Събирам тук малко хубави стихове за есента, подходящи за деца. Не бебешки стихчета, а стойностни редове, които ще обогатят въображението и речника на децата. Гледах да не са особено мрачни, защото есента не е само дъжд и тъга, нали така? Едно време с есента е започвала годината и с есента е завършвала. Есента е била ново начало, с нея е идело времето за ухажване, за седенки, за сватби. Хората са се хващали на работа от есен до есен. Ето защо есента не е умиращ сезон и българските поети ни го доказват.
ЕСЕН
от Петко Рачов Славейков
Вятър вей, гори вълнува, в планината тътен; вихър по поле върлува, въздухът подмътен. Я какви са, виж, над мене облаци бухлати, а земята чуй как стене, как гора се клати. Веч времето хладно диша, в къра няма песен, дъжд плющи, есенна кища, значи, веч е есен.
ЕСЕН
от Елин Пелин
— Есен листожълта, есен русокоса, откъде пристигаш задъхана, боса? — За малко, за малко пристигнах аз тука, годината-майка прати ме с поръка: на хората, сврени по селските хижи, плода да събера на труд и на грижи. Птичките прелетни на път да изпратя, гори да прочистя, да събера листата. В нивите да пръсна нови семена, за пролет да шия нови знамена…
ГРОЗДОБЕР
от Елин Пелин
Есенно слънце припича
и празник весел предрича…
Трапеза чудна, богата
сложили днеска лозята.
Кланят се вити лозини,
посрещат гости-дружини
и канят — вейки развели —
с гроздове тежки, узрели.
Връщат се дълги кервани,
с дарове пълни набрани.
И ечи песен далечна
със благодарност сърдечна.
ВЕСЕЛА ЕСЕН
от Дора Габе
Как да не се радвам, че вече е есен, как да не я срещам весело, със песен. Всички я одумват и я мразят всички и от нея бягат прелетните птички. Само наште врани и врабците сиви, те стоят, не бягат и не са страхливи. Стъпваме по меки листи във гората, а пък тя е цяла алена и златна. А във къщи дюли, ябълки с кошове, сладко, мармалади, за зимъс готови. Да ядем наздраве и да ни е сладко, да е жива мама, да са живи с татко!
ДЪЖД от Петя Дубарова Като пулса на сърцето бодро тупкат капки вън. Колко чудно и красиво всичко туй е, като в сън. Златосребърни прашинки. В своя танц проблясват те. Леко удрят се в стъклата, сякаш чука там дете.
КАПЧИЦИ ДЪЖДОВНИ от Пенчо Славейков Капчици дъждовни падат от небето — и орачу трепна радостно сърцето. Чу той техний говор с ветреца пролетен и на ранний посев поздрава приветен. И в мечти честити видя той отрано в златен клас израсло зърното посяно. И кръстци, и снопи — дар за труд грижовни… Святи, благодатни, капчици дъждовни!
ОБЛАК И ДЪЖД от Васил Попович Облак черний, дъждоносний! На къде ли се стремиш; кой ли краец плодоносний ти щеш с дъжд да напоиш? „Бързам, дете, че ме чака изораната страна, гдето с вярата човека пръснал злати семена.“
ЕСЕН от Младен Исаев Отлетяха птиците на юг и горите жалят притаени. Жълти листи рони всеки бук, само боровете са зелени. Вехне свежата трева, слънцето минава ниско-ниско, а небето с мека синева е така отворено и близко! Аз обичам тая светлина на спокойната златиста есен, топлата дълбока тишина, птиците с далечната им песен. Аз обичам в есен да вървя през полето, рано разорано, и да гледам в чиста синева, как издига върхове Балкана. Нека птиците летят на юг, с тях не искам в полет да замина. Аз завинаги оставам тук, с тебе, златна майчице родино! ПАДНА СРЕБЪРНА СЛАНА от Елин Пелин Падна сребърна слана по полета, по гори и овчарите пропъди, и листата изгори. По селата пак наново се животът обнови, пак седенките екнаха и хорото се зави. След толкова труд и грижи есента донесе пак празници и сватби китни за работния селяк! ФЕНЕР ОТ ТИКВА от Марко Ганчев Панчо в градината наша, гледам го, с тиква се мъкне. Всички ви — казва — ще сплаша, чакайте само да мръкне. С разни лъжици дълба я, ряза я с ножчета остри. Зейнаха дупки накрая за очи, зъби и ноздри. Панчо във тиквата тиква свещ и я палва с кибрита. Гледай я пустата тиква, вярно била страховита! Беше край него все брат му, но като светна фенера, хукна към къщи обратно да се заключи в килера. Както се връщаше с хляба баба му от магазина, в ужас горкичката баба с челюст изкуствена зина. Всички съседи разкряка, дето ги Панчо споходи. Вярно, че страшно е в мрака тиквен фенер да те води…
ВИЖТЕ СЪЩО:
- СТИХОВЕ И ПРОЗА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
- РОМАНИ ЗА ДЕЦА С ГЛАВЕН ГЕРОЙ МОМЧЕ
- ДЕТСКИ РОМАНИ ЗА ЖИВОТНИ, КОИТО НЕПРЕМЕННО ДА ПРОЧЕТЕТЕ
- КАК ДА СЪЧИНЯВАМЕ – ПРИМЕРИ ОТ РОМАНИ
- ВЪЗДУШНИТЕ ВЕЛИКАНИ
