На мнение съм, че ученето може да бъде забавно. Ето защо, когато попаднах на този откъс от книгата „Алиса и огледалния свят“ на Луис Карол, реших да отделям подобни цитати, които се отнасят за глаголи, съществителни и прилагателни и изобщо за всякакви уроци по български език.
Ако сте учител и подготвяте урок за частите на речта, ако сте родител и децата ви учат за тях, прочетете им тези откъси. Те може би ще ги накарат по-лесно да разберат уроците.
ГЛАГОЛ И ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
„Алиса и огледалния свят“ от Луис Карол:
Шеста глава, „Хъмпти-Дъмпти“. Преводът е на Стефан Гечев
…“Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:
- Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите – те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, какво щеш, но не и сглаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!
- Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? – каза Алиса.
- Сега говориш като разумно дете – отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз…“
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
„Питър Пан“ от Джеймз Матю Бари:
Пета глава, „Истинският остров“. Преводът е на Боян Атанасов и Теодора Атанасова:
„…Чувствайки, че Питър се връща, Небивала земя отново се пробуди. Тук би трябвало да употребим минало предварително време и да кажем, че тя „се беше пробудила“, но „се пробуди“ звучи по-добре и Питър винаги използуваше това глаголно време…“
Още забавни начини да представите глаголите и други части на речта са приказките ми „Глаголни недоразумения“ и „Съществителното нещо“!
КАК ДА УЧИМ НАИЗУСТ
„Без дом“ от Ектор Мало
Дванадесета глава „Първият ми приятел“
„— Как успяхте да я научите?
— Слушах майка ви, като я четеше, но я слушах внимателно, без да гледам какво става около мен.
Той се изчерви и извърна очи. След малко, като му мина срамът, каза:
— Разбирам как сте слушали и ще се постарая да слушам като вас. Но как успяхте да запомните всичките тия думи, които се объркват в паметта ми?
Как бях успял? Не ми беше много ясно, защото не бях мислил върху това. Но се постарах да отговоря на въпроса му, като сам си обяснявах случая.
— За какво се говори в тая басня? — започнах аз. — За едно овне. Почвам да мисля за овцете. После мисля какво правят. „Овцете бяха на безопасно място в своята кошара.“ Виждам овцете как спят, налягали в своята кошара, понеже са в безопасност, и като ги видя, не ги забравям вече.
— Добре — съгласи се той, — виждам ги и аз. „Овцете бяха на безопасно място в своята кошара“. Виждам и бели, и черни, виждам овце и агнета. Виждам дори кошарата. Тя е оградена с плет.
— Тогава няма да я забравите вече, нали?
— О, не!
— Кой пази обикновено овцете?
— Кучетата.
— Какво правят кучетата, когато няма защо да пазят овцете, тъй като са на безопасно място?
— Няма какво да правят.
— Тогава могат да спят. И ние казваме: „Кучетата спяха“.
— Така е много лесно.
— Много лесно, нали? Сега да помислим за друго нещо. Освен кучетата кой друг пази овцете?
— Овчарят.
— Щом овцете са в безопасност, овчарят няма никаква работа. Как може да прекара времето си?
— Като свири на кавал.
— Виждате ли го?
— Да.
— Къде е той?
— Под сянката на един голям бряст.
— Сам ли е?
— Не. С други овчари съседи.
— Тогава, щом виждате овцете, кошарата, кучетата и овчаря, не можете ли да кажете без грешка началото на баснята?
— Мисля, че мога.
— Я да видим.
Като ме слушаше да му говоря така и да му обяснявам как може да се научи лесно един урок, който в началото изглежда труден, Артур ме гледаше плахо и развълнувано, сякаш не беше убеден, че му казвам истината. Но след кратко колебание се реши:
— „Овцете бяха на безопасно място в своята кошара, кучетата спяха, а овчарят, под сянката на един голям бряст, свиреше на кавал с други овчари съседи.“
И плесна с ръце.
— Но аз зная — извика той, — не направих нито една грешка.
— Искате ли да научите по същия начин цялата басня?
— Да, с вас съм сигурен, че ще я науча. Колко доволна ще бъде мама!
И той залегна да научи останалата част от баснята, както бе научил първото изречение.
След по-малко от четвърт час той я знаеше отлично и я повтаряше без грешка, когато майка му се появи неочаквани зад нас.
Най-напред тя се разсърди, като ни видя заедно, защото помисли, че сме се събрали само за да играем, но Артур не я остави да продума нито дума.
— Зная баснята — извика той. — Реми ми помогна да я науча.
Госпожа Милиган ме гледаше крайно изненадана и навярно щеш да ми зададе някакъв въпрос, когато Артур започна, без тя да го пита, да казва „Вълк и овне“. Той направи това радостен и тържествуващ, без да се запъва и без грешка.
През това време аз гледах госпожа Милиган. Видях как на хубавото й лице засия усмивка, после ми се стори, че очите й се насълзиха. Но понеже в тоя миг се наведе над сина си и го целуна нежно, като го прегърна с двете си ръце, не зная дали плачеше.
— Думите — каза Артур — са глупост, те не означават нищо, а нещата се виждат и Реми ми помогна да видя овчаря с кавала. Дигнех ли очи, докато учех, не мислех вече за нищо наоколо, виждах кавала на овчаря и чувах песента, която свиреше…“
Надявам се откъсите да ви бъдат полезни!
ВИЖТЕ СЪЩО:
