Първото публикуване на книга във Facebook е факт, а книгата е българска! „Otium“ беше беше публикуван там на точно 2780 слайда в продължение на 9 месеца и няколко дни! Редове от историята му се появяваха през целия ден на стените на хората, които подкрепят идеята и така между останалите събития, неусетно прочетохме цял роман. Благодаря за четенето и за подкрепата! За финал, ако книгата ви е харесала или пък не чак толкова, ето кой да „вините“ за нея: Пиша под псевдонима Евел Инара, защото самата аз имам предразсъдъци към българските имена на автори (не са първия ми избор, уви). Нямам задълбочени познания за българската литература, предразсъдъците ми не са особено обосновани, но все-пак ги имам. Аз съм жена, българка съм и живея в България. Появила съм се на този чудесен свят в Града на стоте войводи, а благодарение на родителите си съм живяла във Велико Търново, село Бояново, Сливен, Санкт Петербург и София. Дължа умението да се изразявам писмено на майка си и сега се опитвам да предам същото на дъщеря си.
Определено не съм млад писател, макар да съм новак:) Винаги съм умеела да пиша по-добре от повечето ми познати, но въпреки опитите ми да сътворя нещо по-дълго от стихче, нямах идея какво да е то. Едва година преди да навърша 30 започнах да пиша „Otium“ и го писах цели 5 години, при това го завършвах и започвах наново няколко пъти. За това време историята в него се променяше драстично, четох много за писането и значително подобрих начина си на изразяване. Чудесно беше, че имаше кой да ми чете писанията и най-вече да ме критикува – моят болезнено откровен и взискателен по темата съпруг, на когото съм вечно признателна.
Въпреки че нямах планове да публикувам „Otium“ и на хартия, сега такава вероятност съществува и с всеки ден става още по-вероятна:) В момента съм по средата на втория си роман с работно заглавие „Безсмъртната история на Алес Кох“. За „довиждане“ и „благодаря“ оставям кратък откъс от него:
„…Хайн, с малката Алес до себе си, ги чакаха пред колона планински кристал – впечатляваща грамада зелен авантюрин, изпъстрена с люспички слюда, която сияеше заради настъпващото утро и пръскаше светлина из подземието.
Илана и до днес гледаше на Галерията с почуда. Трябваше смелост и доза безумие, за да изкопаеш не една, а цели шест шахти с равни и гладки стени в каменистата почва, да ги напълниш с подходящия пясък и да привлечеш точно отгоре им волтовете на стотици мълнии. После бяха нужни сезони търпение, за да свържеш кристалните колони с обширни галерии.
Много пот. Много кал. Много смърт на окаяници, които бяха изнемогвали тук, по-безнадеждни от роби.
Не го беше направил Хайн Кох, разбира се, а прадядо му Рейнри Кох още преди осем индикта, но Илана се надяваше внукът да е наследил нещичко от предприемчивостта на рода.
Хайн се различаваше коренно от мъжете, които дотогава бе срещала, особено от бащата на Мори и Етан. Хайн не беше красив, той беше богат. Съзнаваше, че няма нужда да е хубавец или да се извинява, че не е особено лицеприятен. Той беше правилно възпитан, удачно облечен и притежаваше лично убежище от стихиите на повърхността. Не се перчеше с възможностите на рода или на ума си, просто ги употребяваше. Казано иначе – с фамилията Кох след името си, Илана за пръв път се беше почувствала удобно.
Ако не беше Заразата, Хайн щеше да се окаже мъдър съпруг. Единственият намек за първата му жена беше дребничката и мрачна Алес, която не бе наследила външността на Хайн, слава на трите Мойри, а само богатството и характера му. Илана до последно се беше надявала да дари Хайн с втори наследник, но това й намерение остана едно от онези, които не се осъществиха.
Може би защото съпругът й беше твърде зает с експериментите си, за да има време за нея. Или защото толкова често използваше себе си като лабораторно мишле, че не беше съвсем безопасно да го доближават.
Хайн работеше над пробите нощ и ден, докато самият той бавно угасваше. Беше накарал и нея, и Алес да приемат изобретената от него ваксина. Точно преди да издъхне, беше накарал и двете момчета…“
из чернова на „Безсмъртната история на Алес Кох“, автор Евел Инара
© Всички права запазени
КАК ДА ОЦЕЛЯВАШ СЪЩО КАТО ФЕНТЪЗИ ГЕРОЙ ИЛИ СЪВЕТИТЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ В ПРИРИДАТА (И НЕ САМО) ОТ OTIUM