Изреченията имат конкретна цел: да бъдат прочетени и разбрани. Те не бива да разсейват или да нервират четящия. Изискванията могат да бъдат само към пишещия, обратното според мен си е чисто нахалство:
- Бъди пределно ясен. Изречението трябва да бъде осмислено още от първо прочитане.
- Давай нова информация. Не повтаряй тази от предно изречение.
- Не започвай със съюз „и“, ако е възможно.
- Не завършвай с многоточие. Издава несигурност.
- Долу прилагателните! Позволи си едно, максимум две. Най-добре заложи на сравнението.
- Времето не е константа. Особено в сложни изречения смесването на две времена може да ги направи доста по-разбираеми. Ето как: „Знаеше, че той я беше погледнал“ или “Знаеше, че той я погледна”.
- Стилът преди всичко! Ако разказваш легенда, не използвай свръх съвременни думи.
- Неуспешните имена на героите ще навеят грешни асоциации. „Тигърът Хилчо“ няма да бъде страшен.
- Не пълни изречението с много инфо. Не бързай.
- Внимавай за значението на всяка дума, еднаквият им смисъл е като заекване. „Тя се издигна нагоре“ е същото като „Тя се издигна“.
- Когато целият текст е готов, прецени от кои изречения се нуждае действието. Иначе не ти, а читателят ще прескочи излишните.
- Словоредът има значение! „До колите той стигна бавно“ носи по-различен смисъл от „Той стигна бавно до колите“.
- Пази достойнството си – използвай spell check:)