Тази книжка с черно-бели рисунки някак привлече вниманието на дъщеря ми в библиотеката. Книжката беше отделена от другите, явно е била в списъците с препоръчителна литература, макар аз да не успях да открия там. Още след първата прочетена глава се разбра, че „Добър ден! Аз съм рачето Стаматко!“ на Валентин Пламенов става една от любимите книжки на Елора. Взимаме книжката за втори път от библиотеката.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ:
Елора нямаше навършени пет години, когато си избра „Добър ден! Аз съм рачето Стаматко!“ в кварталната библиотека. Според мен възрастовата граница 4-12 години ще ви ориентира. Разбира се, за децата в предучилищна възраст ще четат родителите, но аз ви препоръчвам да четете на децата си дори да са доста по-големи. Четенето на глас сближава, то е и сигурен начин да знаете, че детето ви е „прочело“ конкретна книга:)
Цялата история в книжката е разделена на кратки глави с хитроумни заглавия и обособено начало и край. Спокойно може да ги четете преди лягане на детето си като приказки. Има и картинки, които макар да са черно-бели, Елора много обича да разглежда. Художникът Панайот Гелев добре си е свършил работата.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
„Добър ден! Аз съм рачето Стаматко!“ разказва за едно новородено раче, което тепърва открива света около себе си. То намира приятели и проявява геройство, спасявайки пленените толстолоби. Историята в книжката учи на добри обноски и на добродетели. Изразите на проявена любезност трябва да бъдат чути от децата, за да бъдат повторени в реалния живот. Писателят Валентин Пламенов прави точно това – дава добри примери както за възпитание, така и за премерен хумор на децата.
Другото много приятно качество на книжката са българските имена и фамилии – те си тежат на мястото и са наистина хомогенни с разказаната история.
КАКВО Я ОТЛИЧАВА:
„Добър ден! Аз съм рачето Стаматко!“ ще е интересна и за децата, и за родителите. Тя не е наивна, а мъдра. Дава отговори на онези въпроси за света, които си задаваме още от деца, а често и като възрастни. Любима книжка, която би била прекрасна анимация. С Елора си мечтаем за това:)
Нека представяме на децата си българската литература у дома, а не в училище. Там досегът с българските поети и писатели е свързан с изпитване, а не с удоволствие! Четете на децата си, дори когато отдавна са се научили да четат. Редувайте се, щом вече могат. Може би, също като мен, ще откриете много нови, любими български книжки!