Рийн подсвирна на кучетата и отвори тясната порта в оградата. Загледа ги как тичат на зигзаг по следите му, вирнали опашки и заболи муцуни в снега. Умът му беше зает с планове за празненството довечера, сигурно затова не забеляза, че вратата на къщата зее. Песовете като вихрушка го подминаха и задушиха снега. В … Продължете с четенето на “OTIUM”, III глава