Ръцете му трепереха, затова Рийн сви пръсти в шепите си. Беше от напрежение докато чакаше реда си, а не от страх – повтаряше си той. Знаеше точно какво предстои. Познаваше болката от изгарянето, която като грапаво острие десетки пъти щеше да прореже кожата му. После щеше пламне по целия му гръб и всяко неволно … Продължете с четенето на “OTIUM”, II глава