Признавам си, изобщо не бях чела историите за Ян Бибиян. Може би защото очаквах книгата да е написана на остарял език и да разказва за някакви отживели неща. За съжаление, това беше мнението ми за голяма част от българските писатели, които се изучават в училище. Не ги харесвах, не ги разбирах. Възприемах ги като задължително четиво, а всички знаем, че задължителното трудно става любимо.
Съпругът ми започна да чете на петгодишната ми дъщеря „Ян Бибиян“, а аз от време на време се оказвах в стаята. Елора слушаше с интерес, аз слушах с интерес…
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Главен герой е хлапето Ян Бибиян, който е доста буен и непослушен, но пък сърцето му е добро. Майка му и баща му се тревожат за него и се чудят как да го вкарат в правия път. Ян Бибиян среща едно малко дяволче, което също не се държи подобаващо според баща си – големия дявол. Малкото дяволче Фют подмамва Ян Бибиян към разни лоши постъпки, за да се хареса на татко си. Така между момчето и дяволчето се оформя наполовина приятелство, наполовина борба за надмощие, като залогът е душата на Ян Бибиян.
Историята е приказна, фантастична, с умело вплетени елементи от българския фолклор. Разделена на глави, които могат да се четат като отделни приказки. Речта е съвсем разбираема, а приключението си заслужава. Ето че този път и аз, слушайки как някой чете на глас, обикнах и автора, и книгата.
След това вкъщи прочетохме и „Ян Бибиян на Луната“, купихме си книжката, за да не четем от дебелите сборници без никакви картинки. Знам, че е издавано скъпо, илюстровано издание на „Ян Бибиян“, видях снимки в Интернет, но в книжарницата не го намерих. Там имаше книжки от няколко различни издателства, подредени в частта Литература за ученика. Показаната книжка беше с най-много картинки, затова взех нея. Повечето бяха без илюстрации.
Стана ми мъчно, защото „Ян Бибиян“ се оказа чудесна българска книжка. Тя би била интересна на всички деца, ако им се представи правилно. Не като учебна литература, а като литература за удоволствие. Още повече, ако в книжката има хубави картинки и не е скъпичка за джоба на повечето българи.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ:
Моята дъщеря беше на 5 години, когато за първи път чу историите за Ян Бибиян. Бих казала, че добра възраст за среща с този герой е 5-12 години, защото в пубертета децата започват да се вълнуват от други неща. Препоръчвам да прочетете книжката на детето си, без значение дали може само да чете. Може да се редувате с него и с други членове на семейството си, докато четете. Така всички ще обикнете историята на палавото момченце.
Корицата на показаната книжка е на Ингрид Магалинска, илюстрациите на Минчо Никифоров.
Може би ще харесате и:
