Стигнах до извода, че литературата трябва да се учи само у дома, поне до прогимназията. Макар винаги да съм обичала литературата, в мен имаше насадено чувство, че българските автори пишат неразбираемо и никак не са приятни за четене. Според мен подобни усещания се постигат, когато нещо се учи по задължение, защото е в програмата и следва изпит по него.
Едва сега, покрай дъщеря ми Елора започнах да обичам доста български автори. Случи се да й чета български книжки само защото в библиотеката, където я записах, българските автори преобладават и тя често си избира от тях. Е, „Ането“ беше коледен подарък, но стана любима също колкото „Трак“ и историите за рачето Стаматко.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ:
Тази книжка е от задължителния списък за трети клас. На дъщеря ми я прочетохме преди да навърши пет и определено я впечатли. Разбира се, четях аз, тя четеше само отделни думи от текста. Хубавото е, че книжката е разделена на отделни глави, като приказки от една обща история. Имат начало и край, и не са твърде дълги, така че чудесно задържат вниманието на по-малко дете. Според мен историята е подходяща за деца преди пубертета.
Препоръчвам ви, независимо колко е голямо детето ви, да му четете на глас. Четенето на глас и слушането е много полезно, то не се прави само защото детето не умее да чете. Ако се включат всички членове на семейството ви, четенето на глас ще ви сплоти и ще обогати всички ви. Опитайте, редувайте се всички вкъщи! То е сигурен начин децата ви да са „прочели“ литературата, която ще им е необходима в училище.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Разказва се за Ането, което е сираче и живее при дядо си. Двамата нямат много, а момиченцето прави беля и бяга от къщи. Започва вълшебно приключение, свързано с уж съвсем обикновения свят. Там има един лош циганин и едно героично пате. Историята за Ането на Ангел Каралийчев показва на децата опасностите на околния свят, учи ги на обич към дома и към близките си, на състрадание. Елора избухваше в смях от време на време, най-вече когато в действието се включваше циганина. Поне на нея по-хулиганските прояви във всички книжки са й откровено смешни.
КАКВО Я ОТЛИЧАВА:
Тази книжка има тъжна история и аз я разказах на Елора преди да започнем да я четем. Главната героиня – Ането – е кръстена на дъщеричката на Ангел Каралийчев, която умира преди втората си годинка. Това е втора тежка загуба са семейството – първородният син на семейството умира няколко месеца след раждането си. „Ането“ е публикувана едва след смъртта на иначе здравото и жизнено момиченце. Писателят и съпругата му не се решават да имат повече деца.
„Ането“ е история, създадена от родителската любов, която прави книжката специална.
Ако търсите хубави детски книжки, изберете „Ането“ на Ангел Каралийчев! Тя е чудесна и е българска, лесно ще намерите и съвременни издания.
Нека представяме на децата си българската литература у дома, а не в училище. Там досегът с българските поети и писатели е свързан с изпитване, а не с удоволствие! Четете на децата си, дори когато отдавна са се научили да четат. Редувайте се, щом вече могат. Може би, също като мен, ще откриете много нови, любими български книжки!
Евел Инара