МАЛКАТА МЕДУЗКА ОТ ГОЛЯМОТО ЧЕРНО МОРЕ

от Евел Инара

В дълбините на Голямото черно море живеели безброй риби, рачета и мекотели. Там, в мрачния Медузодол бил и домът на малката медузка Мимма, която била толкова миниатюрна, че можела да се побере в ръчичката на бебе.

Мимма имала розово телце, подобно на чадърче, опасано с бяла панделка по краищата, а под него се полюшвали десет ефирни бели пипалца. Бабата на Мимма или Гигантската медуза, както била по-известна сред всички морски обитатели, също била розова. Тя сияела в мрака и обещавала на Мимма, че един ден и тя ще стане голяма колкото нея.

Бабата на Мимма често пътувала до брега, за да се любува на децата, които играели на плажа. После разказвала на Мимма история за чадърите, под които се криели от жаркото слънце, за плувките поясите им, меки като телце на медуза, за шарените им кофички и лопатки. Мимма все я молела да я вземе със себе си до брега, но Гигантската медуза категорично отказвала.

Ето че веднъж, когато баба й отново се отправила на пътешествие, Мимма решила тайно да я последва. Тя плувала с всички сили, криейки се из водораслите и много внимавала да не загуби от поглед едрото светещо тяло на баба си. Постепенно се изкачили близо до повърхността, където лъчите на слънцето докосвали Мимма по гръбчето. Гигантската медуза вече не се виждала отдалеч и Мимма много се уплашила, че е сбъркала пътя. Тя събрала кураж и надникнала от водата.

Какво да види – пред нея се бил ширнал плажът. Имало ярки чадъри, по-широки дори от гигантското тяло на баба й. Морето плискало пенливи вълни към брега, а там дечицата пълнели кофички с пясък и вдигали замъци. Точно както баба й й разказвала!

Мимма радостно се оставила на течението, което я носело към плитчините. Искала да зърне отблизо замъците и рововете около тях. Искала да изплробва мекотата на поясите – дали наистина били мекички като телце на медуза?

Докато се приближавала, заслепена от яркото слънце, точно до нея цопнало детско краче.

• Аааа! Мамо! Медуза! Ще ме опари – разнесло се току над чадърчето й.

Внезапно водата сякаш закипяла, започнала да я подмята на всички посоки.

• Медуза! Медуза! – викали хората и тичали из водата.

Мимма опитвала да се върне обратно в дълбокото, но й било много трудно да намери посоката. Слънцето парело телцето й, течението оплитало пипалцата й, а хората викали около нея. Мимма била отчаяна. Щели да я избутат на брега и да я оставят да изсъхне на слънцето. А всички знаем, че медузите са направени почти целите от вода и не могат да живеят на слънце.

• Там има ограмна медуза! – разнесъл се глас.

В суматохата хората забравили за малката Мимма и хукнали към голямата. Тя с всички сили заплувала далеч от брега. Гмурнала се в дълбокото, в прикритието на водораслите, уплашена до сълзи. Не посмяла да се покаже оттам докато слънцето не залязло. Тогава в далечината разпознала сияещото тяло на баба си. Гигантската медуза я търсела, за да се приберат удома.

• Добре че бях наблизо, за да те спася – казала баба й. – Разбра ли защо не бива да се доближаваш до хората? Те се страхуват от пипалата ни, но са по-силни от нас и могат лесно да ни изхвърлят на слънце.

• Благодаря ти, бабо – отвърнала Мимма. – Вече ще постъпвам, както ми кажеш.

Гигантската медуза я целунала и я повела към вкъщи. Двете се прибрали в Медузодол и Мимма дълго разказвала за приключението си.

КРАЙ

© Всички права запазени

ВИЖТЕ СЪЩО: