Тук описвам личните ми открития, проби и попадения като хем български, хем фентъзи автор. Опитът влиза в употреба.
ЛЮБОВНО СТИХЧЕ ЗА ЗАТРУДНЕНИ В ЛЮБОВНИТЕ И ДРУГИ ОБЯСНЕНИЯ
„МЕЖДУ ДРУГОТО ЧЕТА“ ИЛИ ЧЕТЕНЕ НА РОМАН МЕЖДУ ДРУГОТО
Докато мъдрувах какво да поствам на стената си във Facebook ме връхлетя нова идея. Ще публикувам онова, заради което съм направила страницата – собствената си книга! Логично, нали? „Otium“ от началото до края, разделена на миниатюрни откъси – картинки, които ще виждат всички, харесали страницата. За една година – от 1 февруари 2016-та до 1 февруари 2017-та – всеки, който желае ще може да участва в един световен експеримент:
- ЧЕТЕНЕ НА РОМАН НА МАЛКИ ПАРЧЕТА!
- НЕУСЕТНО!
- МЕЖДУ ВСИЧКИ АНГАЖИМЕНТИ И ДОРИ ВЪПРЕКИ ТЯХ!
Така че, ако нямате време за четене,
или нямате нерви за четене,
или харесвате фентъзито,
или харесвате българската следа в книгите,
или искате да сте прочели поне една книга открай докрай, а все не се получава…
Моля, харесайте страницата и се включете в това групово четене! Моля, споделете с приятели! Включете порасналите си деца! Помогнете идеята да стигне до повече хора!
АДРЕС НА СТРАНИЦАТА ВЪВ FACEBOOK
Благодаря!
КАК УЧАСТВАХ В КОНКУРС ЗА ФЕНТЪЗИ РОМАН И ЗАЩО ЕДВА ЛИ БИХ ГО НАПРАВИЛА ПАК
В интерес на истината, ако не беше въпросния Конкурс за фентъзи роман 2012, моят роман можеше и да не е довършен. Беше добър стимул да приключа петгодишната епопея. Мечтаех да спечеля, но не ми се струваше вероятно. Имах друг стимул – обещаваха коментари, а те никога не са ми достатъчни. Изпратих си ръкописа и зачаках.
В навечерието на Коледа журито ми подари грандиозна радост – „OTIUM“ беше в челната десятка. Ура! Няколко дни се носех сантиметър – два над земята.
Отново зачаках. Когато най-сетне обявиха резултатите се оказа, че не съм се промъкнала в челната шестица автори, които получаваха издаване. Здраве да е. Зачаках утешителната си награда – коментарите на журито. Все-пак се твърдеше, че дотогава отпадналите участници са получили.
Обаче за мен нямаше. Може просто да са ме пропуснали, кой знае?
Няколко месеца по-късно случайно научих, че член на журито е дал романа ми на друг участник в конкурса. Още няколко месеца по-късно прочетох абзац в книга на друг млад автор, който почти напълно съвпадаше с абзац от „OTIUM“. Светът е малък.
Не искам да споменавам имена. Единият е дал ръкописа ми на свой познат не за да ми навреди умишлено. Другият е попреписал, мислейки че никой няма да забележи. Мал шанс. Но аз едва ли бих участвала втори път.
ДЕКЕМВРИ 2013
-
Решавам да вложа скромния си бюджет в собствен сайт. Личният домейн ще ми осигури място в мрежата и по-добро популяризиране. Понеже не знам нищо по темата, този сайт ми помогна да го осъществя:
-
Правя си сама корицата и завиждам на таланта на другите. Благородно завиждам:)
-
Редактирам книгата (уж за последно) и коригирам (не за последно, оказа се). Форматирам.
НОЕМВРИ 2013
- Ровя из нета, чудейки се как да си публикувам книгата. Разглеждам сайтовете за печатане по поръчка. Обаче не ми се вярва, че някой може да намери книгата ми там. В повечето дори не са разделени по жанрове.
- Намирам приятел с някакво издателство и го уговарям да ми осигури ISBN, а аз да си покрия таксите. Даже си изтеглям формулярите. Чета в нета по темата.
- Оказва се, че ISBN е обикновен каталожен номер, за който ще видя доста зор. Освен това скоро ще е отживелица, ако вече не е – платформите за продажба на книги си имат собствени (Примерно Amazon). Освен това ISBN е различен за всеки формат – електронен и книжен. ISBN не ти пази правата, както до сега наивно съм си мислела. ISBN иска регистрация по ДДС. Ето още по темата:
- Отказвам се от ISBN. Искам да разпространя книгата си безплатно, за да стигне до най-много хора. Ако имам ISBN номер, ще получа депозиране в Националната библиотека, но ще получа и разходи. Ползването на библиотеката също не е безплатно, така че по метода на изключването остава разпространение в нета.
- Избирам Amazon. Правя си акаунт и започвам да разучавам условията им. Тези публикации ми бяха полезни:
- Правя си страница на книгата във Facebook