Сигурно единственият човек, който не се чуди на намерението ми да публикувам „Otium“ на хиляди парченца е майка ми. Все-пак, тя беше свидетел как в трети клас преписах на ръка „Питър Пан“ на Дж. Матю Бари, защото много исках да я имам. За децата на съвремието ни ще поясня: тогава и книгите бяха дефицит. Нямаше откъде да си я купя.
За авторите, които биха последвали примера ми да публикуват в социална мрежа (ако някога се намери такъв:), ето задкулисната равносметка:
- За пореден път се убедих, че не е добра идея да се занимавам с изчисления. По мои сметки слайдовете трябваше да са към 800-900. До момента са точно 999. Девета глава.
- Слайдовете се набират ръчно. Един по един. Е, поне откривам пропуснати грешки.
- Постепенно избрах 7 различни цвята за фон, които се сменят всеки ден за по-голяма прегледност.
- С времето добавих разпознаваемо изписване на заглавието.
- Опитвам да добавям и „илюстрации“ на действието. Засега изглеждат така:
- За късмет бързо открих планираното публикуване на Facebook, така че поне не вися там непрекъснато. Намира се на мъъъничкия бутон, слепен с бутона „публикувай“.
- Благодарение на двете майки в семейството и на още няколко така любезни хора, се сдобивам с по някой и друг лайк. Да ви кажа, ако не са те, цялото упражнение ще е доста обезкуражаващо. Нищо, че аз съм най-наясно с ползите от публикуването на романа.
- Другото, също много важно и ощастливяващо ме нещо са коментарите, които получавам за „Otium“. Не мога да съм по-благодарна за обратната връзка! Благодаря! Един съвет – ако се колебаете дали да похвалите или окуражите някого, веднага спрете и го направете:)
Пет факта за „Otium“:
- в книгата няма нецензурни изрази. Смятам, че има достатъчно други начини героите ми да изразят емоциите си.
- ако горното ви е подтикнало да предложите книгата на тийнейджър, обърнете внимание, че в нея има насилие.
- Ерми е името на един от първите прабългарски родове. В книгата има и други препратки към България, но те не са очевадни. Всичко трябва да бъде оправдано и с мярка според мен.
- тази история беше моят начин да преборя страха си от порастването и старостта. Трябваше някак да си обясня света, в който живея. Дано помогне на още някой.
- краят не е отворен, нищо че планирам поне още една книга на същата тема.
Толкова засега. Надявам се „Otium“ да ви харесва!