земята. Но бяха те много и — хоп! — изведнъж файтонът им счупи се с трясък. И тях по земята нашир и надлъж поръси тогаз като пясък. В тревите, в цветята, из бурена див те скитаха плахи и бледи, доде ги намери потокът пенлив и вкъщи у тях ги заведе.
ГЕОГРАФИЯ НА СВЕТА
Наскоро, четейки неиздаваните досега на български език „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари, попаднахме на кратката приказка „Географията в отпуск“. Тя разказва за два големи италиански острова, които решили да се поразходят из океаните, ала не успели поради конкретни географски особености. Дъщеря ми, която в момента е на седем, много се забавлява с цялата книжка, но за тази приказка извадихме карта на света и дълго разглеждахме.
Любопитно е, че в приказката от същия сборник „Мемоарите на Луната“, Джани Родари споменава два града – София и Варна. Има град Варна и в Италия, но София там не намерих. Според мен тази приказка също би провокирала любопитството на децата към географията, а защо не и към историята.
КАКВО Е ГЕОГРАФ И ГЕОГРАФИЯ?
Наскоро с дъщеря ми четохме „Малкият принц“ и попаднах на това забравено от мен описание на географията като наука. Може би с него трябва да се започне, когато децата се запознават с този предмет. Ето линк:
https://chitanka.info/text/2102-malkijat-prints/17#textstart
Всъщност, българската дума за география е ЗЕМЕОПИСАНИЕ и тя е доста по-разбираема за децата. Нека я използваме по-често.
Да благодарим на поетите за полезните стихове, които ни помагат да направим по-интересно ученето за своите деца!
Изображенията са снимки на книжката „Таласъмът Хайде Холан“
