Първо ще обясня какво значи киноразказ. Това е разказ, който е написан специално за заснемане – например с такъв разказ се кандидатства в някои филмови специалности в България. На писането му ще се упражнявате, ако сте студент и учите нещо, свързано с кино и телевизия.
Каква е разликата между обикновения разказ и киноразказа?
- В киноразказа се залага на действието. Използват се много глаголи. Изключително полезно умение за всеки автор, който иска да заложи на действието в писанията си.
- Пишете буквално. Изрази като „кръвта му кипна“ ще бъдат възприети буквално. Така че, освен ако в действието няма да варите кръв наистина, заменете словосъчетанието с „нахвърли се върху съперника си“, например. В киноразказите никой не е раздвоен, защото значи да е разполовен. Сигурна съм, че ще се сетите за още примери.
- Без вътрешни конфликти на героите, освен ако наистина не се налага. В този случай трябва да бъде описана външната им проява, да бъдат „изиграни“, за да може зрителят да ги види. Правило е начинаещите да се хвърлят смело във вътрешните конфликти: кой какво си бил помислил, кой как се чувствал… Внимавайте.
- Киноразказът трябва да бъде написан кратко, точно и ясно. Опишете само онова, което участва в действието. Опишете средата на действието само дотолкова, доколкото тя е значима за предаването на сюжета. Не се впускайте в подробно „рисуване“ на детайли.
- Кратки диалози. Съкращавайте, но внимавайте в старанието си да не превърнете диалозите в едносрични:) Съветвам ви да замените част от репликите с действия на героите: например думите „добре“, „да“, „не“, „обичам те“… Нека персонажът се държи според поговорката „Мълчанието е злато“ и да говори само, за да доизгради повествованието.
- Всяко изречение може да бъде кадър. От него да се подразбира дори крупността, в която ще бъде заснето. „Той се вгледа в очите й“ например. Видяхте ли го в ума си? Не се виждат краката на героите, виждат се лицата им, даже не целите.
Може би ви предстои кандидатстване по някоя кино специалност? Ако е така, стискам палци!
Разбира се, преди за започнете да внимавате за по-горните правила, пишейки свой киноразказ, помислете:
Какво искате да разкажете, как ще го разкажете и то дали си струва да бъде разказано. Уважавайте зрителя и читателя.
- Киноразказът, както всеки друг разказ, трябва да може да бъде обобщен в едно, максимум две изречения. Това изречение се нарича сторилайн или линия на повествованието.
- Киноразказът трябва да има конфликт, противоборство. Цялото действие ще бъде изградено около този конфликт.
- Завръзката, тоест началото на вашия разказ ще бъде пряко свързана с избрания основен конфликт.
- Развръзката, или краят на киноразказа (и всеки друг разказ) изхожда от конфликта в него. Как е приключило противоборството.
- Заложете на логиката, но и на изненадата. Уважавайте способността на зрителите да разсъждават и отсъждат. Историята ви трябва да бъде правдоподобна и вълнуваща.
Изведете първите 4 подточки, преди да започнете да пишете: сторилайн, конфликт, завръзка, развръзка. За разкош добавете извод: каква ще е поуката, мърдостта на вашия киноразказ.
Подчертавам, киноразказа не е разказ за четене, а за гледане. Той изобилства от глаголи. Но, според мен, правилата за писането му и до днес помагат да не се отплесвам излишно, когато пиша – без значение какво.