*** –    Забравените скоро ще я потърсят. Време е – каза Амая, загледана към улицата под тях. По полегатия покрив личаха следите от стъпките й – там финият слой сняг, задържал се по чудо от сутринта, бе разтопен. Вече падаше мрак и тъмните дрехи я криеха от случайни погледи, за разлика от светло русите й, … Продължете с четенето на „Otium“, непубликувани глави, Артем и Амая