***
– Забравените скоро ще я потърсят. Време е – каза Амая, загледана към улицата под тях.
По полегатия покрив личаха следите от стъпките й – там финият слой сняг, задържал се по чудо от сутринта, бе разтопен. Вече падаше мрак и тъмните дрехи я криеха от случайни погледи, за разлика от светло русите й, развени на вятъра коси. Макар че, кой ли смъртен би успял да пребори страха си и да вдигне очи нагоре, към нея?
Покривът пред Амая свърши и тя подскочи лениво към долепената по-ниска сграда. Един изненадан котарак изсъска и се втурна по наклона, губейки опора от бързане. Два сиви гълъба излетяха, пърхайки гневно с крила, после пак кацнаха на водостока. Тук въздушното течение беше значително по-слабо, зидовете пазеха завет.
Артем се беше облегнал на един от комините, студените му сини очи бяха вперени в огромните, светещи в ослепително жълто прозорци на отсрещните високи етажи. През тях се виждаше как Ейла седи върху плота на бюрото си и непрестанно натиска бутоните на телефона. От това разстояние беше само силует – топло, обвито в цветни линии тяло.
Колко по-лесно би било – помисли със съжаление Амая – ако можеше да се пресегне и просто да я заличи. Както би убила смъртен, който ще се прероди отново. Ала какъв би бил смисълът, щом и силата й щеше да се прероди заедно с нея?
– Ще чакаме – отвърна Артем. Чуваше мислите й. – Краят иде.
– Краят иде – повтори като ехо Амая и от тези две полугласно изречени думи, сякаш въздуха покрай тях завибрира.
– Краят иде – повтаряха в същия този миг десетки Онейро, разпръснати по света.
Краят можеше да поправи непоправимото. Може би още тази вечер. Може би утре, или след седмица. Най-много месец. И на света нямаше вече да има смъртна с разрушителна сила, нито смъртен с откраднат живот от Онейро.
Въздухът беше пренаситен с електричество, почти се чуваше как жужи около тях. Умовете на смъртните долу, на улицата, подсъзнателно усещаха какво се задава. Затова бързаха, тичаха по тротоарите, говореха скорострелно, повишавайки тон. Движенията им бяха резки, лицата – напрегнати.
– Краят иде за всички ви. Нямате време – засмя се Артем на това.